- Бебето, което спецназът изнесе от касапницата в училището, стана абитуриентка
- Гогичаев искал да осинови момиченцето, изгубило майка и сестра в заложническата драма
1 септември 2004 г. Радостна суматоха цари в Първо училище в руския град Беслан, Северна Осетия - с цветя и песни учители, ученици и родители откриват новата учебна година. Цели семейства с малките братя и сестри са дошли на празника. Тържеството тъкмо е започнало, когато в 9,30 ч нахлуват тежко въоръжени мъже с качулки. Чеченските терористи разстрелват няколко мъже, които оказват съпротива и взимат 1200 души заложници. Натикват ги във физкултурния салон, където ги държат три дни без храна и вода заедно с телата на убитите. На втория ден бившият президент на Ингушетия Руслан Аушев успява да убеди терористите да освободят кърмещите майки и децата им - 26 жени с по едно дете. На третия ден армията и специалните части щурмуват сградата с два танка, вертолет и огнехвъргачка. Започва хаотична битка, избухват експлозии, част от сградата се срутва. Повечето от заложниците са освободени, но 314, сред които 186 деца, загиват. Жертвите са общо 333 заедно със силите на реда, 783 са ранени. Убити са 31 от терористите, жив е хванат единствено Нурпаша Кулаев (24 г.), който по-късно е осъден на доживотен затвор. Много деца получават трайни телесни увреждания (загуба на крака, ръце и очи) и психически разстройства.
Една снимка от ужасяващите събития в Беслан обиколи света и стана символ на трагедията. На нея едър войник от специалните сили носи внимателно мъничко бебе, за да го спаси от ужаса на терора. Това е 6-месечната Алена Цкаева, а войникът се казва Елбрус Гогичаев.
Сега момичето е на 17 години, абитуриентка е и покани спасителя си на своя бал. Елбрус откликна на поканата, но учтиво отказа да говори с журналисти. И само на абитуриентката, заради която беше дошъл, тихо прошепна: "Всичко с теб, Альонка, ще бъде наред!""Той винаги е присъствал в живота ми - интересувал се е как съм в училище, от успехите ми. Затова
за мен беше важно чичо Елбрус да дойде на абитуриентския бал
Той се съгласи, каза, че ще дойде с удоволствие. Това, което се случи преди 16 години, ни събра завинаги, но го осъзнах едва когато пораснах", споделя Алена пред AiF-SK.Учителите казват, че сред съучениците й тя е единствената, държана като заложник през 2004 г. Има и още едно момче от друг клас."Алена е скромно, спокойно, общително момиче, никога не съм имала забележки към нея", казва Людмила Рамонова, класен ръководител на 11 "А". А Цкаева се дипломира и мечтае да стане адвокат. Нито Алена, нито Елбрус обичат да говорят за случилото се преди 16 години. Както и стотици други, които са били в онзи адски капан.На 1 септември 2004 г. Фатима Цкаева води най-голямата си дъщеря - третокласничката Кристина, на първия й учебен ден. Взема и двете си по-малки деца - тригодишния Махар и шестмесечната Алена. Всички те попадат сред заложниците.На 2 септември, когато бившият президент на Ингушетия Руслан Аушев успява да договори с терористите майките и бебетата да бъдат освободени,
Фатима се опитва да изпрати навън Кристина с бебето
на ръце. Но бойците отказват да пуснат по-голямото момиче. Така малката Альонка се оказва в ръцете на Елбрус. А Фатима се връща при по-големите деца в спортната зала и повече не я напуска жива. Когато започва нападението на 3 септември, Фатима
избутва Махар заедно с още няколко деца през прозореца
и им казва: "Бягайте!" Благодарение на това момчето оцелява. Фатима и Кристина обаче не успяват да избягат. Открити са една до друга под развалините.Алена е жива благодарение на Елбрус.Снимката е правена докато Гогичаев, който е полицейски лейтенант в специалния взвод в Северна Осетия, носи бебето към спасителния център. Надява се, че там близките й бързо ще я намерят. Притеснен е за бебето, но трябва пак да се върне в училището. И в този момент шестмесечната Алена, която през цялото време не издава нито звук, избухва в силен плач - тя не иска Елбрус да си тръгва. Бащата Руслан Цкаев трудно открива дъщеричката си. Защото в списъка на оцелелите Алена е
записана не като Цкаева, а като Пушкина
"Страхувам се да си спомня този ужас", казва години по-късно Руслан. Той се жени втори път, в семейството се раждат още две деца - Георги и Кристина, кръстена в памет на починалата си сестра.А Елбрус никога не забравя малкото момиченце. Често будува нощем и се пита - къде ли е то сега, разказват приятелите му. След като научава, че майката на бебето е починала, командосът се опитва да намери Алена, за да я осинови."Съпругата му Тамара ни разказа за това" , споделя бабата на Алена много години по-късно в интервю за "RG". "Тя намери дядото и мен, каза, че имат двама сина и биха искали да осиновят нашата Альонка. Сподели, че съпругът й непрекъснато мислел за спасеното момиче. Ние отговорихме, че Алена има баща и той никога няма да се откаже от дъщеря си".Елбрус поддържа телефонна връзка със семейството. От време на време се обажда, за да разбере как расте детето, което е спасил. Командосът не веднъж споделял с приятели: "Наистина искам да я видя, но се страхувам да си припомня онзи ужас".
Двамата се срещат 10 години по-късно благодарение на упоритостта на Нели Бечър, кореспондент на вестник "Северна Осетия", която следи отблизо съдбата на момичето и разказва на читателите си за нея. Елбрус обаче отказва да дава интервюта. Той не иска да бъде изкаран герой и
не може да се отърве от вината, че толкова много деца са загинали
при операцията. Но Нели Бечър е твърдо решена да ги срещне. "В навечерието на 10-годишнината от спасението на Алена си поставих за цел да организирам среща с Елбрус Гогичаев. Беше много трудно да го намеря, тъй като бе напуснал работата си. Това се случи през 2010 г., а две години преди това, през август 2008 г., Елбрус беше в Цхинвали /военен конфликт между Грузия от една страна и Русия заедно със сепаратисти от Южна Осетия и Абхазия - от друга/. Сега е в пенсия, грижи се за синовете си. "Не искаш ли да се срещнеш с Альонка, да видиш колко е пораснала?", казвам му по телефона. "Наистина искам да я видя, но се страхувам да си спомня отново ужаса", отговори той. И все пак го убедих. Срещата се състоя в къщата на родителите на починалата Фатима, където дойдох заедно с пристигналия от Ялта наш сънародник Валери Савлаев, председател на кримската осетинска общност "Алания". Той снима срещата на смутените Алена и нейният спасител", цитира RG Нели Бечър.
"Всичко с теб, Альонка, ще е наред!"
Самата Алена става инициатор на срещата през 2021 година. Тя покани Елбрус на бала си. И той дойде."Рядко виждам Алена, но сме приятели, общуваме", написа по-късно той в месинджър в отговор на въпрос на кореспондента на AiF-SK. Двамата се срещнаха близо до училището, усмихваха се, прегръщаха се и разговаряха за нещо свое. "Всичко с теб, Альонка, ще е наред!", каза Елбрус на сбогуване с абитуриентката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
