Ален Делон похвали българин

Ален Делон похвали българин, който от 20 години живее в Европа. Световният киноас даде интервю за списанието, което Мартин Ширков издава в Холандия и Германия и му направи комплимент за социалното послание на медията –„Уличен журнал“ се продава от хора в неравностойно финансово положение. При това те са не само нашенци, но и емигранти от различни националности – поляци, румънци, индийци, иранци... „Един от мойте журналисти в Германия отдавна се познава със стария мениджър на Ален Делон. Чрез него се свързахме с актьора, който веднага се съгласи да отговори на въпросите. Когато разбра, че списанието се разпространява от хора в затруднение, сподели, че самият той

все още помни всички перипетии

през които е преминал в детството и юношеството си. И че може да си най-големият хубавец, и най-талантливият артист, но ако не попаднеш на правилните личности в точния момент, нито визията, нито дарбите ти имат значение. „Красотата е нож с две остриета – може много да ти помогне, но няма проблем и много да ти навреди. Зависи кой за какво я използва“, искрен е Ален Делон в „Уличен журнал“, разказа Мартин Ширков пред „Стандарт“. Ален Делон предал чрез репортера в Германия и личното си възхищение от издателя. „И аз съм склонен да помагам на получилите шамар от живота“, коментирал още великият кинаджия. А „Уличен журнал“ се появява, когато преди години нашенец се оплакал на Мартин Ширков, че хиляди българи в Холандия останали без работа, след като им отнели възможността да продават местно списание. Тогава Ширков решил, че трябва да спаси тези хора – и прави собствено издание, което те да продават. „Не гоня тираж и печалби. Имам договори с най-големите вериги хипер маркети, а всеки, който продава, задължително притежава легитимен документ – име, снимка, разрешение от организацията, която му позволява да извършва въпросната дейност. В Холандия Straat Jurnaal излиза от 9 години – на всеки две седмици за 1, 99 евро, в Германия Stassen jurnal – от 3 години всеки месец за 2, 10 евро. Хората тук мислят по малко по-различен начин от този, с който сме свикнали в България. Когато пазаруват храна и видят, че някой лансира интересно четиво, го купуват – просто си казват, че и този някой трябва да яде. А и вече свикнаха с журнала, чакат го с удоволствие. Няма проблем всеки да го продава – не крадеш, не просиш, предлагаш качествен продукт срещу пари. Законът го позволява. Избягваме оперативните новини.

Наблягаме на изповедите

на атрактивните, но и на социалните сюжети. Полицията в Холандия, примерно, ни дава информация за изчезнали хора. Най-често по-възрастните холандци купуват списанието – тези, които все още помнят човешките неволи през Втората световна война, все още помнят онзи период от историята им, когато 8 души са обядвали с 2 картофа. За тях животът не минава през стомаха. Виж, заможните българи тук не го купуват. Те се интересуват само от материалното“, твърди Мартин Ширков. Мотивиран от амбицията да бъде полезен, преди 7 години започва издаването на вестник „Емигрант“ – на български, разбира се. „Много от хората ни тук не си знаят правата. Събрах екип, който да превежда всеки административен документ, който касае емигрантите в Холандия – как да се регистрират, как да получат данъчен номер, как да имат здравна осигуровка. След третия брой се оказа, че инвестицията ми е съвършено напразна. Вестникът струваше евро и 60, но никой от сънародниците не го купуваше – нямали нужда от информацията в него. По принцип не деля хората от родината на етнос, пол и религия – всички сме българи. Но тук представителната извадка е най-вече от роми. Те отварят малки магазинчета, те са главните действащи лица в местния социум – холандците ги приемат без да им размахват пръст „Вие сте цигани!“, защото за тях са си българи. Преди време се опитах – с участието на търговското аташе в посолството ни – да направя бизнес сдружение. Имам много партньори от Холандия, които биха се заинтересували от възможности за влизане на българския пазар. После исках да сформирам българо-холандска младежка организация. Но не се получи. Още когато пристигнах в Холандия, създадох футболния клуб „Интер Балкан Ротердам“, който беше само от българи. Всеки от тях имаше право на тримесечен престой, но междувременно започнах да им помагам, за да си намерят работа тук. Но когато се съберем много българи на едно място, нещата от живота постепенно се променят. Затова в масовите дисциплини нямаме шампиони, само в индивидуалните – борба, щанги, бокс.

Трудно ни е да бъдем екипни

категоричен е Мартин Ширков. Съжалява и че повечето българи в Холандия не се изкушават от култура. „В петък вечер купуват лютеница, кьопоолу и всевъзможни вкуснотии от българския магазин плюс бутилка-две ракия, пускат си чалгата по музикалните канали – и това е. Преди време бях отворил чудесен клуб, в който канех изпълнители от България, но и този проект остана без продължение“.
А сега роденият във Велико Търново кореняк болярин е създал Движение „Света гора“ – за да обедини надеждите за по-различно бъдеще. Достатъчно е врял и кипял вън от България – и е убеден, че погледът му е точен. „Израснал съм по софийските улици. С нокти, зъби, здрав труд и много нерви съм постигнал добър живот на средностатистически гражданин в Холандия, където живеят хора от 132 нации. Между тях има и от острови, за които дори не сте чували. Ако за месец не влезеш в ритъма на Холандия, тя те изхвърля от живота си. Холандците са консервативни – най-голямото им наказание не е да влязат в затвора, а да им вземат парите. Свикнали са с чуждите – не им правят впечатление. За тях е важно дали ще свършиш работата, за която са те наели. Ако си им полезен, са окей“. Ширков неведнъж е дирижирал протести за отваряне на холандския трудов пазар към емигрантите. През 2012-а повежда 2000 на митинг пред Парламента в Хага

Влизат в репортажите на „Евронюз“, CNN

и още сума ти международни канали – а председателят на Европейския парламент Жозе Мануел Барозо кани българите на разговор. Ширков вика адвокати, лекари, бизнесмени и барабар с Христо Стоичков отиват при Барозо.
„Българи вече отдавна строят и чистят Холандия. Но никой не мисли, че бавно, но сигурно остава без родината си. Какво като печели пари за наема на къщата и за автомобила си, като е вън от България? А в нея живеят и работят хората, пред които свалям шапка и дълбоко се покланям – те не я напускат, въпреки всичко, което им сервират политическата класа и армията от чиновници. Българите в България – те са истинските. Вярно е, че ние, българите по света, всеки месец пращаме пари, че помагаме за бюджета – въпреки че дори тези финикийски знаци не се инвестират. Затова се прибирам в България, за да споделя болката и вярата. Аз съм страхотен оптимист, който се кълне в доброто. Защото трябва да оставим история на децата си. Трябва да кажем на политиците: „Дами и господа, пред кабинетите ви стои един народ, който от 30 години чака да направите промени“. Но политиците не се спират – то не бяха скандали, то не бяха плювни. А през това време започнахме да изчезваме като народ. Не се гордея, че цялата ми фамилия е в Холандия и че внучките ми не са на „ти“ с кирилицата, а ползват перфектно английски и нидерландски. Постоянно им говорим на български вкъщи, накупили сме им буквари, но те са прописали на латиница, защото са родени в Холандия.

Бъдещето ни е мъгляво

Сигурен съм, че след време правнуците ми ще кажат: „Абе, имал съм един дядо, който е дошъл от България – нося нещо българско...“ Това е най-тъжното – изчерпваме се като народ. България няма да изчезне – тя е красива, тя е апетитна дестинация, тя е ключово пространство за Балканите. Но ние, българите, ще намалеем“, казва председателят на Движение „Света гора“, който е убеден, че всеки, завърнал се в родината, може и трябва да работи за националната кауза. „Хората, които са успели извън България, могат днес да събудят духа на българите в нея“, не се колебае Мартин Ширков.