Процесът срещу килърите му три дни, платили им по 5 лева за изстрелите
Уникалният и неповторим български писател Алеко Константинов пада мъртъв от рикоширал куршум, докато се вози в карета заедно с още трима души на 9 км от Пазарджик. Вместо него е трябвало да бъде убит спътникът му Михаил Такев, един от лидерите на Демократическата партия в края на ХIХ век.
Напук на всякакви конспиративни теории Алеко Константинов е убит от куршум, попаднал в металната рамка, която крепи гюрука на каретата, когато е вдигнат. Оловото поразило писателя между 3-тото и 4-тото ребро. Смъртта го застига само часове след като той през сълзи заявявал на жителите на град Пещера, че им пожелава да прочетат "Бай Ганьо от Пещера".
Куршумът застига Алеко на 11 май 1897 г. на път от село Радилово към Пазарджик.
Алеко и Михаил Такев изкарват последните 3 дни заедно. Двамата са адвокати и приятели. Срещат се случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела. Алеко е защитник по процес за спорни имоти и му е много важен съвета на Такев. Той кани Щастливеца в родния си град Пещера, за да
отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий
Константинов е посрещнат в Пещера от местни ученици и жители, които с преклонението си пред личността му насълзяват очите му. На 10-и е делото на Константинов и след края му той и Такев отиват от Пазарджик в Пещера.
Вечерта на 11 май се връщат от Пещера към Пазарджик и по желание на Алеко спират, за да изпият по кафе в кръчмата на село Радилово. На 9 км от Пазарджик им е устроена засада, организирана от кмета на Радилово Петър Минков.
Между жителите на Радилово и Пещера отдавна тлее вражда за ниви и гори, но основната причина за смъртоносната засада е, че Минков ненавижда Такев, понеже са политически противници.
По пътя към Пазарджик Такев и Алеко се разговорили върху характера на българина и чувствата на нашия селянин, в които той не се съмняваше. "Такъв е нашият българин, каза той, кажи му две искрени сладки думи и той е целият твой", цитира Такев думите на Алеко. След това и двамата задрямали. Така пътували в каретата Такев, Алеко, Васил Томов и кочияшът. Изведнъж се чул "силен пушечен залп". В това време Алеко паднал на коленете на Такев и казал само "Ах, убиха ме!". Такев обърнал поглед към мястото, откъдето се стреляло и чул още един изстрел от разстояние 25 крачки. "Огънят бе отправен право в лицето ми, а куршумът замина над главите ни", казва Такев по-късно, по време на съдебното дело срещу убийците на Алеко.
Експертизата по делото показва, че от лявата страна гюрукът на файтона има 4 дупки, от които 2 големи и 2 по-малки - всички произведени от изстрели. Ранен е в задната част и един от конете.
Според делото, което се провежда през ноември същата година, разследването изчиства в детайли организацията на организираното покушение в местността Дряново дере.
Алеко и Такев са видени в Радилово от Милош Топалов, овчар, чиито волове същия ден са били задържани от пещерци, защото ги намерили в мера, която смятат за своя. Топалов изтичва в отсрещната кръчма, където е кметът Минков, и му казва, че Такев е дошъл.
"Търчи, аз ще пратя и други, та да причакате и да убиете Такев", казва кметът Минков, който е от управляващата тогава Народняшка партия. И допълва: "Не бойте се,
не бойте се: и министерството е наше, и началникът е наш
Минков нарежда на слугата Здравко Игнатов да даде на Топалов една общинска пушка. С него тръгва и ковачът Петър Салепов. Минков им обещава по 30 наполеона на човек, но накрая им дава само по 5 лв. да тръгне с Топалов. Казва им да направят засадата в землишщето на съседното село. След това Минков отива в кръчмата и говори с Алеко и Такев, за да даде време на убийците, които
правят засадата под стара върба
След убийството те се прибират, разглобяват пушките, изгарят прикладите им и разпръскват по нивите металните части.
Заговорът е разплетен за 4 дни, а Минков и заговорниците са арестувани. Двамата убийци си признават веднага. Петър Минков отрича докрай.
На 12 май е направена аутопсията, а на 13-и срещу 14-и грандиозна процесия изпраща ковчега на Алеко до влака от Пазарджик за София. Стоян Костурков, учител в Пазарджик, по-късно водач на отцепилата се от Демократическата Радикална партия, държи реч. Един млад поет казва: "Бай Ганю за пет лева уби своя кръстник!" Последният фейлетон на Алеко, "Разни хора, разни идеали", посветен на Найчо Цанов, е отпечатан посмъртно.
Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни - от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.
Късметът на Михаил Такев, по чудо оцелелия спътник на Алеко, му изневерява 23 години по-късно, когато на 24 януари 1920 г. е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
