Стефан Воденичаров умее да събира хора от различни бои за обща кауза
Академик Стефан Воденичаров е един от малкото българи, които съумяват да обединят около себе си хора с различни убеждения и да ги накара да работят за една и съща кауза. Дори и когато са с различни партийни цветове.
Преди броени дни настоящото правителство предложи на президента председателят на БАН да бъде награден с орден "Стара планина", първа степен за изключителни заслуги за развитието на науката и по повод 70-годишнината му.
Заради председателството си на Инициативния комитет за защита на АЕЦ "Белене", Воденичаров бе считан за човек на БСП. Той обаче бе обичан и от ГЕРБ - именно академикът довърши мандата на образователния министър в кабинета "Борисов", след като Сергей Игнатов подаде оставка. Вероятно точно прословутата му дипломатичност и способност да стига до консенсус е и причината името му да бъде лансирано за служебен премиер.
Още преди създаването на предишното служебно правителство Съветът на ректорите предложи името му за поста, който по-късно зае Марин Райков. В сегашната политическа рулетка за служебен кабинет отново се завъртя неговата номинация - този път предложен от Стефан Софиянски.
Акад. Воденичаров и преди е влизал в ролята на спасител на дадена институция. Той бе единственият човек, който се кандидатира за поста председател на БАН в момент, когато академията бе ударила дъното на кризата и затънала в тежко безпаричие. И показа, че умее не само да намери диалог с политиците и да осигури макар и малко увеличение на бюджета. По негово време БАН за първи път се отвори към обществото и започна да разказва за постиженията си и за онова, което се прави в нейните институти и лаборатории. Така че понятието "учен от БАН" да не се асоциира с "феодален старец".
Воденичаров започна и да "клонира" академията, разкривайки нейни филиали в много градове, където ги свърза с местния бизнес. С идеята, че учените могат да заработят за него и да чуят идеите му. А той е показвал неведнъж, че умее да говори на езика на бизнеса - още като шеф на Института по металознание Воденичаров привлече вниманието към онова, което той и хората му правят за военната индустрия. Той е човекът, който направи "бронежилетки" за закупените от армията ни хеликоптери "Кугър", след като се оказа, че са били незащитени. Сред откритията му са и "умни мини", които безпогрешно разпознават свои от чужди вертолети. Както и редица други армейски разработки, за които той държи над 70 патента, повечето от които се реализират не на БГ пазара. Има и над 160 публикации в своята област. По негово време в института му е изпълнена първата по рода си поръчка на НАТО към България. Става дума за уникалната броня за хеликоптери, разработени от БГ специалисти. В института на Воденичаров са създадени и неоткриваеми подводни мини, които отдавна пазят морските граници на НАТО.
След като оглави БАН, Воденичаров предложи и създаването на клуб на индустриалците към академията, така че науката да може да предложи свои разработки за целите на бизнеса. Едно от нещата, за които стана радетел обаче, са националните приоритети, върху които България да се обедини. Академията разработи така наречените национални цели, които предложи на институциите с идеята да започнем да работим за тяхното постигане. "Ние сме една от малкото държави, която не е дефинирала каква иска да бъде след 20-25 г", казва Воденичаров. "Нацията трябва да проведе дискусия помежду си какво иска и как да го постигне. Вместо това идват различни правителства, всяко със своя програма и посоката се сменя много лесно". В списъка от цели Воденичаров най-много залага на духовността и образованието, защото по неговите думи "губим умните хора на България". Самият той е радетел на създаването на специално звено в академията, което да се занимава с модерни педагогически разработки и да ги внедри в практиката. Идеята на академика е да се прогони зубренето от училище и с всяко дете да се работи индивидуално на базата на неговите качества. Воденичаров бе и един радетелите на въвеждането на новата оперативна програма за наука, която ще влее малко свежи пари в изследванията на изнемогващия академичен свят.
Малцина знаят, че елегантният академик в свободното си време е почитател на операта. Слуша Бах, Хендел, не крие пристрастията си към "Аида" и "Вълшебната флейта". И си почива от административната работа, слушайки джаз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
