Лично Молотов настоява видният юрист да хвърли оставка като външен министър
Той е с рекордните 12 мандата като народен представител. Дипломат, общественик, родоначалник на административното право. Това е акад. Петко Стайнов. На 19 май отбелязваме 125 г. от рождението на именития български юрист и политик. Инициативен комитет, под патронажа на президента Росен Плевнелиев и председателя на Народното събрание Цецка Цачева и ръководен от проф. Георги Близнашки, организира честване днес от 18 ч в аулата СУ "Св. Климент Охридски". Слово за обществената, научната и държавническата дейност на акад. Стайнов, ще произнесе професорът по конституционно право Георги Близнашки. Преди това от 17 ч ще се открие изложба на ДА „Архиви" от документи и илюстрации за живота и делото на академика.
Наричат го родоначалникът на административното право. Роденият в Казанлък Петко Стайнов участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), а във втория кабинет на Кимон Георгиев (1944-1946) е външен министър. Стайнов е следвал право в Гренобъл и завършва в Париж, след което специализира в Лайпциг. След участието си в Балканските войни защитава докторат във френската столица. След Първата световна война е шеф на Дирекция на печата, но напуска, недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От 1923-а е преподавател по административно право в Алма матер. През същата година става за пръв път депутат в НС. След това запазва поста си в 6-тото Обикновено народно събрание, чак до 9.09.1944 г. Това е рекорд на мандати в парламента. През 1930-1931 е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Демократическия сговор.
Проф. Петко Стайнов
участва и в създаването на Комитет за защита на евреите
заедно с вдовицата на Петко Каравелов — Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, писателя Антон Страшимиров. След преврата на 19 май 1934 г. минава на дипломатическа служба. За кратко е посланик на България в Белгия и Франция. През 1935 г. напуска поста, след като е свалено правителството. Минава в опозиция на царския режим. През целия период на съществуването му, чак до 9 септември 1944 г., критикува политиката му. През 1943 г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ. След Деветосептемврийския преврат Стайнов се включва в правителството като министър на външните работи и изповеданията. Участва в преговорите по сключване на т. нар. Московско примирие със САЩ, Великобритания и СССР, както и в преговорите за включване на България в Югославската федерация. През лятото на 1945 г. се съгласява с тезата на опозицията, че в България няма условия за свободни избори и обявява, без да пита комунистите, че се отлагат. Лично съветският външен министър Вячеслав Молотов няколко пъти
занимава Георги Димитров с вироглавия държавник
и на 15 март 1946 г. настоява да бъде уволнен, защото "Москва му няма доверие". 16 дни, по-късно, на 31 март, Стайнов подава оставка. След това се отдава на научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, включително във водното и екологическото. От 1947 до 1963 г. завежда катедрата по административно право в СУ "Св. Климент Охридски".
Големият юрист е женен за поетесата Анна Каменова, дъщеря на политика Михаил Маджаров.
Доц. д-р Симеон Ангелов: Добър човек, добър и мъдър!
Не му викаха "академика", а "бай Петко", уважаваше Чърчил и Дьо Гол
Доц. д-р Симеон Ангелов буквално израства в дома на акад. Петко Стайнов. Баща му - проф. Ангел Ангелов, е най-близкият колега и сътрудник на именития юрист. Какво се крие зад маската на големия учен, общественик и политик, доц. Ангелов разказва пред "Стандарт". Той е посвещава 23 г. от живота си на Института по обща и неорганична химия към БАН. От 1991 до 1997 г. е посланик във Франция, а до 1998 г. - и в ЮНЕСКО, където след това остава като нещатен сътрудник. До 2012 г. доц. Симеон Ангелов е секретар по международната дейност в кабинета на председателя на БАН.
- Доц. Ангелов, какво сте запомнил от акад. Петко Стайнов?
- Едно от нещата, които съм чувал да повтаря, е: "Не е добър майсторът, когото калфите и чираците не надминават един ден". Той беше убеден, че около него трябва да израстват хора. Не е бил човек, който е изпитвал ревност, че някой може да го засенчи. Имал е достатъчно голямо самочувствие, за да живее със страх, че могат да оспорят неговото: даваше щедро на всекиго. Аз съм убеден, че баща ми, макар и по-млад с 21 г., бе третиран от него като напълно равноправен сътрудник, професор, съавтор. Акад. Стайнов имаше голямо доверие към нашето семейство. С неговата съпруга Анна Каменова ни канеха в къщата си в Копривщица. Бяхме винаги добре дошли, като в наш дом. Спомените ми оттам са от най-ранно детство. Помня, че Стайнов минаваше покрай всеки и най-любезно го питаше как е. Към всички се обръщаше с "бай", дори към децата. После бързичко си отиваше горе, на етажа на старата къща на Хаджи Йован Маджар от 1854 г. и започваше да пише на машината още от ранна утрин, въпреки че уж беше ваканция. Всеки негов ден беше изпълнен с работа. Такава бе съдбата и на моя баща. По тракането на тези две пишещи машини съм усетил по някакъв съвсем спонтанен начин, че човек трябва преди всичко много да работи и да не си губи времето.
Когато бях вече юноша ми беше интересно да чета в библиотеката, която Стайнови събираха при пътувания в чужбина. Там човек винаги можеше да срещне интересни хора - писатели, актьори, професори в различни области, не само юристи.
- Чувала съм, че сериозният академик е бил с артистична душа, така ли е?
- В годините около 1961-62 г. Анна и Петко бяха в Индия. Върнаха се и ни поканиха в апартамента си на "Оборище" 36. Седнахме в хола, г-жа Каменова сервира чай, още го нямаше бай Петко. Не го наричаха "министъра", "професора", "академика", а "бай Петко". В един момент той влезе с кафявия сюртук, белите панталони и бялото кепе – традиционното облекло на ръководителите на партията "Индийски национален конгрес" на Джавахарлал Неру. Помня го добре - Стайнов почти го изигра пред нас. Тази прилика беше просто търсена. С Анна издадоха книга "Индия, която опознахме и обикнахме". В нея намирам така да определят Джавахарлал Неру - "Добър човек, добър и мъдър". Това са точно определенията, които могат да се се направят и за самия Стайнов. Той сякаш се "издаде". Много внимаваше да бъде дискретен, да не се натрапва със спомени, да не проявява суетност, да не бърза непременно да влезе в историята. По начина, по който се преоблече като Неру, усетих нещо важно и за него: какво наистина цени у хората и политиците. В къщата му му съм чувал изключително интересни тълкувания на поведението и постиженията на хора като Дьо Гол и Уинстън Чърчил: очевидно личности, които той също дълбоко е уважавал и ценял. По някакъв начин съм сред тези, на които и чрез Стайнови е внушено уважение към политическите дейци с високо чувство за отговорност към страната, с воля за реализация на големи проекти.
- С какви хора предпочитаха да общуват Стайнови?
- Предпочитаха компанията на младите. Никога не станаха дядо и баба, освен "де юре", при раждането на внуците. И като поведение, и като свежест на разсъжденията, и като интерес към света, бяха млади до самия край. В начина по който гледаше хората, с една добра усмивка, имаше дори нещо детско във възрастния вече академик. Мисля, че една от фундаменталните черти на Петко Стайнов като политик и юрист, станала характерна за цялата плеяда хора около него, е била грижата за обществения интерес. Това, че проф. Георги Близнашки се досети да организира честването на 125-та годишнина от рождението му, е разбиране на значението как схващаме обществения интерес за функционирането на нацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
