София. Преди две години, навръх 7 декември, Тошо Тошев навърши седемдесет години. Компетентното мнение обаче прецени, че изглежда само на 69. И оттогава е все така. С визията. Има и промени. бляскавите тържества бяха изместени в кротки семейни срещи с изобилие на искреност, любов и нежност, на които рожденикът е баща, съпруг, дядо, а не като паметник, пред който гостите се кланят дълбоко, усмихват широко и редят ненужни подаръци.
На последния (70-годишен) юбилей на Тошев първенците на републиката бяха строени като на парад. Проверката, която той лично направи, показа, че отсъстващи няма: Там бяха президентът, премиерът, депутацията, опозицията... Безспорно подобно присъствие не толкова гали суетата на героя, колкото дава кураж на журналистиката въобще. Картината бе наистина трогателна: всички по-първи власти, с букети и нови костюми чинно чакат на опашка пред четвъртата власт.
Детската ми мечта бе да оцелея, не съм имал захаросано детство, казва Тошев. Звучи странно. Като че ли говори друг човек, а не юбиляря, споменат по-горе. Какво се е случило през всичките тези години и как се извървява пътят от мизерията до неизбежната слава е проблем на пътника. Той го обяснява с повече от петдесет години як трудов стаж, резултат от който са четири развода, няколко вестника, две срещи с Архангел Михаил, красиви мигове, скъсани нерви, най-мащабното (три тома) изследване на съвременната българска политическа лъжа, срещата с групата други мерзавци и тъжната констатация, че като е невъзможно друго, истинското семейство си остава редакцията. Но дали на всяка цена. След като двадесет години е бил главен редактор на "Труд" и шеф на най-мощната тогава вестникарска група, издаваща 4 млн. вестника седмично, Тошев е свален, изхвърлен, изгонен... Както и да се каже, крайният резултат е един и същ. Такава е волята на новите собственици. Мотивите се съобщават на четири очи: Много си добър. Ще пречиш, няма да слушаш. - Така е. Тези хора може и да не разбират от вестници, но от хора разбират. Изводът им напълно отговаря на истината.
"Да остана без вестник, бе най-тежкият ми период", признава Тошев. За него той е направо неестествен. Затова се оказва и кратък. Скоро около него отново са най-верните му хора, а в ръцете още топлият първи брой на новото му хартиено отроче.
Естествено е човек, който десетилетия е под прожекторите, признат е за авторитет, минава за харизматичен, обядва с гении, като винаги плаща сметката, имал е официално пет жени, трима синове, вози се на мерцедес и пуши пури, да бъде крайно недолюбван от многото, които нямат всичко това. Завистта не е българско откритие, но има чудесна почва у нас. Тошев е орисан да е в устите на хората, което все пак е по-добре, отколкото да бъде незабелязан. Още повече, че той не се притеснява да казва всичко за себе си: от трансплантациите и другите си болести, до мъката, която го мори, когато хора, на които държи, го изоставят. Предателството е лесно нещо, твърди. И пише. В книгите му са Жан, Иван, Бойко, приятели, предатели, болнични стаи, луксозни апартаменти, кабинетът му, в който злободневният политически цирк идва сам и винаги готов за безумния си спектакъл. А на него, като скромен съвестен хроникьор не му остава нищо друго освен да го опише. При това без да се отклони дори на милиметър от собствените си професионални божи заповеди: Не измисляй, не лъжи, не клевети.
В писателя Тошев има нещо от старите винари, баещи над бъчвите в прохладните селски изби. Те правят вино, той книги, но меракът е един и същ: "Трябва лозе, на лозето му трябва копане. Труд. Трябва слънце. Любов, време. И после идва майсторлъкът."
В резултат на този майсторлък тритомникът "Лъжата" се чете като библия. Разбира се, не всички го харесват. Написаното вдига кръвното на богопомазаните. Те четат, проклинат, поплюват пръстите си, нервно отмятат страницата, пак анатемосват, но не спират да четат.
Според последните данни Тошо Тошев пие само вода. Така заповядали райските знахари, след като два пъти го връщали от горе. Но нека от дружествата за трезвеност не бързат да го правят свой почетен член. Няма да стане, защото той не уважава въздържателите по принцип. Виното е радост, виното е живот, казва. Бях привърженик на якото, достойно пиене. След като един мъж може да каже това, значи няма за какво да съжалява.
Колкото до днешния рожден ден. Той му носи само радост. Защото: Комплекс нямам нито за възраст, нито за старост, стига ми, че главата ми е същата, че мозъкът ми е наред, че мисълта ми върши работа. Дори бръчките си харесвам, защото са мои.
Добре, че пластичните хирурзи не разчитат на Тошо Тошев. Иначе отдавна да бяха фалирали.
"Стандарт" желае от сърце много здраве на приятеля и колегата! Нека перото ти винаги да е остро, за честта на занаята!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
