Житията на светците са скучни само на пръв поглед. Ако човек се абстрахира от задължителните канонични фрази и трафарети, пред него се разкрива бурната и драматична съдба на "отците на Църквата".
Това с особена сила важи за свети Николай. В молитвите той е наречен "защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, омиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието". Но освен споменатите в дългия списък днес на св. Николай се молят и банкерите, и кой ли още не. А на всичко отгоре светецът се смята и за Дядо Коледа. Така че Мир-Ликийският епископ наистина е орал здраво на Божията нива, за разлика от някои днешни свои колеги.
Бъдещият светител е роден през 270 г. в град Патра в Мала Азия, в тогавашната област Ликия. Родителите му били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но накрая изпросили от Бога син, когото кръстили Николай. Което ще рече "победител на народите". Дарбата му си личала още от бебе. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава. Затова свети Николай се слави и като покровител на родилките. Като го кръщавали,
той вече стоял в светия купел прав
А в постните дни сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили.
Всичко това обаче можело да мине и замине -малко ли деца чудо са си оставали обикновени възрастни - ако чичо на Николай не бил епископ на Патра, който на всичко отгоре също се казвал Николай. Той се заел с образованието на племенника си и го направил презвитер.
Сигурно оттогава датира поговорката: "Имаш вуйчо владика, ставаш поп!"
В случая обаче роднинското рамо си заслужавало. Младият свещеник помагал винаги и навсякъде с каквото може - чак до дълбока старост. Всеизвестна е историята със заборчлелия търговец, който, за да не фалира, решил да изпрати двете си дъщери в публичен дом. Като узнал за това, св. Николай му подхвърлил през комина голяма кесия със злато и спасил момичетата от бардака. С това се поставя и началото на коледната традиция подаръците да се приготвят тайно и да се поднасят като изненада. На повечето западни езици Дядо Коледа си е просто свети Николай (Санта Клаус).
Най-известни, разбира се, са неговите чудеса, извършени по море. По пътя за Божия гроб той с молитва укротил разразилата се буря и възкресил един моряк, паднал от мачтата. А по късно духът на светеца
се справил и като кормчия
на подмятан от вълните кораб. Затова и днес иконата му стои в много търговски, а и военни кораби от всички християнски флотилии.
Свети Николай имал намерение да се установи като монах аскет в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и му наредил да се завърне в родния си Патра. Николай обаче се дърпал от поста и избягал в град Мир, където никой не го познавал.
Но Дядо Господ не обича да му се противоречи. Кога умира Мир-Ликийският архиепископ Йоан, Той се явява на най-стария архиерей с недвусмислената инструкция:. "Пръв, който влезе - казал той,- е избраният от Бога, името му е Николай!".Така и станало. Николай се покорил на волята на Господня и приел архиепископството.
Като архиепископ свети Николай се прославил като защитник на вярата. По време на последното гонение срещу Църквата по времето на император Диоклетиан бил хвърлен в затвора, докато най-после император Константин легализира новата вяра, и архиепископ Николай се върнал на своя престол.
Писано му било обаче да не прекара дните си в мир. Както си му е редът, веднага започват вътрешни раздори в Църквата. Арий, презвитер Александрийски, отхвърлил божествената същност на Христос и твърдял, че Дева Мария трябва да се нарича Христородица, а не Богородица. За да сложи ред, император Константин свикал в 325 г. в Никея събор, в който взели участие епископите на всичките 318 епархии на империята. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Само че докато се стигне до тези решения, съборът е приличал на българския парламент. Викове, крясъци и взаимни обвинения. Епископ Николай не издържал в спора с Арий и му хвърлил як пердах пред всички братя. За това бил лишен от архиепископски сан и затворен в местния затвор. За негов късмет в крайна сметка Арий губи мнозинството и сам той е осъден като еретик, а Николай излиза триумфално от затвора и се връща в епархията. Та затова той е покровител и на дискутиращите.
Когато във Фригия избухнал метеж, императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акостирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Заради което може би трябва да бъде обявен и за патрон на "сините каски" на ООН. И дори спрял ръката на палача, за да спаси от смърт трима невинни граждани. За втори път прави това и с тримата офицери, с които се върнал от Фризия. Те били повишени в звание. Завистливи императорски сановници ги наклеветили със стандартното обвинение - заговор срещу императора. Той повярвал на доноса, звучащ съвсем правдоподобно за онези времена, и ги осъдил на смърт. Цяла нощ командирите се молили на св. Николай да им се притече на помощ. Божият угодник се явил насън на императора и изискал от него незабавно да ги освободи,
в противен случай заплашил да отнеме престола му
"Кой си ти, който смееш да заплашваш императора?" - попитал самодържецът. - "Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия!". Император Константин на следващия ден отишъл лично да разпита тримата офицери. Те започнали да го уверяват в своята невинност, но не успели да убедят цезаря в това и той вече издал заповед за екзекуцията, когато изведнъж до него се появявал св. Николай и вече наяве потвърдил заплахата си. Впечатленият император веднага освободил наклеветените си войни.
Когато в Ликия настъпил глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни за Италия. Но в навечерието на отплуването видял в сън св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и ги капарира веднага с три големи златни монети. Сигурно това е станало не насън, а наяве, защото търговецът веднага пренасочил кораба за Ликия.
Свети Николай умира на 6 декември 342 г. Погребан е, както се полага на архиепископ, в църквата в Мир. Но писано му било и след смъртта си да праща знамения на Божия народ. През 1071 г. турците селджуци разбиват византийската армия при Манцикерта и създават своето султанство. Те напират и на юг, към Мир. Затова през 1087 г. мощите на свети Николай били пренесени в Бари, център на южноиталианската област Апулия, където живеело многобройно гръцко население. Те били тържествено посрещнати на 9 май 1087 г., откогато е установен вторият му празник, наричан у нас Свети Никола Летни.През същата 1087 г. започнал строежът и на храма, посветен нему и завършен през 1139 г. Бари се превърнал в поклоннически град и за католици, и за православни. Така светецът става символ на единството на Църквата, разделила се през 1054 г. на Западна и Източна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
