София. Раните в земеделието ни са много и имат нужда от наистина добър лекар, за да може браншът да бъде реанимиран и здравето му да започне да се подобрява чувствително. Европомощите и държавната подкрепа са част от "хапчетата" за успешно лечение, но те трябва да се изписват и дозират от правилните хора. Всички земеделци се надяват, че Татяна Ангелова, която наскоро беше назначена за зам.-директор на Държавен фонд "Земеделие", е правилният човек. Пловдивчанката, която мечтаела да е лекар още от първите класове на началното училище, се надява, че ще успее да излекува и болестите в аграрния сектор. "Отдавна съм в този сектор и нещата, които се случват в него, са ми добре известни. Започнах работа във фонда през 2002 г. в Пловдив, преминала съм през различните нива на йерархията, за да стигна дотук, и смятам, че ще се справя", споделя Ангелова. Твърди, че няма да се огъне и пред различните лобита, които усилено дърпат късичката и тясна черга на националното подпомагане за земеделците към себе си.
Работата е обсебила почти всяка минута от ежедневието на Татяна Ангелова. Признава, че не й остава време за кино или театър, а малкото свободни часове вкъщи предпочита да прекарва в тишина и спокойствие. Иначе обича поп и рок, разреден с малко класическа музика. Телевизорът в кабинета й е настроен на канал, който създава приятен ар енд би фон - да работиш и да пееш. Дали работата във Фонда за нея ще продължи да е песен, предстои да видим. Ясно е обаче, че зад бюрото, на което се решава как ще се разпределят държавните пари за земеделието, стои наистина сериозен човек.
Татяна Ангелова завършва агрономство в Аграрния университет в Пловдив и е била студентка на земеделския министър проф. Димитър Греков. Явно се е справяла добре с материала, защото той веднага си спомня за Ангелова, когато му я представят като кандидат за ръководен пост във фонд "Земеделие". С широка усмивка Ангелова разказва как няма почти никакво свободно време и все по-рядко успява да отскочи до любимия Пловдив или до другото любимо място в България - Троянския балкан. Затова и все по-рядко успява да опита любимите си асеновградски сармички - малки като куршумчета и толкова вкусни, че да си оближеш пръстите. "Мога да ги приготвям, баба ми ме е учила. Но кулинарията не е моята страст", разказва Ангелова. От всичко, което споделя, оставаме с впечатлението, че голямата й страст май е работата. Казва, че дори да можеше, не би пренаредила нещата, които са й се случили в живота. "Единственото, което бих поправила, е ученето - бих учила повече неща в различни области, защото всяко ново нещо е една нова отворена врата", казва Татяна Ангелова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
