За много от 10-те хиляди жители на Ивайловград да стигнеш до работното си място пак в България, но през Гърция, е ежедневие.
Работещите в Свиленградско по няколко пъти на ден минават гръцката граница, защото така им е по-близко. Ако трябва да стигнат през българско, ще им коства повече от час и 72 километра лашкане през лъкатушещ в планината път. А иначе времето е два пъти по-малко.
Ивайловградчани пътуват през пункта при квартал Славеево, който е на 4 км от града, а от там влизат в гръцкия Кипринос.
Проверката през ГКПП-то от смесени екипи става много бързо, като документите се подават буквално през прозореца на автомобила. Минава се с лична карта, тъй като границата е вътрешна за Евросъюза. Задължително е и даването и на талона за колата, проследява се да не би да е крадена. Забавянето обаче е не повече от 4-5 минути.
През Гръцко километрите, които се навъртат, са някъде около 40. Спестената разлика в сравнение с прехода през българско е около двайсетина минути, но пък през Гърция се пътува в равнина и трафикът е далеч по-разтушен от този по Е-80 към Свиленград в България.
След минаването през ГКПП-то се държи пътя за Орменион. Важно е да се знае, че на някои табели е изписан като Орменио, но става въпрос за една и съща дестинация. По този път първата отправна точка е околовръстното на Кипринос, не се влиза в селото. Следващият пътеводител е с. Комара, за което е любопитно, че там местните гърци в значителната си част са наследници на елинизирани българи, известни като Парапанковци. Преди селото има табела за Орменион, кара се направо. Пътят продължава през Пенталофос и след табелата за Петрота остават само 5-6 километра до българската граница при пункта Орменион- Капитан Петко войвода. Там проверката трае малко повече - около десетина минути, но в общи линии пак минава безпроблемно.
Маршрутът през ГКПП Капитан Петко войвода-Орменион - Кипринос - Ивайловград е най-удобният и за всички, които пътуват от посока от София към Ивайловград, или пък от Бургас например.
Първите километри в погранична Гърция не правят кой знае какво впечатление, малко след това обаче селските къщи се белват и започват да ти се набиват на очи. Особено по заник, сякаш светят в сумрака. Въпреки че северните селски райони не са от най-проспериращите, до една къщите са измазани с подредени дворчета, потънали в романтична зеленина. Друго, което прави симпатично впечатление и оставя усещането за задремало време, е съседският върволяк, който се изсипва по тротоара покрай шосето сякаш от нищото.
Особено много са хората, седнали на раздумка до сами път привечер, когато прохладата наляга. Гледка, която по нашите села отдавна я няма. И още една такава - между селата рядко може да се види пустееща земя. Нивичките са подредени като по конец. За повечето от тях всъщност се грижат българи, от пограничните на Гърция Свиленград и Ивайловград.
Нашенците ходят на гурбет заради по-високия надник. В Северна Гърция предимно работят на полето с аспержи или памуковите посеви.
Макар че работата се води сезонна, на практика липсва само през зимата. Надникът е като в България, но със съществената разлика - в евро. Работи се къртовски на полето - по 10-12 часа. Преди една-две години българите са взимали за ден работа около 25 евро. Сега обаче надникът се е сринал до 18 евро и все пак тези пари са за предпочитане от сънародниците ни от районите с труден поминък пред същата сума, но в лева у нас.
Морски дарове в Кипринос и гробница за уикенда
Тези, които ходят на работа от българско в българско, но през гръцко, естествено вървят по най-прекия маршрут, но пък ако сте избрали слънчев ден за разходка в Гърция, то може да се отбиете от околовръстното на Кипринос. За да хапнете от страхотните средиземноморски дарове в рибния ресторант на селцето. Важно е да знаете, че порциите си заслужават цената, защото са огромни, но пък са в сравнение с предлаганите у нас на двойна цена заради еврото. Най-евтината порция риба е 6 евро. Ако пък сте похапнали добре преди това и сте си предвидили средства и за глезотийки, то задължително си поръчайте насладата от октопод на скара с узо от остров Лезбос. Само за да вкусите обаче от уникалното съчетание са ви необходими около 25 евро.
Иначе за подкрепа пътьом във всяко селце ще ви поднесат арамонто кафе за 1,5 евро и вода, която по традиция е безплатна. Ако обаче доскоро се сервираше минерална, то напоследък гърците сипват вода от чешмата, която при тях е доста хлорирана и с неприятен аромат.
Ако сте взели решение не просто за гръцки шопинг и кулинарен средиземноморски туризъм, а искате да разгледате културно-исторически забележителности, то пътят ви е повече от ясен - в Ивайловград наслада от птичи поглед от крепостта "Лютица", романтика и изящество в бижуто "Антична вила Армира", а в погранична Северна Гърция тракийската гробница в близост до Кипринос, на юг от река Арда. Намира се между селата Микри Доксипара, Зони и Хелидона. За да се стигне дотам от Кипринос се тръгва по пътя за Димотика. На първия кръстопът се завива на ляво за с. Хелидона. На около 800 метра след селото се намира църквата "Св. Козмас-Етолос", а след нея на около 1,7 км се стига и до могилата.
Тя е с диаметър 60 м и височина 7,5 м от началото на II в. При археологически разкопки са открити четири ями, в които са разположени кремираните останки на трима мъже и една жена от една фамилия. Костите са открити заедно със съпровождащия ги в отвъдното инвентар - бронзови канделабри и лампи, фенери, оръжия, ювелирни изделия и дървени сандъчета. Петте колесници, с които са били докарани мъртвите до могилата, са били погребани на същото място заедно с впрегнатите в тях коне. Запазени са металните функционални и декоративни елементи на всички колесници, а при две от тях са запазени и отпечатъците на дървената конструкция. Обектът е отворен за посещение между 07,00-14,30 ч през зимата и 07,00-17,00 ч през лятото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
