Само в гореща земя като мароканската може да има градина като тази, кръстена на своя създател - френския художник Жак Мажорел. Намира се в Маракеш и е най-посещаваното място в този жив и екзотичен град.
Температурата може да е 40 градуса под палещото слънце на Маракеш, но в "Градината на Мажорел", намираща се в самото сърце на града, е приятно и сенчесто. До входа е бамбуковата горичка, чува се птиче чуруликане, долавя се ромон на вода от фонтаните. Портокаловите дървета, отрупани с плод, радват очите, ухае на жасмин, особен колорит внасят наредените покрай пътеките глинени кашпи в ярки цветове - синьо, жълто, оранжево. Малки басейни, сини водоскоци и канали поддържат висока влажност, осигуряваща тропически климат за над 350 уникални вида дървета и растения, дошли от всички краища на света. Градината е малка - само 10 декара, но е събрала ароматите на бугенвилии, лилии, кокосови палми, бананови дървета, юка, различни видове папрат, непознати красиви цветя... Забележителна е колекцията от кактуси.
Преди близо век - през 1919 г., в Маракеш идва френският художник Жак Мажорел. Той се заселва в медината (стария град) и е очарован от топлината, светлините, уханията, пазарите, цветовете на Африка. През 1924 г. купува земя и вдъхновен от арабските градини, започва осъществяването на една своя мечта - да събере от 5-те континента редки растителни видове и да направи ботаническа градина. Цели 23 години от живота си посвещава на това дело. Превръща се в един от най-големите колекционери на редки растителни видове на епохата, в която живее. Градината е отворена за посетители през 1947 г., а традицията продължава и до днес - посещават я годишно над 600 000 души.
Синьо е небето, синьо е морето, сини са планините в далечината - този цвят е навсякъде около нас. Но "Синьото Мажорел" (Bleu Majorelle, както е известно на художници и познавачи), доминиращо в уникалната градина в Маракеш, е различно - то е дълбоко, интензивно, успокояващо. "Направих цвета, като използвах ултрамарин, бяло и розово-червено", ще разкрие тайната Жак Мажорел. Това зашеметяващо синьо не може да се "роди" сред бледите и студени цветове на Севера, а само в земя, благословена със слънце и огнени багри. Този цвят е в мароканските плочки, които виждаме в дворците, той е в дългите парчета плат, в който се увиват от глава до пети туарегите, той е и в рисуваните декоративни чинии по пазарите. Запазеното ателие на художника, което е в градината и което днес е малък музей на берберското изкуство, също е в това кобалтово синьо. В него сред обилната зеленина са обагрени басейни, фонтани, саксии, гърнета, пълни с цветя. Невероятно красиво е!
Рози пазят праха на дизайнера
Този оазис на свежестта и спокойствието има удивителна съдба. След смъртта на художника през 1962 г. "Градината на Мажорел" започва да запада. Местните власти се готвят да строят на мястото й жилищни сгради. От безумната идея я отървават великият френски дизайнер Ив Сен Лоран и неговият приятел и партньор в живота Пиер Берже.
Ив Сен Лоран, който е роден в Оран, Алжир, открива за себе си Маракеш през 1967 г. Почти 10 години той отсяда в т. нар. Къща на змея, намираща се до медината, но през 1980-а с Берже решават да купят вилата "Оазис" и градината, собственост на вдовицата на Жак Мажорел. Двамата всъщност са искали да спасят от застрояване това вълшебно място и да запазят уникалната градина. Били очаровани от този "оазис, където цветовете на Матис се смесват с тези на природата". С много усилия и с наливането на много пари Сен Лоран и Берже й връщат някогашното великолепие.
Много пъти в интервютата си принцът на парижкия шик и елегантност Ив Сен Лоран говореше с любов за райския кът в Маракеш: "След дълги години накрая намерих в "Градината на Мажорел" източник на неизчерпаемо вдъхновение и там мечтая в нейните цветове, които са уникални".
Той създаде прекрасни дрехи и аксесоари, силно повлияни от традициите и багрите на Маракеш. На приказното "Синьо Мажорел" кръсти и един от парфюмите си. Геният на висшата мода напусна този свят на 1 юни 2008 г. Приживе беше пожелал след смъртта му прахът му да бъде разпръснат в розовата градина на вила "Оазис", дарила го с много щастливи мигове. Колона с името на Ив Сен Лоран е поставена сред банановите дървета на "Градината на Мажорел". Днес тя принадлежи на "Фондация Пиер Берже - Ив Сен Лоран".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
