Св. Петка предсказала, че малкият музикант ще стане почетен гражданин
Мечта е да направи рок група и да възроди селото на дядо си Лачко
8-годишният музикант от САЩ Виктор Велинов официално беше обявен за почетен гражданин на Трън. В навечерието на 3 март в интернет се появи неговата песен "Откъснатите цветя на България", посветена на емигрантските деца. По този повод пред български медии хлапето направи чистосърдечна реклама на Трънския край, откъдето произхождат предците на неговата майка Кристина Велинова. В социалните мрежи веднага се появи предложение на трънчани Виктор да стане почетен гражданин и то бе официализирано от местния Общински съвет. На Петковден, когато в Трън празнуват Ден на града, званието на Виктор беше официално обявено. Талантливото хлапе не можа да дойде лично да получи почетните знаци, но от негово име ги прие вуйчо му Лъчезар Велинов, създател на рекламната компания "Зографик филмс". Към трънчани Виктор се обърна със специално трогателно обръщение. Оказа се обаче, че почетното гражданство по чудодеен начин му било предсказано от небесната закрилница на града света Петка.
През 2014 г. Виктор бил на ваканция в България със семейството си. Още преди да отидат в Трънско, една нощ света Петка дошла в съня на детето и му казала да иде при нея, че има нещо да му даде. След няколко дни с мама и сестричката си Виктор дошъл в Трън. Фамилията се настанила в хижа близо до града и момченцето започва настоятелно да моли майка си да отидат в скалния параклис на св. Петка, който помнел от предното си идване. Тогава бил много впечатлен от хляба, който се превърнал в камък и от лечебните капки, стичащи се от скалите. Плановете все се обърквали, но накрая така или иначе Виктор и майка му отишли до параклиса. По това време песента, която го прослави, вече била съчинена, но не и записана. В Трън не ги познавали, а и те не казвали, че са от Америка. Жената, която им отворила параклиса, се притеснила силно, когато я помолили детето да остане само вътре, но все пак склонила, след като я убедили, че само ще постои и нищо няма да пипа, нито да чупи. Тя обяснила на малкия, че
да открадне е грях и Бог вижда всичко
а той я гледал, без да разбира защо му говори така, след като самата света Петка го е призовала. В крайна сметка Виктор постоял сам в параклиса, но нищо не се случило и си тръгнал.
"Едва сега в навечерието на празника на светицата разбрах докрай значението на съня му и тръпки ме побиха", споделя неговата майка. "Ние наистина сме обикновени хора и това, че станахме известни, не беше нито планирано, нито пък очаквано. Случайно беше", притеснено споделя Кристина и признава, че би предпочела Виктор да беше станал популярен като по-голям, когато ще има повече какво да покаже. Тя е от майките, които наистина бдят над детство на децата си, но в същото време полага грижи Виктор да се учи и да развива талантите си.
Малчуганът е роден на 14 ноември 2006 г. в Бруклин, Ню Йорк. Майка му Кристина е емигрант в Америка от 2001 г., когато пристигнала в Щатите, за да сключи брак с баща му, Валери Олегович Автух, с когото се познават от 1999 г. Съпругът й е роден в Санкт Петербург, но от дълги години живее в Америка. При раждането си Виктор получава трънската фамилия на майка си - Велинов, по семейно споразумение, тъй като фамилията на баща му е непроизносима за американците. Велинови носят името на прапрадядото на Виктор - трънския майстор строител Велин Танчев Гусин от село Берайнци. Той починал млад и прадядото на Виктор - Захари Велинов Танчев, ветеран от Балканската и Първата Световна война, останал сирак на 13 г. Сиромашията го принудила да стане строител още от дете. Отначало работел с по-големия си брат Иван, но се принудил да аргатува и по чужди села. Пеша стигнал до София, установил се там и през целия си живот работел като един от прочутите трънски майстори.
За булка си взел най-личната мома Гюрга
от своето село, която всички помнят като баба Гуга. С нея отгледали четири деца, едно от които е бащата на Кристина - Аврам Велинов. Макар и роден в Берайнци (на 18 август 1927 г.), той прекарал само част от времето си в Трънско, заедно с трите си сестри и майка си. На село бил известен повече като Лачко. Умен и буден младеж, през 50-те години, по време Сталинския режим, си навлякъл гнева на комунистическата власт и го затворили в лагера "Белене" като враг на народа. Там прекарал 5 г., на границата на оцеляването. Докато бил в лагера, баща му Захари умрял, без да могат да се простят. По-късно Аврам бил реабилитиран, създал семейство в напреднала възраст и има две деца, едното от които е майката на Виктор. Запазил корените си и любовта към родния край. Малко преди края на живота си започнал да строи къща на старо наследствено място в родното си село. За жалост си тръгнал от този свят преди да успее да я завърши. Недостроената къща запустяла и постепенно започва да се руши.
Майката на Виктор, Кристина
загубила баща си през 1985 г., когато била едва на 13 г.
но всяка година се връща в Берайнци, като живее в недостроената и без ток и вода бащина къща. С годините тя била разграбена и става съвсем негодна за живот, а махалата напълно запустяла и съседните къщи също започнали да падат. Храсти и бурени днес обгръщат и паметника на основателите на първото килийно училище в цялата Трънска околия, основано през 1778г. от предците на сем. Велинови. Тъкмо там се връща Кристина, започнала да подновява буквите на обелиска, които така и не е довършила, сякаш, за да и напомнят, че има работа в родината. Първо през ваканциите там води мъжа си, а по-късно и децата. Виктор реагира много емоционално на разказите за родовата памет, усеща кръвта на предците си в себе си, разбира техния тих, ежедневен подвиг в борбата за насъщния и замечтава да възроди тяхното дело. Мечтае, когато порасне да се върне в Берайнци, да откупи падналите вече постройки около къщата на дядо му и да възстанови цялата махала. Представя си, че ще направи там база за туристи и постоянно живеещи хора. Иска му се там
да създаде своя ферма и приют за бездомни животни
и хора. Пари за този си проект той иска да спечели като музикант. Засега Виктор се обучава да свири на пиано, класическа и електрическа китари, цигулка, полага основите си в теория на музиката и композиране, създава свои песни, над които работи с учителя си Александър Чазов. Известен го направи неговата песен-химн на българските емигрантски деца "Откъснатите цветя на България", с която през март 2015 г. разплака много хора. Тогава, в интервю за bTV и Нова ТВ, той спонтанно заяви, че като порасне ще живее в Трън, откъдето са корените му. Виктор изпя своята песен през лятото и на събор на българите в Пенсилвания, а после там се учи да свири на гайда и тъпан. Българска песен по детски стихове на майка си пее и неговата по-малка сестричка Вера. В тези дни момченцето музикант и почетен трънчанин очаква с нетърпение да навърши 9 г. на 14 ноември и да получи бас китара. Защото последната му детска мечта е да има своя рок група. Прави и още една песен за България. Текстът е изцяло на майката, а музиката - на Виктор. И след като завърши друг проект на английски, ще направи докрай и българската песен, която също ще е част от обучението по музика.
Помислил, че го правят пощальон
"Когато мама за пръв път ми каза, че съм предложен да стана почетен гражданин на Трън, аз помислих, че ще стана пощальон и ще ми дадете да разнасям писмата. И много се зарадвах, че ще имам работа. Но мама ми обясни, че да си почетен гражданин не си е работа, а си е много отговорно нещо". Това казва на трънчани Виктор в своето благодарствено обръщение към тях. Детето съжалява, че не е успяло да присъства на празника. "Аз не знам дали заслужавам това, но го приемам заради моите деди - хора на честен труд, живели в немотия, но с високо вдигнати глави", казва още в обръщението си Виктор и признава, че посвещава своето звание на всички скромни хора, които с труда, любовта и всеотдайността си всеки ден извършват подвиг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
