8 млрд. евро БГ капитали изнесени за петилетка

8 млрд. евро БГ капитали изнесени за петилетка | StandartNews.com

Ако парите в офшорките се обложат с 10%, годишно, в хазната ще влизат 600 млн. лева, твърди Димитър Събев

Скандалът с досиетата "Панама" предизвика оживени дебати у нас за българското присъствие в бизнеса с офшорките. До момента от изтеклите документи е ясно само, че поне 50 наши компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78 акционери имат сметки на Бахамите, Сейшелите, Ангила, Панама, Ниуе и Британските Вирджински.

30 млрд. долара са изнесени от България в подобни екзотични места, обяви икономистът

Димитър Събев пред bTV. В същото време 15 млрд. лв. са инвестирани у нас от офшорни зони.
"Ако българските офшорни средства се обложат с 10% данък биха осигурили 600 млн. лева годишно приходи само за България", изчисли Събев. Според него е нормално, че все още няма български следи в скандала.

"Ние сме видели връхчето на айсберга. Това е масив от 200 000 документи. По изчисления на експерти в офшорни зони са скрити между 21 и 30 трилиона долара. Това са пари, които трупат прах, вместо да помогнат за развитието на човечеството. Коренът на бежанската криза е офшорен, както и тероризмът. Доволен съм от това разкритие, защото ще се стигне до справедливост", заяви още Събев. Той даде и свое обяснения защо в огласените имена от аферата "Панама" няма нито един американец.

"Американските политици не фигурират, тъй като те си имат Вирджинските острови, както и в щата Делауеър или Невада. Богатите хора си слагат парите в офшорни зони, защото - те искат да скрият данъци или собственост. В България това не важи, защото 10% данък е прекалено нисък", посочи още Събев.

8 милиарда евро български капитали са изнесени в чужбина през периода 2010-2014 година, обяви пък икономистът проф. Гарабед Минасян пред БНР. Той се позова на официални данни от платежния баланс за въпросната петилетка. Според него обаче тези пари обикновено не отиват в офшорни зони, защото собствениците не са толкова вещи, за да могат да управляват тези активи далеч от България. Професорът посочи три причини за участие в офшорни зони.

"Може да става въпрос за редовно спечелени пари, които собственикът предпочита да инвестира в чужбина, където да плаща значително по-малки данъци. Втората възможност е, когато тези пари са спечелени по криминален начин - търговия с наркотици, оръжие, и собственикът търси начин да ги инвестира, но не може да го направи в развитите държави. Третата възможност е парите да са крадени", разясни проф. Минасян.

Според него у нас постоянно се сблъскваме с примери за необяснимо натрупване на грамадни суми. "Например сега се сещам за нашия народен представител Христо Бисеров, който в продължение на 25 години само като депутат успя да натрупа около 140-150 млн." припомни Минасян. Той коментира, че законите и институциите в страната допускат реализирането на нерегламентирани дейности.

"Кризата, която сега изживяваме, е по същество институционална. Институциите у нас не функционират добре. Да търсим български пари някъде на 5000 км или на 20 000 км е абсолютно безнадеждна история, след като допускаме под носа ни, съвсем съзнателно едва ли не, да се измъкват милиони, без да има никакви последствия", заяви още той.

"Без съмнение офшорните зони ще бъдат предмет на все по-голяма рестриктивна регулация от страна на финансовите и данъчните органи", прогнозира анализаторът Илиян Василев пред БНТ. Той предвижда затягане на контрола в Европа и не изключи позитивен ефект на "Досиетата Панама" даже върху Китай заради присъствието на няколко членове на политбюро в разкритията.

"Досиетата" са операция на западни спецслужби

Борислав Цеков

Шумотевицата около т.нар. "Досиета от Панама" е напълно обяснима. Става дума за милиарди, за силните на деня в много държави и за евентуални, макар и недоказани до момента по никакъв начин, техни афери. Добросъвестната работа на стотици журналисти от цял свят не бива да ни заблуждава за първоизточника и целите на това мащабно "изтичане" на информация, както евфемистично и в духа на съвременната политическа коректност наричаме кражбата на информационните масиви на адвокатската кантора "Мосак Фонсека". По много белези личи, че става дума за операция на мощни специални служби. Кои точно, засега можем само да се досещаме. Информационните масиви са подхвърлени на германския вестник "Зюддойче цайтунг" пряко или чрез посредник. Оттам насетне, журналистите правят това, което повелява професионалния им дълг - анализират данните и информират обществото.

Очевидно ролята на службите не се изчерпва само с подхвърлянето на тези 2,6 терабайта информация. Преди време знаменитият британски журналист Джон Пилджър направи разтърсващо разследване за т.нар. "вградена журналистика" - журналисти от водещите западни медии, които са в тесни връзки с Пентагона и ЦРУ и следват зададения от тях дневен ред, ретранслирайки техни пропагандни внушения. Наскоро и германският журналист Удо Улфкоте изнесе информация за контрола, който ЦРУ упражнява върху редица германски медии. Големият американски журналист Карл Бърнстейн също би тревога преди време за наличието на повече 400 журналисти, които изпълняват поръчките на ЦРУ. Разбира се, в никакъв случай не казвам, че голямата част от медиите и журналистите по света, работещи по "Досиетата от Панама", са "вградени". Изразявам съмнения за онези, които зададоха първоначалния тон по темата.

Очевидно е, че първите анонси и опорни точки тръгнаха от няколко основни медийни централи на Запад и от координиращата организация "Международен консорциум на разследващи журналисти" в САЩ имаха не толкова чисто медиен, колкото пропаганден характер. Те са фокусирани изцяло върху едно ключово име - Владимир Путин. А че това е пропаганда личи дори само от обстоятелството, че името на руския президент не е посочено в нито един от тези 11 милиона файла. Пушилката около името на Путин обаче, поне от наша, българска, гледна точка, замъглява фактологията, която би трябвало да е от интерес за нашето общество и институции. А именно - кои са българските имена в "Досиетата от Панама". И след като и ако бъдат публикувани, ще последват ли съответни проверки, които да докажат вина или да изчистят от съмнения имената на споменатите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай