София. Сигурно Господ е решил майката да бъде най-специалното нещо на света. И затова й е отредил щастието да бъде вечно обичана. Тя е първата, която пълни очите ни, щом надигнем глава да надзърнем в белия свят. Нейна е първата усмивка, милувка, песен. Млякото, сълзите, бръчките, които волно или не сме й издълбали. Но колкото и да е набраздено лицето й, снежна главата и изморено тялото, за нас тя си остава най-красивото, силно, умно, мъдро и благородно създание, което е минало през живота ни.
8 март може да е ден на жената, но не и на майката. Защото почитта към нея не се побира в едно денонощие. Майката е вечният ни празник, както децата са вечната й болка. Дори когато е горе, тя ни гледа и напътства. Затова я търсим във всяка звезда. Взираме се в светлината й и се молим да ни погали отново. Както някога. Дори чувстваме ръката й върху олисялото теме или боядисаните ни коси. Вече сме други, а тя същата: мека и топла както никоя друга.
Астор: Играх неин любовник
Майка ми, която за съжаление отдавна си отиде от този свят, беше най-добрият ми приятел. Строгият вкъщи бе баща ми. Тя винаги ни защитаваше. И ако в мен има нещо артистично, дължа го на нея. Тя много обичаше театъра. Не пропускаше представление. На другия ден ние със сестра ми нетърпеливо чакахме да ни го разкаже. Заедно с това участваше във всички пиеси на самодейния състав в Шумен.
Бях в 11 клас, гимназист, когато режисьорът й предложи да играе любовница на един войник. Но понеже градчето е малко, еснафско, тя отказа. Притесни се от реакцията на хората, които ще я видят да се прегръща и целува с чужд мъж. Тогава режисьорът реши: "Намерих ти любовник. Сина ти". Облякоха ме, сложиха ми огромни мустаци, като на Бай Ганьо. Влизам през прозореца, късам пердето и стана страхотно. Майка ми беше дребна, носех я на ръце и всички се чудеха: "Абе, Шаварш, (баща ми), как не реагира. Не вижда ли, че подхвърлят жената под носа му?".
Майка ми се казваше Арус - в превод Зорница. Същото име носи и дъщеря ми. Мама доживя да види успеха ми. Беше с мен в Америка. Там почина на 72 години. Беше болна по рождение. Често си спомням за нея, а и няма приятел, който да не я боготвори.
Иван Гранитски: Дължа й всичко
Както казва народният гений Иван Вазов: "За героите не мисли никой днес освен поета и майките свети". Затова никакви жертви, никакви лишения не са достатъчни, за да се поклоним, да коленичим пред подвига на майките: На отечеството и нашите. Без българската майка родината ни нямаше да съществува.
Майка е най-скъпото и мило нещо в моя живот. Тя ме е създала, тя ми е дала и духа, и чувствителността, и ако аз представлявам нещо, го дължа главно на нея.
Към писането ме насочи баща ми, Бог да го прости, прекрасен журналист, поет, литератор, автор на няколко книги, но чувствителността, милосърдието, търпимостта, чистосърдечието, доблестта, всичко, което имам като качества, е плод на майчината грижа и възпитание.
Като всяка друга и моята ми се е карала. Учила ме е да бъда справедлив - това го следвам. Да се пазя - виж това не го спазвам. Трепери да не се случи нещо лошо с мен и ме подкрепя във всичко. Тя вече е на 88. Казва се Мария. Моля се да е жива и здрава.
Жоржета пазела Шани от театъра
"Не е никак лесно да имаш известни родители. Често те представят чрез тях", казва Александра Гюзелева-Шани. Дъщерята на Жоржета Чакърова и Стефан Харитонов всъщност е силно свързана и дълбоко благодарна на майка си. Заради нея и тя става актриса, въпреки съпротивата на Жоржета. Веднага след училище Шани кандидатства в Икономическия университет с география. Приемат я, но решава да не записва. "Умишлено държах Шани далеч от театъра, защото не исках и тя да пие от горчивата чаша на актьора. Никога не е идвала на репетиции, не е тичала по сцената. Актьорските деца са недогледани и недогалени. Много от тях спят по гримьорните, хранят се в театъра, даже пътуват по турнетата. При нас такова нещо не е имало", разказва Жоржета. Но все пак се е случвало Шани да стои зад кулисите на Народния.
Чак след две години Шани кандидатства във ВИТИЗ и я приемат от раз. "Ако сте и в една професия, паралелите са неизбежни. И те обикновено са в минус на детето и в плюс на майката", споделя Шани. А майка й е доволна от постигнатото и се гордее с дъщеря си. "Когато съм се опитвала да уредя нещо за дъщеря си, съм удряла на камък. И затова нищо не уреждам. Тя си върви по свой път, сама извоюва всичко", казва Чакърова.
Лъчо не приема Богдана като звезда
Лъчезар, синът на Богдана Карадочева, избира режисьорската професия на баща си, Димитър Аврамов, но в сърцето си носи вечната любов към музиката благодарение на майка си.
"Никога не съм я възприемал като звезда, защото знам колко много труд полагат със Стефан Димитров, за да изпипат всички детайли по една песен. Изкуство извън професионализма няма", казва Лъчо. Той е наследил и част от нейната дарба, но още като малък отказал да се занимава с пеене или уроци по пиано. Опитвал е и да композира, но признава, че е аматьор в това отношение.
Малкият Лъчо расте най-често с баба си Надя, докато Богдана пътува за концерти. "Когато сгафех нещо, вкъщи имаше само тъжни усмивки, а всички забележки бяха мили и всичко се забравяше бързо", обяснява сега той.
Дичо тича след рейса заради нея
Споменът, който още спира дъха на Дичо, защото го връща в страха на детската душа, е когато гони майка си цяла спирка. Трябвало да слязат при Военна академия, но тя не успяла и шофьорът хлопнал вратите под носа на смаяния 5-годишен сладур. Разревал се и хукнал след рейса. Геройски тичал до другата спирка, където родителката му слязла. Двамата били тръгнали към читалище "Алеко Константинов", където бъдещият музикант ходел на пиано, солфеж и китара. Първите спомени от майка му Цветанка, икономист по образование, са именно как го води на уроци. Тогава бил на 4. Но още докато бил на 2, орисници го нарекли за певец. И Цветанка не се поколебала да хукнат по даскали в името на артистичното бъдеще. Дичо помни най-настоятелните й съвети: "Не бъди нахален. Не притеснявай хората", с които го учела как да се държи в общество. Не го е притеснявала с излишно любопитство за делата му, но винаги е насреща. Дичо казва, че са си "приятелчета". За празници винаги й поднася серенади с китара.
Къци й казвал "кака"
Къци Вапцаров, който влиза в "Като две капки вода" от понеделник, започва разказа за майка си Мария така: "Невероятна красавица. Руса, дълга, чуплива коса - и перфектна усмивка.
Най-жертвоготовният човек, когото си спомням. Винаги ми е помагала във всичко, пренебрегвайки себе си. Това е най-великото чувство - да се жертваш за друг". Популярният водещ й е благодарен, че непрекъснато е била насреща - и за работата му и по отношение на семейството. "Изключително много ни помагаше за децата. Знаете какво е да има на кого да оставиш малките, и то във всеки момент. Те много я обичаха. Малко преди да си отиде, явно го е усещала, каза за най-малкия от тримата: "Жалко, че няма да ме помни". Но той до ден-днешен не я е забравил".
Веднъж като дете го оставили за едно лято при леля му в Куртово Конаре. "В деня, когато майка трябваше да ме вземе, ме подготвяха с репликата: "Кръсте, идва". И когато тя прекрачи през вратата на двора, видях една красавица. Изтичах при дядо ми, викайки: "Дядо, една кака майка дойде!", спомня си Къци.
Майка му по-често играла ролята на лошото ченге. Била строга, стриктна за всичко. "Ако някой ме е научил на перфекционизъм, това е тя.
Да съм чист, подреден. Добър и честен. Беше вярваща още по времето на социализма", казва той. Не помни да го е наказвала. Изяждал е по шамарче само когато се връщал целия в кръв и кал след игра навън. "Прибирах се буквално като след ръгби среща. Носеше ме на гръб до банята", с умиление връща лентата Вапцаров.
За жени не му се е бъркала, най-много да прецени "тази е за теб, тази не е", но той пък много не я слушал за това. "Дори напротив. Странни са ми мъжете, които се съобразяват с майките си и се разделят с всичките си приятелки, за да угодят на родителките си. Не го проумявам". Все още чува гласа й.
"Усещам, че е до мен. Усещам топлината и любовта й. Много ми липсва. Тя имаше един лаф: "Ти ще ме оцениш, когато ме загубиш". Така е. Радвайте се на майките си, докато ги имате, после много боли - все едно част от теб е вече изрязана", проронва той. 15 минути, след като тя издъхва в болницата, Къци пише стихотворението "Сълзи за майка ми".
Мария: Самотна съм без Гришо
Ако старата максима "Зад всеки успял мъж стои една силна жена" важи и за синовете, то най-добрият пример за това са най-популярният ни тенисист Григор Димитров и Мария. Майката на Гришо попада под светлината на прожекторите по-рядко - за разлика от баща му Митко, който е негов доскорошен треньор. За нея колегите й от езиковата гимназия в Хасково, където е учителка по физическо, казват, че всъщност тя стои зад големите успехи на семейството й. Защото преди големите успехи са големите грижи.
Мария е и човекът, който води Григор на корта за първи път - още като бебе, ненавършил годинка. По-късно тя разчертава и дома им като спортна площадка, прежалва хола за гости, за да бъде разпъната там тенис маса, на която прохождащото в тениса й момче да тренира китките си и бързината. Тя приема всяка крачка, всяко лишение не като саможертва, а като естествена реакция на грижовен родител.
"В живота си човек трябва да върши нещата с всеотдайност - но не защото чака някаква възвръщаемост", казва Мария. За нея важното е да е стъпила здраво на земята, да е добър пример и за вече порасналото си дете. Затова е и доволна, че през майчините си очи вижда Гришо като земен и добре възпитан. За нея важен факт е, че момчето й не се е променило въпреки огромната популярност. Радва се, че майчините уроци за честност и труд, за борба докрай, са научени. За Мария обаче най-важното е обичта към семейството. Самата тя е от голямо семейство - има сестра близначка и брат. Гришо е близък много с всички тях, а дядо си просто обожава. Въпреки че "когато човек е по-скромен, получава повече", когато се заговори за рода от Червен бряг, Мария оставя настрана скромността си. Тя гордо добавя, че именно от нейния род Гришо е наследил перфектната си физика за спорта.
В младите си години Мария е била волейболистка. Рано обаче се посвещава на семейството си, заради което и не прави професионална кариера. По-късно сбъдва детската си мечта - да бъде педагог.
Майката на Гришо не крие, че очаква сюрпризи за 8 март. Макар че в семейството са свикнали да ценят всеки ден еднакво, да му се радват. Важното е да са заедно - тя, Митко и Григор. Заради тренировките и турнирите обаче Мария и момчето й все по-често се виждат на компютърния екран. "Виждаш го, но не можеш да го докоснеш. Знаеш, че е добре, съпреживяваш с него любовта или страданието. Това е и най-голямата тъга за майките на популярните хора - самотата, че децата им в повечето случаи са далече", споделя Мария.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
