- Коктейл от грузински ром, шотланско уиски и бърбън поляха следвоенната подялба
- Дворецът на Николай II пази тайните от среднощните срещи на Тримата големи
78 години ни делят от началото на Ялтенската конференция, в която Тримата големи - Рузвелт, Чърчил и Сталин, седнаха на масата на преговорите от 4 до 11 февруари 1945 г. в курорта Ливадия, близо до Крим, за да пренаредят как да изглежда световната карта след разгрома на Хитлер и края на Втората световна война. Договорените условия е трябвало да съществуват поне 50 г. Така и става: след 1989 г. идва новата радикалната промяна с падането на Берлинската стена.
Кой кого надхитри? Независимо от хилядите документи, описали в подробности срещата на Върха, митовете и легендите остават.
1. Болестта на Сталин
Всеизвестно е, че срещата се провежда в Ялта, защото съветският ръководител Йосиф Сталин заявил, че е много болен и не може да пътува до Средиземноморието. Дали обаче са били здравословни причините? Факт е, че в Ливадийския дворец на Сталин му е било повече от комфортно. И как иначе, това е бившата резиденция на император Николай II, бляскаво построена в италиански стил.
И Чърчил, и Рузвелт не са били никак доволни от избора на мястото. Американският президент, който е също е бил болен, е трябвало да пропътува общо 11 000 километра с кораб и самолет. Британският премиер дори казал, че е "едва ли е можело да се намери по-лошо място от Ялта, дори и да е било съзнателно търсено".
Историците твърдят, че Сталин силово се наложил, защото за него било изключително важно срещата да се проведе на съветска земя, за да използва това като стратегическо предимство в своя полза.
2. Неизвестните снимки
Точно преди 2 години Москва разсекрети неизвестни снимки от Ялтенската конференция. В От тях става ясно, че Чърчил и Рузвелт са пристигнали със самолет, който не могъл да се приземи в Крим, а кацнал а в Севастопол. Снимките са били дълго време държани под грифа "строго секретно".
Любопитните снимки са документирали как и кой е посрещал Рузвелт и Чърчил в града, който е бил освободен от фашистите по-малко от година преди това знаково събитие. На пистата са чакали руски дипломати и военни, начело с министъра на външните работи на СССР В. Молотов.
Оказва се, че преди да стигнат в Крим, гостите са имали голям интерес да разгледат в Севастопол изоставената от германците техника, както и да отдаватпочит на английските войници, загинали по време на Кримската война в средата на XIX век, Докато Рузвел бил на британското гробище, американски и съветски матроси имали своя програма. Те се качили заедно на руския крайцер, а след това си направили банкет в Дома на флота. Снимките са запечатали и как съветските матроси вдигат наздравици с афроамерикански военнослужещи от ВМФ.
3. Юмруците по масата
Независимо че повечето историци са категорични: Атмосферата е била добра, редица очевидци в мемоарите не са толкова категорични. Те разказват как Чърчил подскочил като ужилен, когато Рузвелт склонил на съветското предложния за границата на Полша. Как Сталин също рязко дръпнал стола си, а после започнал да тропа по масата, когато британецът поискал по-голямо влияние в Източна Европа.
Почти единодушно е мнението, че най-умерен в действията и изказванията си е бил Рузвелт. Но пък някои от отстъпките, които е направил в името на компромиса и до днес се тълкуват като погрешни или прибързани.
4. Решенията в сянка
Резултатите от пазарлъците за бъдещето на Европа са добре известни. Чърчил налага Франция като допълнителна окупационна сила в победената Германия.
Рузвелт получава обещанието на Сталин, че СССР ще се присъедини към бъдещите Обединени нации и ще се включи във войната срещу Япония.
Сталин успява областите, в които напредват неговите войски, да се обявят за съветска сфера на влияние.
Има обаче и други споразумения, които остават в сянката на големите решения. И те са в полза само на Сталин. Шефът на Кремъл успява да сложи ръка на редица територии в Далечния изток, които са отнети от Япония и Китай. Съветският лидер си урежда и правото на вето в бъдещия Съвет за сигурност на ООН.
Факт е, че определянето на конкретните граници на Полша е оставено за времето след капитулацията на Третия райх. Сталин обаче успява да договори като източна граница демаркационната линия, до която достигат войските му по време на агресията срещу Полша през 1939 година. Впоследствие това променя живота на хиляди полски военни, стъпкани под сталинския ботуш.
5. Измамното доволство
Много от историците са категорични, че и тримата участници в конференцията са си тръгнали доволни, защото всеки е постигнал своето. Лидерите смятали, че договореното представлява добра база за бъдещо сътрудничество. Но истината е бъдещето опровергало много от решенията и повдигнало още толкова въпроси. На всичкото отгоре на Ялта били направени десетки мъгляви компромиси, защото и тримата лидери били наясно, че същинските решения ще се взимат след края на войната.
Затова колкото и да е историческа, тази конференция е и преходна - дава само насоката за бъдещето. На нея не се договарял трайния мир, не се изглаждали противоречията, а напротив се отваряли нови спорни въпроси. Не случайно много от политиците я определят като мястото, на което се подготвя почвата за очертаващата се вече Студена война.
6. Микрофоните в тревата
Мит е, че тримата големи са били сами в курорта Ливадия, в околностите на Ялта. Те са били придружавани от големи делегации, както и от дъщерите си като първи дами.
Царският дворец е бил излъскан и преустроен за високите гости. В 45 стаи е била американската делегация.
Ремонтът на помещенията се извършил за възможно най-кратък срок, защото още след 1918-та дворецът бил превърнат в санаторуим за бедни, а голяма част от инвентара бил разграбен още в началото на войната.
Хората на Сталин едва успели да обзаведат помещенията така, че да покажат някакъв стандарт. Имало огромни затруднечия и с доставката на хранителните продукти, защото по онова време страната била затънала в глад и мизерия.
Митове се разказват как съветският диктатор лично се разпореждал непрекъснато да следат чужденците. Спешно били поставени телеграфи и високочестотни телефони, а покрай тях сложили десетки микрофони. Те били скрити дори в храстите. Сталин дори поръчал да направят специален бункер- бомбоубежище, ако има извънредна ситуация.
7. Тайните вечери
Мит е, че на официалните срещи между Сталин, Рузвелт и Чърчил, заедно с министрите и генералните щабове са били вземани важните решения. На масата на преговорите обикновено се сядало, за да се уточнят подробностите, да се подпишат протоколите и да се определят отговорните лица. Съдбата на народите била дискутирана на среднощни срещи.
Тримата големи се виждали чак в късните следобеди, около 17 часа. Дотогава всеки водил телефонни разговори, за да е наясно с подробностите около войната и давал инструкции на подчинените си. Сядали около малка маса, за да пият чай и кафе, след това се пренасяли в залата за вечеря, където ги чакали дъщерите, а накрая се усамотявали до среднощ в просторен салон. Там Сталин пиел грузински коняк, Рузвелт - бърбън, а Чърчил - скоч. Сталин пушил лула, Рузвелт палил цигара, а Чърчил - пура. Най-претенциозен бил британският премиер, който постоянно правил забележки на сервитьорите, за да засегне Сталин за обноските. Знаел е, че съветският диктатор едвам е намерил кохортата сервитьори, които да угодят на западняците. За Ялта руснаците обрали целия персонал от най-елитните заведения в Москва, който имал стаж в чужбина. Това обаче се оказало проблем, защото не били достатъчно надеждни. За да не стане гаф, Сталин наредил до всеки от тях да стои изпитан партиен кадър.
8. Криво разбраната помощ
Всеизвестно е, че в Ялта е подписана Декларацията за освободена Европа, която предполага възстановяване на независимостта в освободените страни, както и правото на съюзниците да "оказват помощ" на засегнатите народи.
Според нея европейските държави трябваше да създадат демократични институции, както намерят за добре. Идеята за съвместна помощ обаче никога не е била реализирана на практика. Всяка страна победител е имала власт само там, където е била разположена нейната армия.
В резултат на това всеки от бившите съюзници започна да оказва "помощ" само на идеологически близки държави. Що се отнася до репарациите, съюзниците никога не са могли да установят конкретна сума на обезщетение. В резултат на това Америка и Великобритания прехвърлят 50% от всички репарации на СССР.
10. Харизаната Полша
Така нареченият "полски въпрос" се оказал едни от най-трудните за Ялта. Според очевидци, по тази тема са били изречени около 10 000 думи - това е една четвърт от всички изречени думи на конференцията.
Лидерите така и не успяват да постигнат пълно разбиране: По онова време Полша е под управлението на временното правителство, признато от СССР и Чехословакия. В същото време полското правителство в изгнание действа в Англия без да се съгласява с решенията, приети на срещата на Тримата големи в Техеран през 1943-а.
Въпреки че в Ялта Голямата тройка решава, че тогавашното полско правителство няма да управлява след края на войната, Сталин успя да постигне своето - налага Временно правителство на националното единство, което да включва поляци, живеещи и в чужбина. Естествено този ход му позволява след това да си създаде необходимия политически режим във Варшава, така че прокомунистическите сили да властват без проблем.
11. Моливът на Чърчил и България
Големият мит, че в Ялта се решава съдбата на Източна Европа, включително и на България.
Истината е, че тогава Тримата големи потвърждават т. нар. процентно разпределение, уговорено от Сталин и Чърчил, което се прави на 9 октомври 1944 г. в Москва. Тогава лидерите на СССР и на Великобритания делят влиянието си в Югоизточна Европа, включително и България, измерено в проценти.
По време на двустранната среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%. Сталин одобрява по принцип предложението, но прави и корекции с молив.
Следващият ден - 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън продължават преговорите, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние, което финално се одобрява.
Иначе, в Ялта, Сталин окончателно отстъпва Гърция на Чърчил. А Тито получава властта в Югославия с тройна благословия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
