Банкя. Днес навършват 71 години от смъртта на генерал Данаил Николаев – Патриарха на българската войска.
Генерал Данаил Николаев е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877-1878), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война. Военен министър в навечерието на Балканските войни. Първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата. Известен като „патриарха на българската войска".
По време на Руско-турската война (1877–1878) е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боеветеШипка и Шейново. На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик от Руската армия, а на 10 август 1877 г. повишен в поручик.
В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина. На 1 март същата година е повишен в звание щабскапитан от Руската армия и Източнорумелийската милиция. Два месеца по-късно е назначен за командир на II-а Пловдивска дружина.
Николаев е награден с Орден „За храброст" III ст., за участието му в Руско-турската война (1877-1878).
На 15 ноември 1883 г. е повишен в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия..
През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) – Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст" II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.
След детронирането на княз Александър I е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г.
Между 1893 и1897 е в запаса, като през това време е председател на Върховния македонски комитет (1895–1897). На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър" I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България. На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата. През 1911 г. напуска армията и минава в запаса. По време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.
На 19 май 1934 г. участник в държавен преврат, заедно с група офицери, основно от "Звено". Открива заседание на Народното събрание (първото след преврата) с реч-обръщение, обясняваща мотивите на военните да вземат властта чрез преврат.
На 6 май (Гергьовден) 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий".
Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя. В негова чест булевард в София е наименуван „Генерал Данаил Николаев" и село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево (от 1966 квартал на град Раковски).
Генерал Данаил Николаев е носител на ордените „За храброст" II и III ст., 2-ри клас,Велик кръст на ордена „Св. Александър" с брилянти и I ст. на същия орден, Златен орден и медал „За заслуга", Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий", Руски орден „Георгиевски кръст за храброст" IV ст., Руски орден „Св. Ана" III ст. с мечове и бант, Сръбски орден „Бял орел" I ст.,Сръбски медал „За храброст", Черногорски орден „Данило" I ст., Румънски орден „Румънска звезда" с меч,Турски орден „Османие" I ст.,Турски орден „Меджидие" I ст. с брилянти,Персийски орден „Лъв и слънце" I ст.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
