Флагът на Явер Паша е най-големият трофей
Байрактарят бил втори човек в четата, поемал командването, ако войводата загине
Бойното знаме от дълбока древност е най-важният символ за една военна част. То е материалният знак, който мобилизира духът на войниците и ги води към победа личния състав и го вдъхновява за победа. И не случайно е наричано "оръжие на духа". В нашите хайдушки чети байрактарят, т.е. знаменосецът, е бил заместник на войводата, поемащ командването при евентуална негова гибел. Прапоршик, корент, хорунжий - в различните армии и различните епохи знаменосецът е бил и първи офицерски чин. Пленяването на полковия щандарт тогава е било знак, че вече може да се предадеш - все едно поделението вече не съществува, защото загубилите знамето си полкове са подлежали на разформироване и заличаване от списъците на армията. А на всички победни паради задължителна част от церемониала е било демонстративното влачене на пленените вражески флагове по земята и хвърлянето им в краката на командващия или монарха. Във военните устави на всички армии и днес знамето е пост номер 1.
И затова не е случайна гордостта ни като нация, че във войните, които армията ни е водила за национално обединение, нито едно българско полково знаме не е пленено. За сметка на това обаче 67 са противниковите флагове, които се пазят в Националния военноисторически музей.
Те могат да се разделят на две групи. Първата и основна част са 46-те турски байрака, пленени през Балканската войни 1912-1913 г. Някои от знамената са дарени на частите от турската войска от джамии, други пък са дарени от войниците на джамии. Най-ценен трофей сред тях представлява знамето на отряда на Явер паша. То е изработено от тъмночервен копринен плат, а от лицевата му страна върху светложълта коприна са втъкани текстове на арабски. В горния и долния край на плата личат следи от растителни орнаменти, в горния си край завършва с металически цилиндър. Пленено е на 14 ноември 1912 г. от доброволците от Македоно-одринското опълчение в състава на Кърджалийския отряд с началник генерал Никола Генев в боя при Мерхамлъ (днес Момчилград), когато е пленен корпусът на Явер паша.
Румънските флагове са 5, като две от тях са пленени в битката при Тутракан през септември 1916 г. Най-любопитно като оформление е знамето на 84 пехотен полк. На него е изписан същият девиз, като нашия т: "Съединението прави силата", както и знаменитата клетва на тримата мускетари на Дюма: "Един за всички, всички за един!"
Руските знамена са 7. Или по-точно 6, защото седмият знак е сигнално кавалерийско флагче. Най-ценен като експонат е военноморският "Андреевски" флаг, пленен заедно от потопения от българско минно заграждение във Варненския залив на 28 февруари 1916 г. руски миноносец "Лейтенант Пушчин". Останалите 4 са пленени в Добруджа, а петото знаме - на Южния фронт, където в помощ на съглашенските сили се сражават и две руски бригади.
Седем са и сръбските знамена, като едно от тях е от Сръбско-българската война 1885 г. Любопитно е, че други 2 от тях са флагове на сръбски дунавски параходи, имали лошия шанс да се окажат в пристанището на Лом 14 октомври 1915 г., когато България влиза в Първата светова война
И накрая - 2 гръцки знамена, също от Първата световна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
