Търсим съгласие за реформи в здравеопазването, образованието, енергетиката и туризма
4 SOS дебата непосредствено преди вота на 5 октомври правят "Стандарт" и Българската академия на науките. В четири последователни дискусии ще съберем на една маса учени, експерти, съсловни, браншови и неправителствени организации и представители на основните политически сили, за да очертаем приоритетите в здравеопазването, образованието, енергетиката и туризма. Целта е да ангажираме партиите с постигането на национален консенсус по най-важните реформи. И по този начин да напишем бъдещата програма на обществото - такава, каквато я виждат хората, учените и бизнесът.
Един месец всеки ден "Стандарт" ще дава трибуна за въпросите, мненията и препоръките на специалистите в четирите области. За да видят всички къде са допирните точки между тях. В тази първа по рода си обществена кампания ще сложим на масата за преговори най-болезнените въпроси: необходимо ли да се закриват болници и университети, как да се гарантира стабилността и независимостта на енергийната система в България, каква да бъде новата туристическа визия на страната ни. Ще сравним предизборните платформи на партиите. И ще поискаме от тях да изпълнят решенията, по които има консенсус.
Въпроси към учените от БАН, мнения, препоръки и заявки за участие се събират на имейл: officе@standartnews.com
Даваме мерки за енергийна независимост
Правим предложения за запълването на финансовата дупка в сектора
Как може да се запълни финансовата дупка в българската енергетика на фона на намаляващия дял на регулирания пазар? Това ще бъде един от ключовите въпроси на дискусията за определяне на националните цели и приоритети в енергетиката. Неин модератор ще бъде председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Форумът ще даде отговори за състоянието и перспективите за развитие на ядената енергетика, топлинните електроцентрали, ВЕИ, системите за пренос на природния газ и топлофикацията в България.
Водещи експерти ще дадат предложенията си за гарантиране стабилността и сигурността на енергийната система, базираща се на изискванията на ЕС за опазване на околната среда. А също така и за създаването на оптимален микс на енергия от ядрени мощности, централи на твърдо гориво, възобновяеми източници с цел получаване на социално поносима цена на електроенергията за населението и бизнеса. Ще потърсим отговор на един от най-важните за хората въпроси - как да се доразвие пазарът на електрическа енергия, за да имат възможност потребителите да избират доставчици.
Акцент във форума ще бъде въпросът какви инвестиции са необходими за модернизация на електроенергетиката през следващите 10 г. и откъде ще дойдат те? Водещи специалисти ще обяснят защо изграждането на нови мощности от всякакъв тип с държавно участие или държавни гаранции трябва да става с ясен финансово-икономически анализ, доказващ необходимостта от енергията, която ще произвеждат те, и пазара, на който тя ще бъде продавана.
Пишем нова визитка на България
Излизаме с оферта за туристически маршрути
Какви са задължителните промени в туризма, за да променим визитната картичка на България? Това ще бъде основната тема на дискусията за националните цели в туристическия отрасъл. Модератор на форума ще бъде главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова. Учени, инвеститори в туризма, браншови организации и експерти ще дадат предложенията си за промяна на националния образ на страната ни - от дестинация за евтина алкохолна ваканция в дестинация за новите видове туризъм: културно-исторически, поклоннически, СПА и винен, кулинарен, приключенски. Ще бъдат набелязани мерки за удължаване на летния и зимния сезон. Както и за увеличаване на възможностите за целогодишен туризъм.
Сред основните теми на дискусията ще бъдат двата най-спорни през последните години въпроса - как, с какви средства и откъде да се организира националната реклама на България. И трябва ли да има отделно министерство на туризма.
Превръщането на културно-историческия туризъм в работеща индустрия и развитието на СПА и балнеотуризма като водещ отрасъл ще са следващите акценти на форума. Специално внимание ще бъде отделено на нуждата от спешно уреждане на собствеността на културно-историческите паметници, както и на създаването на фонд "Културно наследство". Дискусията няма да подмине и щекотливия въпрос необходими ли са данъчни облекчения за инвестиции в туризма.
Търсим решения за Спешната помощ
Слагаме на масата здравната реформа
Здравето - национална ценност. Това е голямата цел на дискусията, която ще очертае националните цели и приоритети в здравеопазването. Неин модератор ще бъде зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов. На форума ще бъдат представени позициите на експерти с национално признание по възлови за здравеопазването въпроси. Ще се дискутират демографските промени и отражението им върху здравния статус на населението. Акцент ще бъде необходимостта от промени в здравноосигурителния модел. Ребром ще бъдат поставени въпросите за организацията на доболничната, болничната и спешната помощ - тяхното отражение върху здравето на хората и необходимостта от корекции. Ще дискутираме лекарствената политика в България и мястото на профилактиката в здравната политика на страната.
Търсим формула за училищния закон
Нов модел за финансиране на училища и университети
Достатъчно качествено ли е средното образование, за да излязат от него децата ни добре образовани? Всички знаем, че отговорът е категорично не. Затова основният акцент на дискусията, посветена на националните цели и приоритети в образованието, ще бъде именно какво трябва да се направи, за да се промени тенденцията. Модератор на форума ще бъде зам.-председателят на БАН чл.-кор.проф. Николай Милошев.
Един от големите проблеми е приемането на нов училищен закон. Вече три поредни правителства правят опит да внесат проект, който да замени кърпения с години Закон за народната просвета, но удрят на камък. Затова ще чуем хората от гилдията как според тях да изглежда той. А също и как да се формират училищните бюджети и от какво има нужда страната - дуално обучение или кадри за индустрията, които биха дали техникумите, ако се възстанови тежестта им.
В сферата на висшето образование пък стои въпросът за приемане на стратегия, която да реши два големи въпроса - начина на финансиране на университетите и приема в тях. Ректорите от години негодуват, че пари за вузовете се отпускат "на калпак", а сумите, които поощряват качеството на обучението, са смешно малки. В същото време се изправяме и пред демографска криза - от няколко години местата, обявени за кандидат-студенти у нас, са повече от випуските. Ректори и преподаватели ще предложат решения.
Разбира се, ще дадем и аргументи защо науката в България трябва да се развива. Тя дава решения за бъдещето и работи за обществото и икономиката. Ще поставим и въпроса за преференции към бизнеса, ако инвестира в наука. Ще попитаме учените доволни ли са от разпределението на средствата по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", имаме ли капацитет за участие по програмата "Хоризонт 2020" и как да помогнем на онези колективи, които са спечелили вече одобрението на Европа.
Наш дълг е да помогнем с опит и знания
Акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН
Натрупаните проблеми пред нашето общество трябва бързо и разумно да бъдат преодолени. Българските граждани трябва да покажат желание и воля за излизане от състоянието на най-бедната държа в ЕС, като активно се включат в дискусията с мнения и предложения. Реализирането на тези намерения не може да бъде успешно без участието на българските учени. БАН е не само националният изследователски център, но и националният експертен център на България.
Дълг на учените и сътрудниците в академията е да подпомогнат със своите знания и практически опит за създаване на оптималната визия за решаване на тези проблеми. Заедно с колегите от университетите и висшите училища да приложат най-добрите световни практики, съобразени с нашите условия.
Какво направиха учените от редица държави? Те помогнаха в намирането на успешни пътища за решаване на натрупаните социални и икономически проблеми на страните си и така направиха тези страни изключително успешни - Южна Корея, Сингапур и др. Това е един заразяващ пример.
В навечерието на парламентарните избори в програмите на партиите, които искат да поемат отговорността за добруването на България, трябва да бъдат включени идеите и вижданията на академичната общност.
Търсим съгласие по най-болезнените въпроси за хората
Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт"
Във време на политическа нестабилност медиите са длъжни не само да информират, но и да бъдат посредник между хората и властта. Нещо, което е тяхна естествена роля. "Стандарт" години наред търси с дискусии решения по най-болезнените за хората въпроси. Прави го, като събира на една маса управляващи, опозиция, експерти, бизнес и неправителствени организации. Ще го направим и сега. Не с въпроса "Кой", а с въпроса "Какво" и "Защо" трябва да се направи в България след 5 октомври. За да помогнем в постигането на консенсус по жизненоважни за бъдещото на нацията приоритети.
Защо избрахме точно тези 4 опорни точки? Здравеопазването и образованието засягат всеки един от нас. Но 25 години нито едно правителство не намери сили и смелост да направи най-болезнените за хората реформи. Истината е, че повечето българи днес пестят и от здраве, и от образование. А животът им остава заключен от сметката за ток и парно. Те са изправени пред абсурден избор - да се погрижат за здравето или образованието на децата си, или да живеят половин година на студено. От реформата в енергетиката зависи както битът на всеки от нас, така и финансовото здраве на бизнеса, следователно и на държавата.
А за външния свят най-важна е визитката на България. Тя се пише от туризма - отрасъла, който освен че дава над 10 на сто от БВП, формира лицето на страната ни. И най-важното - гради националното ни самочувствие.
Липсва приемственост в здравната политика
Акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН
След 10-12 години здравна реформа и 25 години преход и здравната политика, и здравеопазването са в лошо състояние. В дискусията за пореден път ще бъдат поставени за обсъждане подбрана част от основните проблеми в организацията на здравеопазването, в които липсва системна държавна политика. Липсва приемственост от правителство на правителство и от министър на министър. А всичко това доведе до влошено здравно обслужване, до недоволни пациенти, лекари и медицински персонал и до непредвидени последици във функционирането на цялата здравна система. Надявам се, че с поканените лектори и участници ще постигнем експертни позиции и консенсусни становища, които трябва да бъдат възприети от представителите на политическата класа.
Изнасяме огромен човешки капитал
Чл.-кор. проф. Николай Милошев, зам.-председател на БАН
Просперираща може да бъде една нация и държава само когато има добре обучен човешки потенциал. За съжаление това е тема, която в последните 25 години е неглижирана. И, разбира се, всички виждаме резултата.
България е голям износител на човешки капитал. Ние създаваме децата си, правим всичко възможно, за да ги обучим добре. И тези от тях, които са добре обучени, в голям процент напускат държавата. Това е една трагедия. Аз лично не страдам от нея, детето ми е в България, но на много родители им е криво и тъжно, че децата им се мъчат да се реализират в чужбина. Децата ни са граждани на света, хубаво е да имат възможността да отидат навсякъде по света. Трагедията е в това, че не могат да видят условия за оставане в родината си. Това е процес, който трябва да спре, ако искаме да останем като държава, а не като територия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
