София. 45% от младите хора в страната ни заявяват, че при никакви обстоятелства не биха напуснали България. Това сочат резултатите от Национално представително проучване "Българската младеж 2013", направено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ.
По-често това е позицията на респондентите с висше образование (56% от тях), на хората на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната.
Малко по-нисък дял – 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните.
12% от участвалите в изследването посочват, че имат намерение да останат да живеят в чужбина завинаги. По-често това са млади на възраст до 18 години, ниско образовани, безработни и необвързани респонденти.
Възнамеряващите временно или постоянно да напуснат България най-често посочват следните причини:
Ниският жизнен стандарт у нас (мизерия, бедност) – 48%. По-често това е причината за миграция според високообразованите, хората на възраст между 25 и 35 години и живеещите извън столицата.
Високата безработица в страната – 35%. По-често тази причина посочват младежите на възраст между 19 и 25 години и жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и ниско образованите.
Липсата на перспектива за младите хора в България – 13%. Това по-често споделят младежи между 15 и 18 години, жители на областните градове и висшисти.
За обучение (престижен университет) – 12%. По-често това е причина за напускане на страната за учениците и за столичани.
На почивка, екскурзия – 7%. Това посочват основно жители на столицата и студенти.
Заради липсата на законност и правов ред у нас – 5%.
Основните причини за напускане на страната, които младите хора посочват, са с икономически характер – нисък жизнен стандарт и безработица. Допълнителни нюанси по тази тема са „по-добри възможности за собствен бизнес в чужбина", „за да събера пари да си платя кредитите / да започна бизнес / за обучение на децата ми".
Проучването е проведено в периода 7 - 19 юни, сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години, в цялата страна.
Поп-фолкът е най-слушаната музика
За последните осем години с цели 13% се редуцира делът на младите българи, които посочват, че слушат поп-фолк музика (от 54% на 41%). Въпреки това, поп-фолкът продължава и днес да е най-слушаната музика от младежта у нас.
Разлика има и в последвалите позиции на класацията на младежки музикални предпочитания. 35% през 2005 г. посочват, че слушат на второ място българска поп музика, а днес на второ място 25% от младите декларират, че слушат рок-музика. Рок-аудиторията за последните осем години набъбва с 5% и сега възлиза на една четвърт от младите хора между 15 и 35 години.
Като негативна тенденция в младежките музикални предпочитания може да се определи свиването на дела на младите, които слушат българска народна музика – от 19% през 2005 година на 6% през 2013г. Като цяло, прави впечатление обаче, тенденцията към разнообразяване на младежките музикални вкусове през последните години.
Сред младите на възраст между 15 и 18 години, най-популярен музикален жанр е поп-фолкът (слушат го общо 47.5% от тях). В тази възрастова група се слуша още рап - 18.4% и рок - 17.7%.
Поп-фолкът е предпочитаната музика и от младите хора на възраст 19-25 години – слушат я 45% от младежите в тази възрастова група. На второ място в предпочитанията на тези младежи се нарежда рок музиката (посочена от 25.3%). Поп музиката е на трето място в предпочитанията на тази възрастова група, посочвана от 16.4%
40% от младите на възраст между 25 и 30 години посочват, че тяхната музика е поп-фолка. На второ място и тези младежи поставят рок-музиката (21% от тях я слушат редовно). На трето място с 18% е поп-музиката.
При „най-възрастните млади хора" на възраст над 30 години поп-фолкът отново е фаворит, посочван като предпочитана музика от 33%. Подредбата на музикалните предпочитания в тази възрастова група не се различава съществено от горните две групи. Рок се слуша от 29.3%, а поп- от 18%.
Докато през 2005 година младите българи посочват около 20 музикални жанра, които те слушат, в момента предпочитанията им се свеждат до около 40 жанра. Това означава, че младите търсят и намират нови музикални жанрове, разнообразяват музикалния си вкус и обогатяват музикалната си култура. Липсата на дебати с негативен оценъчен привкус по темата каква музика да слуша младежта, също способства за изграждане на по-широка музикална култура у младите хора.
Младите пият най-често бира
Бирата е най-често употребяваната алкохолна напитка сред младежите, като делът на употребяващите я се е увеличил с 8 процентни пункта за последните три години (от 66% през 2010 г. на 74% сега).
Над половината от младежите (57%) посочват, че пият вино като този дял се е запазил без промяна в сравнение с 2010 г.
56% от интервюираните употребяват концентрати (ракия, водка, уиски и т.н.) като дял се е повишил незначително за последните три години (от 52% през 2010 г. на 56% сега).
Регистрираме пряка зависимост между употребата на алкохол и пола и възрастта на интервюираните. Мъжете, хората на възраст между 25 и 35 години, както и живеещите в София по-често от останалите консумират спиртни напитки.
13% от участвалите в изследването младежи не употребяват спиртни напитки. По-често от останалите пълни въздържатели са жени, младежи на възраст между 15 и 18 години и живеещи в селата.
62% имат отрицателно отношение към религиозните фанатици
Изразително нараства нетърпимостта към религиозните фанатици сред младите хора. След 2010 г. се случиха няколко атентата, включително и един в България, които създадоха впечатление за непосредствена близост и обвързаност на религиозния фанатизъм с тероризма. Ето защо в регистрираните представи на младите хора по въпроса прозира не само пълно отхвърляне на мисълта за общуване с подобни хора, но и неподправен страх от феномен със световни измерения.
29% от младите хора през 2010 година са твърдели, че имат напълно отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с подобни хора.
Процентът на крайно негативно настроените към религиозните фанатици е скочил двойно. 62% от интервюираните млади българи твърдят, че имат отрицателно отношение към религиозните фанатици и не общуват с тях.
15% от всички интервюирани през 2010 година са твърдели, че мнението им за ромите е отрицателно и не общуват изобщо с тях. Българските младежи, които имат подобна позиция през юни 2013 г. възлизат вече на 23% от всички участвали в изследването млади хора.
Вторичният прочит на данните показва, като цяло, много различна картина на отношението към ромите в зависимост от населеното място, в което живеят интервюираните от НЦИОМ млади хора. Едва 27% от младите, които живеят в столицата приемат напълно ромите и общуват с тях, докато този дял сред младите, които живеят в селата е много висок-63% от тях декларират пълна толерантност по отношение на ромите.
51% от столичните младежи твърдят, че имат отрицателно отношение към ромите и не общуват с тях. Подобно твърдение е приемливо едва за 8% от живеещите в селата млади българи.
Настоящото изследване на българската младеж през 2013 година показва, че най-толерантни са младите хора към хората с различни възгледи и към хората с начин на живот различен от техния.
От данните се вижда известно свиване на предубежденията и нетолерантността към представителите на други раси и към психично болните хора. Едва 4% от младите у нас през 2013 година имат изградено негативно отношение към представителите на други раси, поради което избягват да общуват с тях.
За последните три години крайно негативно настроените млади българи към психично болните са намалели от 55% на 37%. Това е една значима промяна, която е свързана с по-широко и масово огласяне на проблемите на психичноболните и по-голяма яснота за опасностите и заплахите, които те представляват.
Проститутките, психично болните, наркоманите и заразените с вируса на СПИН като цяло продължават да провокират най-ниска декларативна толерантност от страна на младите хора у нас, въпреки, че пълното им отричане не е толкова драстично, както при религиозните фанатици и ромите. Освен това, що се отнася до проститутките, регистрираме специфика в зависимост от профила на респондентите. Проститутките са много по-приемливи за образованите млади хора, както и за младежите, които живеят в столицата и в големите градове. Нетолерантност регистрираме спрямо проститутките главно сред живеещите в малките населени места и нискообразованите респонденти.
Силно впечатление прави известното свиване на крайно негативните наласи сред младите хора що се отнася до заразените с вируса на СПИН. През 2010 година с тях са избягвали да общуват 38%, а сега отрицателно мнение към тези болни регистрираме сред 29%, които твърдят, че ги избягват.
По-скоро отношението на младите към тези групи хора е назидателно и в резултат на принципно неприемане, отколкото конкретно осъдително както при религиозните фанатици и ромите.
Малко над средната е толерантността към проститутките например единствено сред младите и образованите столичани.
Докато лесбийките са в равна степен (макар и не висока) приемливи за младите мъже и жени, то гейовете пораждат доста по-изразителен негативизъм сред младите мъже, в сравнение с младите жени.
Гейовете са три пъти по-добре приети от младите столичани в сравнение с младите жители на селата, докато лесбийките са два пъти по-добре приемани от столичната младеж, отколкото от селската.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
