Учени търсят микродиаманти в Родопите, открили ги на 5 км от границата с България
Софийският университет крие и доста потайности - някои от студентите му прекарват там години, без да разберат, че сградата пази например скелет на прадядото на мамута, който се намира току под покрива на музея на Ректората. Освен него в съседния музей на СУ са накацали и 42 метеорита. По-точно - отломки от тях. Сред тях е късче от Тунгуския метеорит, както и парченца от всички небесни тела, докоснали Земята на българска територия. Последното парченце, получено от Судан, е част от единствения метеорит в историята на човечеството, чиято траектория е била проследена от появата до падането му в нубийската пустиня.
Уникалното късче метеорит, с което Алма матер се сдоби неотдавна, налива вода в мелницата на една любима на човечеството хипотеза - че животът на Земята е дошъл от Космоса. С популярната теория за панспермията го обвързва фактът, че в отломките от него има изолирани аминокиселини, разказва доц. Филип Мачев, заместник-декан на Геолого-географския факултет в СУ.
Университетът притежава 22 г от метеорита, който е бил с големина около 4 м и тегло 8 т. "На 6 октомври 2008 г. американският астроном Ричард Ковалски съвсем случайно засича астероид, който лети застрашително към Земята", разказва Мачев. При това само за 20 часа учените успяват да изчислят кога и къде ще падне и да проследят пътя му. "Мястото на срещата" се оказва Северен Судан, недалече от станция 6 на влака от Судан за Египет. Затова и метеоритът
получава името "Станция 6" - Алмахата сита
Буквално на следващия ден геолози и астрономи от университета в Хартум хукват да търсят късчета от камъка, тъй като са наясно, че при една по-сериозна пясъчна буря отломките ще бъдат засипани. Успяват да съберат неколкостотин късчета с общо тегло над 200 кг. Тъй като метеоритът е сравнително малък, не успява да причини пораженията, които извършва неговият събрат в Челябинск през февруари 2013 г. Алма матер има парченце и от челябинския метеорит, макар че все още то не е изложено официално.
Метеоритите са ценен експонат - късчета от тях се търгуват и в интернет, като цената им зависи от пазара. Този от Челябинск например не струва скъпо, защото мнозина са успели да се сдобият с отломки от него. Преди няколко години дори и крадци са се съблазнили от музея на Софийския университет, като отнесли парченца само от метеорити, въпреки че експозицията включва огромно разнообразие от скали и минерали. Късче от откраднат метеорит, паднал у нас, се предлагало и в интернет от американски колекционер по-миналата година. Под покрива на музея се пазят и частично разтопени скали, които се резултат от срещата на големи метеорити със Земята. Обикновено в такива случаи се образува огромен кратер, като за 30 секунди се стига до изпарение и топене на скалите, разказва доц. Мачев. В музея има и такъв образец от Германия. Липсва обаче късче от камъка, за който се смята, че е
станал причина за измирането на динозаврите
преди 65 млн. години. Това небесно тяло се е срещнало с планетата ни на полуостров Юкатан в Мексиканския залив и на мястото се е образувало езеро, под което има находища от нефт и газ. "Сега е общоприето, че сблъсъкът на този метеорит в Мексиканския залив е предизвикал драстични изменения в условията на живот на Земята. Изчезват огромни групи организми и растения. От него никой не е намерил парченца", разказва проф. Мачев.
Основа на колекцията на СУ е положена през 1892 г., когато преподавател от Първа мъжка гимназия става първият лектор по геология в университета. Неговите възпитаници подаряват на Алма матер сбирка от 420 ценни камъка. В момента университетът излага и частни колекции. Част от тях са от вече затворени рудници, които са изчерпани, и това ги прави още по-ценни. Има камъни, мъкнати на гръб от миньорите от 30 м дълбочина.
На всички експонати освен имената и мястото, където са открити, е написана и химичната формула, за да могат студентите да ползват тази информация. "Обикновено след първи курс, когато се учи минералогия, около 90% от студентите ни искат да станат минералози", разказва доц. Мачев. "За да ги зарибим във втори курс, им показваме, че освен преди милиони години, минералите могат да се образуват и в домашни условия, например в една срязана бутилка от минерална вода". Такъв минерал, израснал от син камък, самият той е направил в кабинета си, и сега "изделието" се намира също в музейната витрина. Рецептата е изумително проста и може да бъде приложена и към готварската сол. В какъвто и да било съд на котлона се слага вода и в нея се разтваря обикновен син камък, купен от селскостопанската аптека. Сипвате, казано на готварски език, колкото поеме - тоест докато се получи наситен разтвор. След това пресипвате в отрязаната бутилка от вода, завързвате на рибарска корда обикновено камъче от улицата и го спускате вътре - за около месец минералът се образува около него. Важното е обаче да не използвате обикновен конец, защото разтворът е кисел и ще го разяде. Ако синият камък се окаже менте, новополученият минерал се оказва още по-красив -
грее в различни нюанси на синьото
показва ни проф. Мачев.
Сред експонатите има и диаманти, но според учените освен ювелирните находки, характерни за Южна Африка, подобни камъни с друг произход са намирани и в Родопите. За жалост - не в българската част, а в гръцката, но пък на 5 км от нашата граница. Става дума за микродиаманти с наноразмери, образувани в резултат на метаморфизма на скалите, които някога са били на дълбочина 160 - 170 км. "И ние ги търсим в нашата част на Родопите, но все още не сме открили подобно нещо", смее се доц. Мачев. Попадали са им обаче други любопитни находки, които не би трябвало да се намират по нашите места. Веднъж например археолози му показали каменна брадва, за да оцени произхода й. Оказало се, че е направена от сини шисти, каквито в нашите планини няма. Има ги по гръцките острови и в западната част на Турция. Любопитното е, че тя е от 2200 - 2300 г. пр. Х. по данни на археолозите. Някои от тях изказали смелите предположения, че брадвичката се е отзовала у нас в резултат на търговия. Още повече, че в двора на Бургаския затвор е изкопана и друга подобна брадва, само че с 1000 г. по-нова. "Няма логично обяснение на тази находка. Търсихме подобни скали и в Сакар, и в Странджа, и в Родопите, нямаме категорично доказателство, че е създадена тук", казва доцентът. "От друга страна може наистина да е резултат на търговия. Колегите дори ми показаха статии, че съдове от една работилница на Тасос, имаща собствен щемпел, са се отзовали на Скандинавския полуостров", разказва той. Така или иначе геолози и археолози явно ще имат още загадки за разкриване.
Приемат по 45 бъдещи геолози
Всяка година Алма матер приема 45 геолози в бакалавърска степен, но завършват трийсетина. Около половината от тях продължават в магистратура. "Реализацията им е добра най-вече благодарение на чуждите компании", разказва доц. Мачев. "Проблем пред нашите студенти обаче е слабото владеене на английски. Наша бивша студентка работи в Австралия и преди няколко години ми изпрати имейл, че е на доста висока позиция във фирмата си. Колегите й били с много добро впечатление от знанията, получени в СУ. Писа ми, че няма никакви проблеми да вземат на работа още трима-четирима души от нашите студенти - не задължително в Австралия, може и в други обекти на фирмата по света. Единственото изискване беше много добър английски - и не можахме да намерим такива хора".
Олекнахме за 3 секунди
Всеки, който днес точно в 18.47 часа е подскочил на място, е полетял за 3 секунди поради липсата на гравитация. Или поне така твърдят астрономи. По думите на британския астроном сър Патрик Мур това е времето, в което гравитацията намалява заради необичайно подреждане на планетите. Обяснението е, че по това време Плутон и Юпитер са се подредили в една линия и така са привлекли гравитационното поле на Земята. Според други специалисти обаче това е невъзможно, а историята за Деня с нулева гравитация тръгнала от първоаприлска шега на сър Патрик Мур, направена още през 1976 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
