София. 400 000 или 17 на сто от българите на възраст между 15 и 55 г. ще стегнат куфарите за странство през тази и следващите няколко години, показва национално проучване на агенция "Афис". "Тези, които се втвърдяват в намеренията да напуснат, са високообразовани, висококвалифицирани, в активна възраст. Ще изтече качествен материал, който ще увеличава БВП на други страни", обясни днес пред bTV социологът Юрий Асланов.
С колегите му прогнозират, че тези почти половин милион души ще проучват, планират, подготвят и отчасти ще осъществят временна или трайна миграция към страни от ЕС до няколко години. Германия, Великобритания, Испания, Гърция, Италия, САЩ, Белгия, Холандия, Франция, Турция - така изглежда Топ 10 на държавите, към които гледат потенциалните емигранти. Берлин и Лондон са новият рай за българите. 43,4% искат да заминат за Германия, 34% - за Острова. Картинката се е променила за 5 г., обяснява Асланов. През 2008-а Испания е била мечтата на гурбетчията сега е на третото място с едва 17%.
На въпроса: "Къде предпочитате да живеете?", 44% отговарят категорично, че желаят да са, където са в момента, докато 19 на сто посочват друго място в България. Рязко обаче се покачва броят на хората, които гледат с надежда към чужбина - през 2008 г. са били 20 на сто, а сега 36%. Интересното е, че нагласите за преселване на Запад са най-мощни сред столичани, младежи, учащи и безработни. На този фон не е изненада, че повече от 2/3 от запитаните одобряват изцяло или отчасти заминаването на много българи. Негативно отношение към емигрантите проявяват 17 на сто, докато 14% нямат мнение. Мотивите на потенциалните гурбетчии са няколко, като водещият е трудов. Търсене на по-изгодна работа посочват 78% от хората, които сами оценяват, че с голяма вероятност биха мигрирали.
Сред тях 54% са готови да се хванат навсякъде, 24% търсят служба според квалификацията си, 13% стягат куфари с образователна цел, 4% искат да пътешестват, 2,2 на сто мислят за брак, а едва 0,5% се надяват на социални помощи в чужбина. Потенциалните емигранти си представят, че ще получат между 10 и 2 пъти повече пари, отколкото у нас. Задълбочаващата се икономическа криза също е ключов фактор в решенията за преселване. 38% съобщават, че член на тяхното семейство е загубил работа, 19 на сто - за намалено работно време, 31% - за намалено заплащане, 32% - за трудно или невъзможно обслужване на кредити. Като цяло само 37% от семействата не са засегнати по нито един от изброените начини, докато 6% са изпитали върху себе си всички изброени несгоди.
При хората, които търсят работа според квалификацията си, плановете за гурбет са по-твърди, отколкото при останалите. Близо 2/3 са убедени, че работата, която могат да си намерят в чужбина, е по-добра от тази, която се предлага у нас. Езиковите умения също имат своето значение при обмислянето на емиграция. Само 37% не знаят европейски езици, 21 на сто ползват два. Най-често ползваният чужд език е английският, 48% го владеят донякъде, а 34 на сто умеят да говорят и да пишат на езика на Шекспир. Значително разпространение имат и немският и френският - по 11 на сто.
Дали човек да замине на Запад или не зависи също от службата, която заема. Едва 25 на сто смятат, че работата им отговаря на придобитото образование, а 17% - че има частично съвпадение. 52% декларират, че трудът им няма никаква връзка с образованието. При хората, постигнали хармония между работа и знания, се наблюдават по-високи с между 100 и 200 лв. доходи. За да емигрират, те очакват заплата поне 2041 евро месечно.
Тези, които имат частично съвпадение между служба и образование, се надяват на 1762 евро заплата, а тези без съответствие - 1470 евро.
България се отличава от много страни с голям дял на лично притежание на обитаваното жилище - 89.8%. Това обяснява сравнително ниската трудова миграция от страната. Хората, които не притежават жилището, което обитават, са значително по-склонни да работят в други страни. Причините са, че те са по-малко обвързани с определено населено място, често живеят заедно с роднини, търпейки дискомфорт. Наличието на деца също ограничава възможностите за преселване.
22% от студентите мислят за връщане
79% от българите изключват всяка възможност да учат в чужбина, а според 6 на сто има малка вероятност. Средно образование в странство биха искали да получат 4 на сто. 3/4 от тези, които планират да учат навън, искат да завършат висше образование, а 7% - да защитят докторантура. Интересни са и специалностите, които ги вълнуват. 31 на сто мечтаят за диплома по икономика, 22% - към хуманитарни специалности, 19% - към точни науки, 19% - към инженерни специалности, и 10% - към изкуство.
62 на сто казват, че след като се дипломират, ще търсят работа в страната приемник, 12% ще продължат с ученето, а 3 на сто са готови да се хванат на каквато и да е служба. Едва 22% се ориентират към завръщане и прилагане на придобитата квалификация в родната страна. От студентите по точни науки цели 87% планират като следваща стъпка да емигрират трайно, след като вземат диплома от чужд ВУЗ. Най-нисък е този дял при икономистите - 46%. Най-предпочитаните академии са тези в Германия и Великобритания, като съответно 45 и 44 на сто от младежите мечтаят да се изучат там.
Патриотите се стопили с 20%
Изследването на Афис се спира и на ценностните ориентири на българите - според това кое е най-важно за тях по пътя на щастието. 55% смятат, че от първостепенно значение е здравето, 27% - семейният живот и децата. Малко над 9% са посочили като единствен възможен отговор "приятелството и любовта". Далеч назад остават "богатството и парите" (2,6 на сто), "успехът, славата и признанието" (1,8%) и "просперитетът на България" (1,1%). Близо 70 на сто пък декларират, че винаги или почти винаги се придържат към общоприетите норми за морал и ценности. 27% съгрешават понякога, а 3% не крият, че правилата са нищожни за тях. Преди 5 г. 74 на сто от хората са смятали, че за тях няма нищо по-важно от отечеството и родното място. Днес тези родолюбци са с 20% по-малко, което пряко влияе и върху нагласите за емиграция, смятат социолозите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
