Дават на Гърция, а на нас - не, за да не поиска и Македония
Притежанието на мощи на прочут светец е въпрос на престиж за всеки храм поотделно и за всяка църковна общност като цяло. За нас, българите обаче, да притежаваме частица от св. Кирил е въпрос не толкова на вяра, а на национална гордост и самочувствие. Затова и сега при посещението си във Ватикана по повод 24 май премиерът Бойко Борисов подкрепи Светия синод в молбата му към Светия престол за подобен дар.
Ако този път Ватиканът склони да ни даде от мощите на св. Кирил, успехът на мисията ни ще е от четвърти опит. Посредник в преговорите първите два пъти е бил директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Тленните останки на покровителя на Европа са били в гроба, пред който и до днес всеки българин се покланя, когато посети църквата "Сан Клементе", до Наполеоновите войни. Но през 1798 г. Бонапарт превзема Вечния град по време на своя знаменит италиански поход. Лозунгът на бойците му е:
"Смърт на кралете и папите!"
С този вик на уста те разгромяват и плячкосват не една църква, включително и "Сан Клементе", където е и гроба на св. Кирил, разказва проф. Димитров. "Дълго време се смяташе, че войниците са изхвърлили и неговите мощи", връща лентата шефът на НИМ. И продължава: "Но докато учех в Рим, се сприятелих с падре Бойл, който ръководеше ирландския католически орден, в чиято юрисдикция и до днес е "Сан Клементе". Падре Бойл разказал на Божидар Димитров, че през 1963 г. е открил мощите на св. Кирил. По време на нашествието на французите римски аристократ ги изнесъл и спасил в имението си. Падре Бойл ги положил в сандъче, което и днес е на горния етаж на църквата "Сан Клементе" и привлича милиони поклонници.
По онова време Божидар Димитров за първи път станал посредник в преговорите България да получи частица от мощите. Ватиканът отказал с аргумента, че са много малки. Но по-късно гърците построили край Солун църквата "Св. св. Кирил и Методий" и направили постъпки за мощите и
получават един от двата пръста
на светеца, които се пазят в сандъчето. Тогава проф. Божидар Димитров за втори път станал посредник в разговори и ние да получим частица от бащата на азбуката. Но неофициалният отговор бил същият - костиците са твърде малки, ако дадат на нас, трябва да дадат и на македонците.
Третият опит да получим частица от св. Кирил бил при посещението на папа Йоан-Павел II в България през 2002 г. Тогава през Външно министерство дошло запитване от Ватикана какъв дар от папата бихме искали. По съвет на проф. Димитров, държавата отново пожелала частица от костите на св. Кирил. Но вместо тях папата ни донесе мощи на друг голям светец - св. Дасий, който е родом от Доросторум - днешна Силистра. Днес те се съхраняват в катедралната църква в града. Тогава пък аргументът за отказа бе, че мощите на св. Кирил вече са толкова крехки и ерозирани, че всеки опит да се отдели някаква частица ще доведе до тяхното разпадане. Звучи правдоподобно, като се има предвид, че
повече от век и половина не са съхранявани правилно
Сега Светият синод трябва да изпрати официално искане до папа Франциск за частица от мощите на свети Кирил, обяснява процедурата проф. Димитров. Според него, за да получи светинята, България може да предложи в замяна да даде на Ватикана частица от мощите на св. Йоан Предтеча, открити през 2010-а на остров св. Иван край Созопол.
Така или иначе на ход е Светият синод на БПЦ. В крайна сметка става въпрос за неща, които са в техния ресор. За размяна на подобни светини патриарх си говори с патриарх.
Преляхме гроба с руска водка
Леонард Бойл
През 1993 г. покойният вече каноник от Доминиканския орден Ленърд Бойл (1923-1998), тогава префект на Ватиканската апостолическа библиотека, посети България. И разказа пред медиите историята на откриването и връщането на мощите на св. Константин Кирил Философ в базиликата "Сан Клементе".
"Вече почти четири десетилетия аз проучвам делото на св. Кирил и на св. Климент Охридски, а то е свързано с българите. Отидох в Рим в началото на февруари 1955 г. Две седмици по-късно видях за първи път представители на българската нация, които бяха дошли в базиликата "Св. Климент", за да почетат паметта на св. Кирил. Имам университетско образование по история и се заех да издирвам из различни архиви материали за историята на базиликата. Открих в Държавния архив доклад на един адвокат от 1798 г. По това време Рим е окупиран от французите, начело с Наполеон. Ирландските монаси, които са идвали в базиликата - както продължават да живеят там и до днес - са изгонени от нея, като остава само един-единствен монах. Французите искат да отнесат всички реликви със себе си и да построят върху развалините на базиликата път към църквата "Сан Джовани ди Лутерано". Не успяват да сторят това, обаче почват да изнасят реликви от църквата. Документът, който аз открих в архива, всъщност засягаше съдбата на мощите на св. Кирил.
Един ден видях в някакъв магазин неизвестна литография на базиликата "Св. Климент". Тя бе свързана с Лоренцо Античи Матеи - един от хората, спасили базиликата от унищожаване. Той от своя страна е бил по-късно свързан с църквата "Сан Джовани ди Лутерано". В тази църква намерих доклада му по повод прехвърлянето на мощите от базиликата. В него той потвърждаваше със сигурност, че сам е преместил мощите на светеца в "Сан Джовани", но там нямаше никаква следа от тях. Тогава потърсих наследници на тази известна аристократическа фамилия. На 21 юли 1963 г. те ми разрешиха да разгледам техния архив. В него не открих нищо, което засягаше моето дирене. Сетне от любопитство влязох да разгледам семейния параклис. В него се съхраняваха всякакви реликви. Върху една кутия съзрях надпис на латински "Мощи на св. Кирил". Кутията бе запечатана лично от самия Лоренцо Матеи. Славяните в Рим бяха силно развълнувани от моето откритие. На славистичен конгрес в Залцбург след няколко месеца аз го представих официално. 6 месеца след това аристократическата римска фамилия подари мощите на св. Кирил на папа Павел VI и те бяха тържествено погребани под олтара на св. Кирил в базиликата "Св. Климент".
Сам бях изненадан от себе си, че успях да осъществя толкова важна мисия. И съм щастлив, че отново моите сънародници, ирландски монаси, днес бдят над гроба на светеца. Нескромно казано, ходатайствах за това пред вишестоящите духовници.
А през лятото на 1974 г. бях натоварен да следя за поставянето на мозайката върху стената срещу гроба на св. Кирил. Културният аташе при българското посолство ми помагаше. На другия ден предстоеше посещение на български държавник. В полунощ ние успяхме да завършим монтажа на мозайката. Изпихме с работниците и аташето по глътка руска водка, преляхме гроба на св. Кирил, така да се каже. Работниците запяха някаква песен. Аз запитах аташето какво пеят те. Той ми отговори: "Пеят химна на Кирил и Методий!...".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
