Две експертизи. Едни и същи експерти. Еднаква фактология. Различни изводи. Италиански лекари, които никой не е виждал. Български, които са извършвали манипулации, без да са в болницата. И още куп нарушения в документацията, за които никой не е виновен. Това са само част от странностите, съпътстващи процеса срещу ямболския лекар д-р Николай Русев, който е бил част от лекарския екип на Специализираната болница за активно лечение по кардиология (СБАЛК). Окръжната прокуратура в Ямбол обвинява кардиолога за смъртта на 70-годишния Петър Иванов Стоянов, който е починал на 8 февруари 2010 г. в СБАЛК. Д-р Русев е обвинен по член 123 ал. 1 от Наказателния кодекс. Ако вината му бъде доказана в съда, го очаква присъда до 6 г. лишаване от свобода. Съдебният процес започна в края на 2012 г.
2 февруари 2010 г. на 70-годишния Петър Стоянов му станало зле. В дома му пристигнал фелдшер. Петър е вдигнал кръвно, защото му инжектирал болкоуспокояващи, и го насочил към личния му лекар, който му направил изследвания и го пратил на преглед при кардиолог - д-р Адамски. Той пък го насочил за хоспитализиране към вътрешно отделение на областната болница - МБАЛ "Св. Пантелеймон" в Ямбол. Състоянието на Петър не било спешно. Затова не било задължително да постъпи веднага в болница. Следобед единият от синовете му настоял да го приемат в Специализираната болница за активно лечение по кардиология (СБАЛК) в града. Там обаче преценили, че няма проблем, който да налага висококвалифицирана помощ.
Ден по-късно Петър отишъл в отделението на областната МБАЛ "Св. Пантелеймон". Там установили, че е с остър миокарден инфаркт и е необходимо спешно да бъде насочен към СБАЛК, от където го върнали на предния ден. На следващия ден Петър си тръгнал от областната болница с документи за изписване, включително и епикриза. В нея били отразени изследвания, които въобще не са му правени (например ехокардиография). Това не попречило на завеждащия отделението да подпише документите като лекуващ лекар, да отрази като разчетени от специалист "изследванията", както и да подпише от името на съпругата на Петър декларация за информирано съгласие на пациент.
Около 19 ч Петър отишъл пеш до СБАЛК. В 19,50 ч го приели с диагноза "остър миокарден инфаркт, усложнен с пълен АV-блок". При постъпването си подписал декларация за информирано съгласие. От нея е видимо, че с правата му го запознал д-р Ингилиев, който в онзи момент дори не бил в болницата. В действителност го направила ординаторката д-р Милева. Лекарите в СБАЛК преценили, че Петър е с остър миокарден инфаркт и се налага извършването на инвазивна процедура. Според документите, в 22 ч коронарография му направили двама лекари: д-р Кръстева и д-р Фуландванд, които обаче не били в Ямбол към момента на извършването й. Нещо повече - италианският лекар д-р Фуландванд изобщо не е бил в България по това време.
В действителност операцията извършил д-р Мицов, който е лекар ординатор със специалност спешна медицина. На следващия ден протоколът от изследването бил подписан от д-р Именов - лекар ординатор, специалист по образна диагностика.
В 22.30 ч състоянието на Петър рязко се влошило. Оказало се обаче, че в Специализираната болница по кардиология няма дежурен кардиолог. Извикали д-р Русев - ординатор кардиолог, и д-р Стоянова, която е анестезиолог. На портативен ехокардиограф д-р Русев установил, че околосърцевата торбичка на Петър се пълни с кръв. Кардиологът извършил перикардиоцентеза (пункция с източване).
Направили пункцията без рентгенов контрол който по принцип е задължителен при нея. Около 2 ч на 6 февруари 2010 г., когато д-р Русев приключил с процедурата, извършил контролно образно изследване - ехография. И установил, че имало излив - 400 мл кръв, т.е. перикардиоцентезата била неуспешна. За времето от 3,30 до 06,20 ч прелели на Петър общо 1350 мл кръв и плазма, но стойностите на хемоглобина се понижавали - от 112, през 100, до 78. Д-р Русев решил, че състоянието на Петър е овладяно, като не установил причината за кръвозагубата, за която сочели тези стойности. Петър бил оставен под упойка за наблюдение.
На 6 февруари 2010 г. около 8 ч д-р Ингилиев извършил сутрешна визитация. Констатирал ритъмни нарушения на Петър. Д-р Русев няколко пъти посетил Петър. Вечерта, около 19,50 ч го консултирал невролог - д-р Николов. Усъмнил се, че Петър бил с мозъчен инфаркт. По-късно, около 20 ч, друг невролог, д-р Радостин Иванов, поставил диагноза на Петър - мозъчен инфаркт. Д-р Русев последно посетил Петър на 7 февруари 2010 г. около 19 ч, като само се запознал с тежкото му състояние. В 23,30 ч докторите констатирали, че Петър е със сърдечен арест. Кардиологът д-р Дичев и специализантката д-р Донева го реанимирали, но в 00,02 ч на 08 февруари 2010 г. Петър починал. Не направили аутопсия - по желание на жена му.
Това е сагата на Петър. Тя обаче отключва друга - в съда. Големите разминавания са в експертизите. Трима от най-известните ни специалисти - ексздравният министър и "баща" на родната инвазивна кардиология доц. Божидар Финков, колегата му от УМБАЛ "Св. Анна" д-р Низар Разфаи, както и бившият национален консултант по кардиология доц. Нина Гочева правят първата експертиза по време на разследването. И установяват, че след извършената перикардиоцентеза (пункция с източване) от д-р Русев той не е положил усилия, за да установи причината за понижаващите се нива на хемоглобина, т.е. за кръвозагубата, не извършил повторна коронарография, нито контролни образни изследвания.
Третирана била артерия, която не довела до състоянието му на инфаркт. Липсата на дежурен кардиолог (загуба на време, докато дойде Д-р Русев), непроведената консултация с кардиохирург, дори и по телефона, спирането на антикоагулантите (лекарства за разреждане на кръвта), непредприемане на действия за преместването му в специализираха кардиохирургична клиника - УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД - Пловдив или УНСБАЛ "Св. Екатерина" ЕАД - София, довели до смъртта на Петър.
В съдебната фаза на процеса обаче се появила втора. Към тримата автори на първата експертиза се включил колегата им доц. Борислав Герасимов, който е републикански консултант по спешна неврология и шеф на клиника в УМБАЛ "Св. Анна". Този път заключението е, че д-р Русев е направил всичко както трябва, за да спаси живота на Петър. Той нямал отговорност, че не бил в отделението, а ръководството на болницата, нито, че извършената катетризация на Петър била от неспециалисти. Това, че на следващия ден показателите на Петър се били подобрили, означавало, че Д-р Русев се бил справил успешно със състоянието му. Било извършено изследване на състоянието на Петър на 6 февруари 2010 г. в 21 ч, което показвало, че "видимо" изливът в сърцето на Петър не бил 400 мл, а 100-120 мл. Затова не се било налагало извършване на ново, контролно образно изследване - след извършената перикардиоцентеза.
Петър вероятно бил починал от мозъчен инсулт, а не от сърдечните проблеми и д-р Русев нямал вина за смъртта му. Експертите си позволяват да определят като "виновник" за смъртта на Петър катетризиращият екип: Д-р Ивелин Самра и неизвестен италиански лекар консултант, който никой не е виждал - липсвали им опит и квалификация. По делото има и съдебни графически експертизи, които са проверили подписите под медицинските документи. Множество от тях показват, че лекарите, които уж лекуват пациенти, всъщност не само не са били в болницата, но не са били и в града, а някои от тях не са били и в България. Трудно е да се прецени какво и от кого е било извършено.
Следващото съдебно заседание е на 16 май, четвъртък. За тогава трябва да е готова нова медицинска експертиза. Този път от други лекари. Какво ще пише в нея - отговорите се чакат в четвъртък.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
