Родни и френски випове на тайна вечеря в двореца на Мона Лиза
Цветан Тодоров и Юлия Кръстева са сред специалните гости за откриването на тракийската изложба
Випове от България и Франция заковаха три дати в календара си за следващия месец - 14, 15 и 16 април. Защото голямото откриване на тракийската изложба в Лувъра ще бъде съпътствано от светска и артистична програма от първа класа. На тържествената церемония през първата вечер ще доминират политиците. Както вече е известно, патрон на уникалното събитие е Бойко Борисов, а министърът на културата Вежди Рашидов е "бащата" на проекта за безпрецедентния тримесечен гастрол на България в суперпрестижния дворец. "Когато в Лувъра са разширявали секцията за ислямско и византийско изкуство, са представили артефакти, открити по земите на Азербайджан и Гърция. Но за първи път една държава показва своите съкровища пред очите на целия свят в самостоятелна експозиция. През Лувъра преминават по 30 000 души на ден. Неслучайно Лувърът е като Ватикана - държава в държавата", коментира Вежди. Очаква се 4 милиона да видят за 100 дни 1628-те експоната от 17 наши музеи.
На 14 април след голямото откриване в залите на Лувъра, близо до крилото "Ришельо" ще се случи официален прием за отбрана публика. В списъка са меценати от двете страни, които подкрепят небивалата в историята ни арт акция - по предварителни обещания събраните суми трябва да достигнат 180 000 евро. Предприемачи от средния и едрия бизнес продължават да даряват. Те ще се включат и в тематичен форум, посветен на възможностите за инвестиции в България. Французи ще коментират своя опит в сферата на енергетиката, селското стопанство, здравеопазването и аутсорсинга, където вече работят.
На 15 април в Лувъра се очакват някои от най-изявените български интелектуалци, които от години живеят и работят в Париж. Професорите семиотици Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са тежката кавалерия в списъка. Сред гостите ще бъдат художниците Николай Панайотов, Никола Манев, Любен Диманов, Лъчезар Ошавков, Абрахам Пинкас, Джина Шемтов, Рада Цанкова, Андрей Лекарски, Валентин Стефанов и Нина Ковачева... Те са и сред артистите, които участват в страхотния вернисаж "Автопортрети". Рисуваните и изваяни образи ще могат да се видят в културния ни център на улица "Боеси" - в сърцето на един от най-артистичните квартали с много галерии. Ценителите ще аплодират творбите на общо 33 автори - Светлин Русев, Крум Дамянов, Захари Каменов, Станислав Памукчиев, Георги Чапкънов, Свилен Блажев...
На 16 април в 20 и 30 часа в "Нотр Дам" ще се случи нещо изключително. В световноизвестната катедрала, увековечена от великия Виктор Юго в неговия роман "Парижката Света Богородица", ще прозвучат божествените гласове на певците от прочутия хор "Йоан Кукузел". Вежди Рашидов направи чудеса, за да може българските църковни песнопения да отекнат между сводовете на светата обител. Афишите за концерта вече са разлепени из Париж. Билетите струват по 12 и 20 евро. В посолството ни пък ще има литературно четене с откъси от творби на четири интересни жени - Леа Коен, Милена Фучеджиева, Амелия Личева и Виктория Бисерова от дамския клуб на българските писателки. Първите три са заклети франкофонки от десетилетия.
Посланик Дьо Кабан е фен на археологията
Ксавие Лапер дьо Кабан, посланикът на Париж у нас, е сред французите, които работят най-активно за осъществяването на грандиозния тракийски проект в Лувъра. Негово Превъзходителство буквално гори в подготовката. Лично общува с бизнесмени от двете страни, участва в обсъждането дори на детайлите.
Всъщност дипломатът отдавна е фен на археологията.
"Спомням си, че когато бях на работа в Кипър - малко след моя първи мандат в София - посетих няколко обекта с разкопки. Френски археолози бяха водачите ми. Беше абсолютно фантастично изживяване. Очите ми и умът ми се отвориха към нов и непознат свят. Човек гледа - малки неща, малки предмети, които на пръв поглед не му говорят нищо. Съвсем различно е, когато учени експерти му обясняват: кога е било произведено примерно, сечивото, защо точно в тази форма, какъв е бил начинът и употребата му. Логиката подсказва как са живели дедите ни. И в подобни мигове човек започва да си задава всички метафизични въпроси, които до този момент са му убягвали.
Попаднах и на старо пристанище, край което бяха извадили вековни плавателни съдове - корпуси на кораби от Древна Гърция", разказа посланикът пред "Стандарт".
Казанлък чака жребия за музея на 1 април
Градът с филм за траките, показват и розобер в Париж
И двама обикновени казанлъчани ще бъдат включени във внушителната общинска група с бизнесмени и културни дейци за откриването на изложбата на тракийските съкровища в парижкия Лувър. Щастливците ще бъдат определени чрез жребий след всички участници в анкетата, организирана специално от кметството за голямото събитие във френската столица. "Интересът на казанлъчани е огромен. Ежедневно, по електронната поща и в двете открити пощенски кутии - в културно-информационния център "Искра" и в общинската администрация, постъпват няколко десетки писма", посочиха със задоволство от общината. Двамата щастливци, които ще пътуват за Париж, ще станат известни на 1 април, в присъствието на нотариус.
Градът на розите ще има своята световна премиера в културната столица на Европа. Така кметът на Казанлък Галина Стоянова определи казанлъшкия десант по време на изложбата на тракийските съкровища в Лувъра. Специалният ден, посветен на Казанлък, се организира по инициатива на общинското ръководство и българското посолство. Освен документалния филм за Долината на розите и тракийските царе, казанлъчани ще покажат на своите френски приятели и гости и частица от 100-годишния празник на розата. Те ще видят на живо популярния ритуал "Розобер" с концерт на фолклорния ансамбъл "Арсенал". "Розите в кошничките на розоберачките танцьорки ще бъдат сухи, но аз съм сигурна, че ароматът на българската роза ще се усети", казва казанлъшката кметица Стоянова. И добавя, че казанлъшките розопроизводители са проявили най-жив интерес към френско-българския бизнес форум, който ще съпътства официалното откриване на изложбата в Лувъра. Не е тайна, че точно френските парфюмерийни кампании са едни от най-големите ценители на скъпоценното ни розово масло.
По време на това голямо българско културно събитие във Франция от 1900 година насам, както определи изложбата в Лувъра френският посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан, Казанлък наистина ще има уникалната възможност да се промотира като столица на Долината на розите и тракийските царе.
Лъвът от Стрелча вече в зала "Ришельо"
Малцина с достъп до съкровищата, редят ги в бронирани витрини
Най-тежките и обемни експонати от тракийската изложба в Лувъра вече са на местата си в залите в крилото "Ришельо". Експертите на световноизвестния музей трескаво подреждат 1628-те артефакта за изложбата "Епопея на тракийските царе". Цялото крило е затворено и там работят само експертите, научи "Стандарт". Достъпът до залите, в които в целия си блясък ще бъдат показани блясъкът и величието на тракийските царе, жреци и майстори, е строго ограничен. Там външни лица по никакъв начин не могат дори да надникнат, за да видят какво се прави и как се подреждат експонатите.
Първи на специален постамент е поставен куросът от Атия - статуя на юноша атлет, открита край Созопол. Подобни фигури майсторите изработвали през VII-VI век пр. Хр. Иконографията е една и съща и се датира със създаването на Аполония-Понтика, сегашния Созопол, където са намерени няколко подобни антики. Повечето от тези куроси (статуи на младежи) и кори (на жени) са красели центровете на античните градове.
В Лувъра вече е поставен и прочутият сред западните ценители на античната култура каменен надпис от гранит с 44 изписани реда на него. Той е открит през 1999 г. между Септември и Ветрен край Пазарджик на пътя между древните Филипополис и Сердика. Надписът от емпорион Пистирос е бил част от древно тържище, а писмото върху камъка представлява договор между заселниците в тържището да се самоуправляват и властта.
Третият голям експонат е релефно изображение на лъв от мраморизиран варовик с цветна украса със специални багрила. Този експонат бе приготвен и натоварен в последните часове преди да тръгне специалният тир за френската столица. Антиката е с висок релеф, оцветени са очите и частта около устата на лъва. Експонатът, който вече е поставен на височината на очите в Лувъра, е само левият запазен изцяло фрагмент от монументалната украса на фасадата на архитектурно съоръжение. То е открито от д-р Георги Китов в "Жаба могила" край Стрелча. Това е елемент от стряха на фронтона, излизащ напред около 7-8 метра над основната конструкция. Заедно с експоната ще бъде представен и графичен вариант на целия архитектурен комплекс, направен от д-р Даниела Стоянова.
Според специалистите този артефакт най-силно показва уменията на жителите на древна Тракия в областта на строителството на монументални архитектурни и културни сгради. Тези детайли дават представа за изключителните умения и вкусовете на владетелите към украсата, категорични са експертите.
От по-малките експонати вече е изваден от специалния брониран куфар златният венец на Севт III от дъбови клонки. Експертите от Лувъра са извадили специалната решетка, която придържаше крехките златни листчета, докато той летя за Париж. "До началото на изложбата той ще виси от тавана на специална стъклена конструкция, за да не се смачка от собствената си тежест. След това ще бъде представен върху изящна поставка", казват експертите.
В следващите дни ще бъдат монтирани и другите уникални експонати - сребърният наколенник на владетел от династията Трибали и бронзова глава на тракийския владетел Севт III. Ще се подредят и изящните съкровища, дело на тракийските майстори - Панагюрското, Рогозенското, Боровското и Летнишкото съкровище. Те ще бъдат разположени в специални бронирани витрини. В последните дни преди официалното откриване пък майстори ще тестват осветлението, в което ще се потопят артефактите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
