Климент Охридски създава буквите, като опростява глаголицата
Налагат славянската азбука като оръжие срещу Рим
Светото писание започва с думите "В началото бе словото". Но то е обречено на гибел, ако ги няма буквите, които да го запаметят завинаги за идните поколения. От тази гледна точка никой не може да ни отнеме като народ приноса на светите солунски братя и техния не по-малко велик ученик свети Климент Охридски към световната цивилизация.
Все още не малко хора смятат, че именно Кирил и Методий са автори на българската азбука. Всъщност тяхно дело е глаголицата, опростена от Климент Охридски и наложила се във времето. Смята се, че тя е създадена в края на IX век Преслав, където е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 г. Преславската и последвалата я Охридска книжовна школа са първите и най-стари книжовни центрове извън Цариград и Рим. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил. Тя е част от византийската външна политика през IX век, целяща славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия - княз Ростислав - търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източноафриканското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий през 885 г. просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, и други ученици на братята са прокудени.
Българският владетел Борис - Михаил кани учениците на Методий да се установят в България и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовна школа.
В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унициално писмо старобългарска азбука. В "Кратко житие на Климент Охридски" се среща следният откъс:
"Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил."
В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с "кирилица" би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил - Константин Философ, а "климентица" трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.
Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: "С кирилски букви отпечатан за пръв път сега".
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, частично базирана на сръбската машинописна система.
Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите "ер голям" и "йотата".
От 1 януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Белоруска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица. Или общо, за над 300 милиона души буквите на Климент Охридски са прозорец към света.
Махат я и в Казахстан
Глобалните политически промени, последвали разпада на Съветския съюз, не подминаха и кирилицата. Тя бе заменена с латиницата в Молдова, Азербайджан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан.
Сега наред е Казахстан. Президентът Нурсултан Назарбаев е твърдо решен да замени кирилицата с латиница. В годишната си реч пред парламента, още през декември 2012 г. той определи писмената реформа за приоритетен въпрос. Тя всъщност трябваше да бъде извършена през 2025 г., но сега се изтегля с 10 години по-рано.
Причината е, че през 2017 г. Казахстан ще бъде домакин на световното изложение "Експо" и страната желае да се покаже като модерен член на световната общност.
До Октомврийската революция през 1917 година в Казахстан се използва арабската азбука. По онова време всъщност едва 10% от населението са пишели на нея, тъй като останалите са били неграмотни.
Имайки предвид факта, че в арабската писменост за всяка буква съществуват три различни графични знака - в зависимост от това дали тя е в началото, в средата или в края на думата - лингвистите преценили още тогава, че арабската азбука ще задълбочи още повече проблема с неграмотността на населението.
Очевидно и Кемал Ататюрк е мислел по същия начин, след като с писмената реформа от 1928 г. той въвежда в Турция латинската азбука. Тогава казахите, които са част от тюркското езиково семейство, използват турската писмена реформа, за да въведат година по-късно свой вариант на латинската азбука.
Навремето за това много силно настояват интелектуалните кръгове в страната с аргумента, че всички тюркски народи имат обща идентичност, т.е. нуждаят се и от обща писменост.
Изглежда същите аргументи по-късно използва Сталин, който е бил обсебен от идеята да претопи всички народи в състава на Съветския съюз до един-единствен етнос. Част от този план е налагането на кирилицата във всички съветски републики с изключение на Грузия и Армения, които запазват своята древна писменост и трите прибалтийските републики, чиито езици от край време ползват латинската азбука.
Кирилицата е създадена специално за богатите на съгласни звукове славянски езици. Затова тя не се оказва много подходяща за романските и тюркски езици, чиито думи са богати на гласни звукове. Тюркските народи в бившия Съветски съюз се опитват да решат този проблем, като добавят към кирилицата няколко нови писмени знака. Това обаче води до нежелана промяна на някои сродни съгласни, тъй като в кирилицата думите се изписват така, както се изговарят. Това създава огромни проблеми най-вече на казахите.
Предстоящата писмена реформа в Казахстан не се подкрепя еднозначно от всички в страната. Противниците на реформата предупреждават, че връщането на латиницата може да доведе до появата на нова неграмотност, както стана в от Узбекистан. Там много от по-обикновените хора така и не успяха да се нагодят към въведената повторно латиница и продължават да използват кирилицата, с която са свикнали.
(По материали на "Дойче велле")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
