На площада в Панагюрище патриотите не дадоха думата на политиците
Рокери плачеха, а пременен като Бенковски левент събираше целувки
За патриотизма партии не трябват. В това се убедиха 3000 българи, които пяха с пълно гърло възрожденската песен "Райна Княгиня" под каменния силует на Боримечката в Панагюрище.
Над множеството се вееха само национални знамена и зелени байраци с надпис "Свобода или смърт". Като извезаното от учителката Райна Попгеоргиева, провъзгласена от разбунтувалите се през 1876 г. българи за княгиня. И никакви партийни флагове или плакати, камо ли пък кресливи оратори. Инициатор на масовото изпълнение бе 22-годишният студент от Техническия университет Иван Хаинов. Според младия панагюрец това е достойният отговор на използването на песента в предизборната кампания на ДПС. Във всички покани по Фейсбук и плакати за събитието на 3 октомври изрично беше подчертано, че се "забранява агитация, целяща налагането на политически и етнически пристрастия". Колкото и да не е за вярване, партийните щабове не успяха да яхнат патриотичната еуфория.
В съботната вечер в Панагюрище дойдоха хора от София, Пловдив, Пазарджик, даже от Бургас, без да броим всички околни градчета и села.
Още по обяд градът се изпълни с рев на мотори. Рокери от няколко клуба пристигнаха с развети байраци. Страховити прошарени мъжаги с кожени дрехи се омешаха с пременени в четнишки униформи младежи. Тийнейджъри пристигаха, завити с трикольори, ровейки в интернет за текста на песента. Фолклорни ансамбли и духов оркестър допълваха колорита. Облечени като за празник семейства водеха малчуганите си, изрисували лицата си в бяло, зелено и червено. Доста дами пък бяха издокарани като славната Райна Княгиня. "Не гласувам от 10 години, но въпреки скапаните ни политици, се гордея, че съм българин. Затова съм докарал децата да изпеем песента на Райна Княгиня", обясни 40-годишният Петър от Карлово. "Страхотно е, дано само не се появи някое фюрерче да крещи лозунги", отбелязва продавач от аптека в центъра.
Към 18 ч. множеството изпълни подножието на историческия хълм Маньово бърдо, където по време на Априлското въстание местните поборници се бият срещу турската войска и башибозук.
Два дрона кръжаха и снимаха хората.
"Всичко стана спонтанно, само за 5 дни. Събрали сме се като българи, за да изпълним тази песен, така както я чувстваме", обяви студентът организатор Хаинов. След това тенорът Никола Скачков запя първи песента за Райна Княгиня в автентичния й панагюрски аранжимент отпреди 50 г., дело на композитора Делчо Радивчев. Хилядното множество ентусиазирано му пригласяше до последния припев. На площада се изви и огромно хоро, а още няколко патриотични песни вдигнаха до небето въодушевлението на участниците. Най-ухажван в навалицата се оказа снажен левент, пременен като войводата Бенковски. Да се снимат с него напираха от тийнейджърки до пенсионерки.
А след голямото пеене всички заведения в градчето се препълниха. Наздравици за България, Райна Княгиня и всички войводи ехтяха от масите. От отворените прозорци на заминаващите коли пък не гърмеше чалга, а "Стани, стани юнак балкански".
Учителката, която стана икона
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, останала в историята като Райна Княгиня, е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище. Дъщеря е на местния свещеник Георги Футеков, който я записва в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие. Става учителка, но славата й на изкусна бродирачка достигнала до Георги Бенковски. По негово нареждане ушива знамето на Панагюрския революционен окръг. В деня на обявяването на Априлското въстание Райна яхва бял кон и развява байрака с надпис "Свобода или смърт" редом с Бенковски.
След погрома на въстанието е заловена от турците и подложена на тежки страдания. Пребивана, насилвана, разкарвана с вързани ръце по улиците, където я замерят с яйца и камъни. Накрая е заведена в Пловдивския затвор.
След намесата на европейски дипломати Райна е освободена и изпратена в Москва. Там учи три години медицина и става първата дипломирана акушерка в България. Написва своята "Автобиография", излязла най-напред на руски език. В Москва Райна успява да уреди подслон за 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат. След Освобождението се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен - всички стават офицери. Осиновява и едно момиченце - Гина. За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена - копия на оригиналното. Едното е във Военноисторическия музей в София, другото в родната й къща в Панагюрище, а третото изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Райна остава вдовица на 42 години с четири малки деца на ръце. Болна е от туберкулоза, последица от влагата в зандана. Работи като акушерка в Орландовци, а натисната от мизерията в последните си дни с фенерче и бастун, обикаляла да изражда децата на дипломатите.
Построила къща със събрани пари през 1909 г. на парцел, дарен от поборници. Гордо отказва поканата на Фердинанд да се настани в двореца.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.
През 1935 г. софийските общинари назовават квартала Орландовци в нейно име. Царят обаче не желае да има други княгини и отменя решението.
Рубрика: Песента
Айде провикна се турския паша от Панагюрище:
- Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.
Айде я идете и я уловете Райна Попгеоргиева.
Нито я колете, нито я бесете, най при мене доведете я.
Имам да я питам, питам и разпитвам, кой уши байрака?
Кой уши байрака, кой му тури знака смърт или свобода?
Айде провикна се Райна Попгеоргиева от Панагюрище:
- Аз уших байрака, аз му турих знака смърт или свобода.
Щете ме колете, щете ме бесете, аз съм Райна Попгеоргиева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
