Разград. За първи път държавата дава рекорден бюджет за археологически разкопки у нас. 2.3 млн. лева ще отпусне правителството за развитието на историческите находки в страната, стана ясно в Разград по време на дискусията "Нови възможности за развитие на културно-историческия туризъм в Лудогорието". Тя се организира от в. "Стандарт" в рамките на кампанията "Чудесата на България".
"Средствата, които бюджетът ще отпусне, са 2.3 млн. лв. и са в пъти повече от първоначално планираните 550 хил. лв", съобщи зам.-министърът на културата Велислава Кръстева.
"Това финансиране може да има мултиплициращ ефект, ако местните общности на свой ред обединят усилията си за изработването на общ туристически продукт", допълни главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова.
Точно с тази цел вестникът събра в Разград кметове, бизнесмени, археолози, които работят не само в Лудогорието, но и в съседната област Търговище.
Те трябва да намерят работещи решения, с които сегашните археологически резервати "Сборяново" и "Абритус" да станат част от туристическите маршрути на големите туроператори. Освен това към тях да се прибавят още дестинации, свързани с богатото на история минало на Североизточна България.
"Пътят по магистралата Русе–Варна, която отвежда румънските туристи до нашето море, е осеян с туристически обекти. Има какво да се види в Разград, в Исперих, в Търговище, Шумен и Попово", подкрепи идеята кметът на Разград Денчо Бояджиев, който бе и домакин на срещата.
Той застана зад идеята местните власти от съседните региони да предложат общи маршрути на туроператорите, за да станат Чудесата в този край примамка за летовниците.
Парите за археология, които дава правителството трябва да помогнат в научните търсения на археолозите и в съхранението на вече откритите находки. 1.5 млн. лв. от увеличението на средствата идват пряко от републиканския бюджет. Освен това ще подхраним експедициите с преразпределени средства от бюджета на културното министрество, обясни зам.-министър Кръстева.
Все още обаче не е ясен конкретният механизъм, по който ще се разпределят средствата.
Експертна комисия от специалисти ще решава как да се харчат парите, които България ще инвестира в своите Чудеса. Идеята е да се прекрати досегашната практика. При нея парите се разпределяха по равно между стотиците археологически проучвания, без значение от тяхната научна стойност и потенциал за икономическа възвръщаемост.
По този начин за всеки обект отиваха по 10- 15 хиляди лева, а крайният резултат е поредица недовършени проекти, лоша инфрастуктура и слаб туристически интерес. Затова в продължение на цяла година министерството на културата преговаря с финасовото ведомство да се промени методиката за работа.
Новият модел за разпределяне на средствата трябва да взема под внимание значението на всеки обект, смятат експертите в културното министрство.
Археологията е коз за спасяване на сезона
Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт"
Изпитвам огромен сантимент към Разград. Защото точно тук през 2006 г. по време на дискусия, организирана от "Стандарт", за първи път бе изказана идеята за развитие на културно-исторически туризъм в България. Още тогава с кмета г-н Денчо Бояджиев поискахме от държавата да инвестира в историческото богатство на региона, за да се превърне той в магнит за туристи. Форумът ни през 2006 г. даде тласък на екскурзионния ученически туризъм, защото градът е близо до старите столици Велико Търново, Плиска и Велики Преслав, а също и до гордостта на Търговище - "Мисионис". По традиция откривам всички тези наши срещи с оптимизъм, подчертавайки пред вас, че във времената, в които живеем - на партийни страсти, финансова криза, геополитическа нестабилност, кампанията "Чудесата на България" е котвата на националното ни самочувствие.
Едно от малкото неща, които ни зареждат с патриотична енергия, не ни разделят, а напротив - ни обединяват като народ и ни карат да се гордеем, че сме българи. Аз обаче ще говоря и с тревога от статистическите данни в последния месец, но и с надежда, че точно в нашите ръце, на всички, които сме част от кампанията "Чудесата на България", е решението. В резултат на кризата между Украйна и Русия туристическият бранш в България вече отчете 50% отлив на украински туристи, 20% на руски туристи. По-малко са гостите от Беларус и от цяла Западна Европа. Това даде основание на браншовата организация на хотелиерите и ресторантьорите да определи летния сезон дотук като слаб. Браншът е категоричен, че единственият начин за удължаване на лято 2014 и за укрепване на туризма в дългосрочен план е привличането на български туристи с развитие на културно-исторически туризъм.
Очаквайте още уникални открития
Проф. Николай Овчаров
В региона на Североизточна България има археологически находки, които са известни само на специалистите и чакат да бъдат представени пред публика. В скалните масиви до поповското село Крепча се намират най-ранните кирилски надписи у нас. Символи на славянската писменост, които свидетелстват как се е раждала тази култура, се крият и до силистренското село Черноглавци. Всички тези места чакат да бъдат проучени от специалистите. Когато те станат готови за експониране, прибавени към картата на античните паметници в Североизточна България, ще обогатят каталога на туристическите дестинации. Древният град Мисионис край Търговище предлага още варианти за туризъм. Не бива да се забравят и традиционните за българския исторически туризъм дестинации към Плиска и Преслав. Всичко това може да се обедини в глобална стратегия, която да предлага един завършен продукт. Не бива да се пренебрегва фактът, че последните години за археология в България се дават доста пари - както от бюджета, така и от оперативните програми. Това трябва да ни помогне да развием огромния потенциал на България, в името на което и "Стандарт" организира кампанията си "Чудесата на България".
Румънци снимат у нас за Discovery
Проф. Диана Гергова
Трябва реклама, за да се привличат в Лудогорието туристи от Румъния. Екип от Букурещ направи филм за резервата "Сборяново", който ще бъде показан по Discovery.
Да се прави реклама дори на разработени вече археологически резервати, като този край Исперих, където са открити и консервирани 6 гробници, 3 тракийски светилища и два раннохристиянски обекта, не е достатъчно. Когато дойдат посетителите, те искат наоколо да е приветливо - с окосена трева, пейки, търговски обекти. А за да решат, че този маршрут ги интересува, трябва да се информират от съвременно поддържани уебстраници. Като пристигнат, трябва да видят, че всичко се съхранява, а не да се натъкват на следи, оставени от иманяри.
Иначе приветствам идеята да се увеличи финансирането за археологически експедиции. Преди 2 г., когато открих златното съкровище на Котела, работих с частно финансиране. Надявам се да получа подкрепа от държавата и благодаря на "Стандарт" за дискусиите, които организират по темата.
Да правим уроци по история на открито
Денчо Бояджиев, кмет на Разград
С удоволствие ще се включим в идеята на в. "Стандарт" за организиране на уроци по история. Готови сме да приемем ученически групи от цялата страна, които сред древните руини да получат знания за миналото, поднесени им от водещи български археолози. Чудесата на България трябва да станат достъпни не само за чужденците, но и на нашите деца, за да могат те да водят утре своите деца в светите за историята ни места.
В последните години в Разград са инвестирани 12 млн. лв. в проекти, свързани с развитието на културно-историческия туризъм. През септември предстои да открием модерен посетителски център в археологическия резултат "Абритус". Неговото изграждане се финансира с 6,5 млн. лв. от ОП "Регионално развитие". Разград се утвърди и като град на фестивала на киселото мляко. А това значи, че обогатяваме туристическия си календар и с атрактивни събития.
Ще заложим и на публично-частното партньорство. Вече сме предложили на местния бизнес идеята за откриване на антична винарна, в която да се предлагат еликсири, направени по рецепти на древните траки и римляни, живели по тези земи.
Трохите на порции изтичат в пясъка
Красимир Мирев, кмет на Търговище
Трохите, дадени на порции, изтичат в пясъка. Местните власти не искат от държавата единствено и само пари. Напротив. Наясно сме, че средствата, дадени на парче, изтичат като трохи в пясъка. Какво от това, ако бюджетът даде 10, 15 или 20 000 лева за археологически разкопки през едно лято, ако след приключване на експедицията находките останат неконсервирани. Те се изхабяват, а разходите за откритията се оказват напразни. Но трябва да се ориентираме към завършен цикъл, който да приключи с готов продукт. Затова подкрепяме идеята на "Стандарт" за изработване на общи регионални политики, чрез които няколко съседни общини разработват общи проекти и ги обогатяват с различни атракции, които да предложат на туристите.
Досегашните ми наблюдения сочат, че трябва да преодолеем егоизма и тесногръдите сметки, като търсим мащабни разработки. Към това трябва да ни насърчава и държавата чрез одобрение на проектното финансиране, защото всяка стъпка трябва да води към разработки, обвързани с възвръщаемостта от вложеното.
Връщат града в програмата за трансгранично сътрудничество
Разград е сред регионите у нас с най-ниски показатели за социално-икономическо развитие. На областта са нужни догонващи темпове за развитие, които да помогнат да се навакса изоставането. Чиновници от МРРБ обаче извадиха областта от програмата за трансгранично сътрудничество между Румъния и България. Това обяви по време на дискусията областният управител на Разград Стоян Ненчев.
Губернаторът не скри възмущението си, че заради 12-те километра, които делят областта от брега на Дунав, на Лудогорието е отнета възможността да се включи в разпределението на 240 млн. лв., които Брюксел дава за развитието на регионите по долното течение на Дунав.
Главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова заяви, че ще лобира пред регионалното министерство решението да бъде преразгледано.
За разговор по проблема на ниво министри се ангажира и зам.-министърът на културата Велислава Кръстева, която обеща на свой ред да настоява пред МРРБ Разград да бъде върнат в международната програма за сътрудничество, в която участва от 2007 г. насам.
Канят фенове на мач и съкровища
Направихме Разград разпознаваем в Европа, обявиха от фирма на Кирил Домусчиев
Спорт и футбол се допълват в Разград, привличайки туристи. "Всяка футболна агитка, която идва, за да гледа на живо мачовете нa "Лудогорец", е и потенциална група, която може да разгледа чудесата на региона". Това обяви Теменуга Газдова, изпълнителен директор на фармацевтичния завод "Биовет" в Разград, притежание на собственика на "Лудогорец" Кирил Домусчиев. За да подпомагат развитието на туризма в региона, бизнесмените дори показвали културно-историческото наследство на всички свои партньори, които посещават завода им. Туристическите воаяжи са и част от програмата на футболните делегации от чужбина за международните мачове. Все още обаче културните забележителности в района са малко известни.
Самата Газдова призна, че чула за първи път за древния "Абритус" през 2005 г., когато дошла да ръководи "Биовет". Руините на древния град са разположени на метри от оградата на завода. Въпреки че са в рамките на града, за тях се знаеше много малко, спомня си тя. Затова Газдова препоръча на местните и централни власти да организират кампании, с които да популяризират в чужбина Чудесата на България.
"Лудогорец" направи разпознаваем Разград на картата на цяла Европа, върху създадената марка може да се надгражда", обясни Газдова. За тази цел обаче не е достатъчно само една кафява табелка на шосето, която да сочи пътя към туристическата атракция. Хората трябва да знаят къде какви съкровища се крият, за да предпочетат да ги посетят, обясни шефката на "Биовет". Тя допълни, че бизнесът е отворен за сътрудничество и може да се включи във всеки проект, който ще донесе резултати.
Туристите да идват на море заради историята ни
Тодор Янакиев, хотелиер, зам.-шеф на БАХР
Туристическият поток от Румъния сега бърза за Черноморието. Дискусията тук показа какви огромни резерви крие за отрасъла историческото минало на Разград, Търговище, Шумен, Силистра. Считам, че с общите усилия на държавата, местните власти, бизнеса и на нас - браншовиците, можем да преобърнем нещата.
Искам туристите от Румъния да идват у нас заради чудесата на България и после да отиват на морето, а не да мислим как да ги отклоним от магистралата, за да видят неща, които малко народи могат да покажат.
Убеден съм, че туроператорите и от България, и от Румъния ще прегърнат тази идея. Ние обаче трябва да предложим условия за отдих, развлечения, атракции, които да стимулират интереса на гостите. Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите ще участва активно в разработването на общи проекти, защото това е добро бъдеще за нашите фирми и полезно за всички.
88 хиляди за тайните на Трапезица
88 хил. лв. даде правителството за нови проучвания на "Трапезица", съобщиха археолозите в Търново. Проучванията ще започнат още в началото на август в четири сектора на историческия хълм. За всеки от тях ще бъдат разпределени по 22 000 лв. Югозападната порта в посока към манастира "Св. Иван Рилски", крепостната стена и прилежащите й сгради ще проучват специалистите от търновския филиал на Националния археологически институт при БАН начело с проф. Константин Дочев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
