София. Три правителства, нов патриарх и две вълни на масови протести /февруарска и юнска/ преживяха жителите на страната като една човешка длан през най-бурната година от началото на прехода. В разгара на икономическата криза България се люшкаше от политически страсти, бежански наплив и нова жестока форма на самоубийства чрез самозапалвания. Годината започна с референдума за АЕЦ "Белене" и завърши със старт на проекта за VII блок на АЕЦ "Козлодуй".
Според масовото тълкуване на пророчеството на маите 2013-а изобщо не трябваше да започва, но според мнозина миналата година бе най-апокалиптичната в живота на средните и млади поколения.
Покушението срещу Сокола
На 19 януари в НДК, докато Ахмед Доган произнасяше речта си за оттеглянето от голямата политика, той бе нападнат с газов пистолет от неизвестен младеж. Сокола прояви рефлекс и се сборичка с нападателя, който бе обезвреден от делегатите на ДПС и набит в суматохата. Извършителят се оказа студентът по архитектура Октай Енимехмедов, а пълнителят на пистолета му имаше два сигнални патрона и един с пипер. Социологът Андрей Райчев нарече актът "символично убийство". В момента Енимехмедов е подсъдим, а Доган - почетен председател на ДПС.
Глас за "Втора Атомна"
На 27 януари беше проведен първият национален референдум в най-новата история на демократична България. От първоначалния проект на питането отпадна АЕЦ "Белене" и 1 405 463 души изказаха мнението си по поставения въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" 60,6% от тях отговориха с "да", а 37,9 на сто с "не". Допитването до народа не получи легитимност, тъй като в него се включиха по-малко хора от участвалите на предишните избори за парламент. Месец по-късно Народното събрание спря проекта "Белене". наскоро обаче правителството на Орешарски започна процедура за изграждането на VII блок в АЕЦ "Козлодуй" от американско-японската корпорация "Уестингхаус".
Обоснованото предположение за "Хизбула"
На 5 февруари след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента вътрешният министър Цветан Цветанов обяви "обосновано предположение", че "Хизбула" е извършила самоубийствения атентат на летище "Сарафово" на 18 юли 2012 г. Главният прокурор Цацаров обеща до март 2014 г. обвинителният акт да попадне в съда. Новият външен министър Кристиан Вигенин успя да убеди европейските си колеги във вината на ливанската Партия на Бога и те на 22 юли включиха военното крило на "Хизбула" в черния списък на ЕС с терористични организации. Самоличността на камикадзето не е установена, но са идентифицирани двама от помагачите - Хасан ел Хадж Хасан /ливанец с канадски паспорт/ и Мелиад Фара, /ливанец с австралийски паспорт/. Държавните институции обаче още не са представили пред обществото никакви конкретни доказателства за вината на "Хизбула".
Оставката на Борисов
В началото на февруари първоначално провинцията, а впоследствие и София бе залята от масови протести срещу високите сметки за електричество. Премиерът Бойко Борисов се опита да свали напрежението и жертва финансовия министър Симеон Дянков, но без успех. След двудневни кървави сблъсъци с полицията, на 20 февруари Борисов подаде оставка с обяснението, че не иска да се пролива кръв на асфалта. След това основните партии се споразумяха за бързи избори през май. Протестите обаче продължиха и се успокоиха едва в първите дни на служебния кабинет на Марин Райков.
Патриархът на надеждите
На 24 февруари Светият Синод на Българската православна църква избра за патриарх митрополит Неофит на мястото на починалия в края на 2012 година Максим. За него гласуваха 138 от 143-те делегати на патриаршеския избирателен събор. Изборът на русенския владика бе посрещнат големи надежди от миряните и клира. Скандалите в църквата обаче продължиха с мистериозната кончина на Варненския митрополит Кирил и последвалите го компроматни войни при избора на негов наследник.
Костинбродската афера
Денят за размисъл преди парламентарните избори на 12 май бе взривен след прессъобщение на прокуратурата, че в печатница "Мултипринт" са открити 350 000 бюлетини, готови за превозване. Бе образувано производство за организирана група, която се готвела да манипулира вота. Последваха остри изявления от всички опозиционни партии, че в страната се извършва държавен преврат и невиждана манипулация на вота. Разследването след изборите не успя да потвърди тежките подозрения и понастоящем са повдигнати обвинения само срещу тогавашния главен секретар на МС Росен Желязков за липса на контрол и безстопанственост.
"Златният пръст" на Волен
На 29 май Народното събрание избра Пламен в Орешарски за министър-председател. Идването му на власт стана възможно благодарение на "Атака", която осигури кворума за заседанието. В следващите месеци Волен Сидеров и неговите хора се превърнаха едновременно в парламентарна опора на управление, но в същото време с чести провокации и скандали разклатиха политическата стабилност. Първите най-ярките изцепки на Сидеров бяха рейдовете срещу критични към него телевизии, опитите за граждански арести и влизането в Събранието с пистолет. По време на първия вот на недоверие срещу кабинета ПГ на "Атака" се оказа на екскурзия в Брюксел, където предизвика разправия в тамошна кръчма. По време на приемането на бюджета Волен и компания пък отидоха на плаж в Куба. Геройствата му не попречиха той да бъде избран за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията.
Бунтът от 14 юни
Летният протестен цикъл бе открит на 14 юни с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Той обяви оттеглянето си още на следващата сутрин, но недоволството преля в искания за оставка на правителството на Орешарски. Изключителна интензивност бунтовете придобиха през първия месец и половина, когато по софийските улици демонстрираха десетки хиляди. С настъпването на августовската ваканция протестите понамаляха, а през есента бунтовниците потърсиха продължение с окупацията на Софийския университет и аули в други ВУЗ-ове в страната.
Живите факли
През 2013 г. над България се надигна мрачната сянка на самозапалванията на хора в знак на протест или отчаяние. Повечето от десетината "живи факли" бяха притиснати от материални и битови проблеми. Най-потресаващ беше случаят във Варна, където на 20 февруари сутринта по трагичен начин загина младият фотограф Пламен Горанов. Той се самозапали в знак на протест срещу обсебването на властта и икономиката във Варна от мощни местни групировки. Смъртта на Пламен усили протестите в Морската столица и в крайна сметка дългогодишният кмет Кирил Йорданов бе принуден да подаде оставка. На следващите избори бе избран Иван Портних от ГЕРБ.
Бежанското цунами
От юли насам страната се изправи пред невиждана бежанска вълна. През неоградената турска граница до края на годината влязоха над 11 хиляди души, при под 2 хиляди в последните години. Държавните институции се изправиха пред сериозен проблем къде да настанят клетниците, повечето от които бягащи от войната в Сирия. Разкрити бяха спешно бежански центрове, които трябваше да бъдат ремонтирани и оборудвани. Струпването на хиляди имигранти от Ориента и Африка предизвика и остра ксенофобска реакция от по-крайните елементи, която се изрази в нападения и побои над чужденците от страна на скинарски банди. Бе направен опит да се учреди и яростна антиимигрантска формация - Националистическа партия на България. Някои от по-умерените националисти също яхнаха вълната на омразата.
Боядисаните паметници
Протестното движение, обзело страната, превърна в запазена марка боядисването на паметници. Първата "рисунка" бе направена на монумента на Съветската армия в памет на Пражката пролет от 1968 г. През есента полицията залови Асен Генов и няколко активисти на ДСБ, които успяха да боядисат в розово партизанския паметник пред централата на БСП на "Позитано" 20. Последната изненада дойде навръх Коледа в Благоевград, където монументът на Димитър Благоев бе префасониран на дядо Мраз. Активисти на ДСБ сложиха в краката му чувал с надпис "Оставка", заради което прекараха нощта в полицейския арест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
