16 г. след като 15 българчета умряха от глад и студ в приюта на родопското село Джурково, ужасяващата трагедия отново излезе на бял свят. Кошмарът се върна преди 2 седмици, когато Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе по кошмарния казус за смъртта на децата от интерната.
През зимата на 1996-1997 г. в рамките на три месеца там починаха 15 деца. Съдебната експертиза посочи като причини за смъртта недохранване, измръзване и липса на медикаменти. Децата измрели като кучета в собствените си изпражнения, в които лежали в продължение на седмици.
Прокуратурата се произнесе с обвинение към директорката на приюта Стефка Николова и персонала. Финалът на делото, което стигна до Страсбург, обаче показа, че директорката многократно е търсила помощ от Община Лъки, в чийто регион е домът за деца и младежи със специални нужди, и от социалното министерство. И двете институции обаче не са се отзовали на зова за помощ. Децата в Джурково са живели на студено в продължение на месеци, а за храна са получавали от държавата по 56 стотинки на ден. За трагедията обаче се разчу, след като хлапетата започнаха да мрат като мухи. Двама от родителите на настанени в приюта деца също дадоха гласност на случилото се. Бащата на Васил Георгиев и майката на Нели Христева се обърнаха и към съда.
Сега съдът в Страсбург, който бе последна инстанция по казуса, се произнесе, че държавата България е отговорна за смъртта на беззащитните малчугани. И трябва да плати на родителите на Васко и Нели. Семействата на останалите 13 починали деца няма да получат обезщетение, защото не са се интересували от отрочетата си, след като са ги настанили в Джурково.
Преди фаталната зима Георги и Анка гледали сляпото момченце като писано яйце
Васил Георгиев се ражда през 1986 г. в пловдивския кв. "Кючук Париж" в задружно семейство от ромски произход. Той е дълго чаканото момче във фамилията на Георги и Анка Георгиеви, които вече имат две дъщери. За съжаление, момченцето е болно. Диагнозата е детска церебрална парализа, много тежка форма, при която е засегнато зрението и детето е сляпо. Фамилията обаче приема съдбата си и започва да се грижи за момченцето, макар докторите да ги предупреждават, че то едва ли ще оцелее 2-3 години. Васко обаче живее много повече.
Цели 11 г. е гледан като малко бебе
Физически расте, но мозъкът му не се развива и освен че не вижда, не говори. При него непрекъснато има човек - майката, бащата или каката Мария, която тогава е още дете. Новината за присъдата на Страсбург научи първа тя от медиите. Днес Мария Георгиева е на 34 г. и самата тя има три деца. Жената е безкрайно изненадана от вестта, че има развитие по казуса, за който преди толкова години сигнализира нейният баща. Георги Георгиев е този, който тръгва да търси правата си в съда заради внезапната смърт на сина му Васко. След това стана ясно, че неговото дете е едно от 15-те болни хлапета, които умират като кучета в Джурково през суровата Виденова зима. "Никой не ни е съобщил за решение на съда, спомням си само, че след като в България не намерихме възмездие, баща ми се зарече, че ще си търсим правата в съд в чужбина", разказва Мария, за която трагедията отпреди 16 г. се връща като лента с филм на ужасите. "Много обичахме Васко", разказва жената и очите й се пълнят със сълзи, когато нахлуват спомените. По думите й той бил изключително кротък, любвеобилен и никога не е създавал проблеми въпреки тежкото си заболяване. Хранел се добре и растял на тегло и ръст, макар да не можел да ходи. Израснал в инвалидна количка, но пък
всеки ден някой го извеждал на разходки
Когато навършил 11 години обаче, майка му Анка се разболяла тежко. Започнала да получава кръвоизливи и се наложило дълго да лежи в болница. Докторите посъветвали семейството да заведе Васил в специализирано заведение, където по думите им щял да получава адекватни грижи. В противен случай за него трябвало да се грижат двете каки, защото бащата трябвало да работи. След като обмислили възможността, Георгиеви се съгласили и закарали Васко в Джурково, където по предварителни договорки трябвало да остане само няколко месеца. Ходели да го виждат, когато могат, и от приюта ги уверявали, че за момчето се грижат добре. Дошла Виденовата зима и тъй като нямали собствена кола, Георгиеви малко разредили посещенията в Джурково. Освен това сестрата Мария била в напреднала бременност. Когато един ден отишли на свиждане, видели страшна картина - Васко бил отслабнал много, бил мръсен и по цялото му тяло имало рани от залежаване. Роднините веднага започнали да подготвят връщането му у дома, когато на 15 март 1997 г. им се обадили, че момчето е починало предишния ден. "Когато е умирал, никой не ни се е обадил", коментират роднините на момчето.
На следващия ден - 16 март, родих сина си
спомня си сестрата Мария, която до ден днешен страда, че не могла да отиде на погребението на братчето си. Погребали го в Пловдив, а от 4 г. до него лежи майка му Анка, която така и не го прежалила. Отишла си на 48 г., без да дочака възмездието, а последната й воля била да я погребат при детето й.
Фани иска нов гроб за Нели
Искам с парите да вдигна музей в Кацелово, казва почернената майка
"Цвете да посееш, дръвче да посадиш, чешма да дариш - значи да живееш. Дарявам чешмата в памет на дъщеря ми Нелин". Този надпис Фани Ефтимова иска да сложи с името на трагично загиналата си дъщеря върху чешмата, която дарила на русенското село Кацелово. "Ужасът от преживяното само аз мога да оценя", казва почернената майка. На 20 юни Нели щеше да навърши 31 г., ако беше оцеляла. Дъщерята на Фани е едно от децата в Джурково.
Най-голямата болка в живота ми, единственото ми дете
Много страдах, когато почина, трябваха години да се възстановя. Разболях се много сериозно, след което реших и да се върна в родното си село Кацелово", разказа пред "Стандарт" Фани Ефтимова. Преди няколко години тя вдигнала чешма в памет на момиченцето си, с желанието хората да отпиват от водата и да стават по-добри.
Първородната и единствена дъщеря на Фани Нелин издъхва на 14 и половина през февруари 1997 г. Момичето първоначално е настанено в Могилино, откъдето я местят в родопското село Джурково, където също има дом за деца и младежи с ментални и физически увреждания. "Тогава аз бях по болниците, бях със счупен крак, месеци в гипс, не можех да се грижа за нея. Родителските права бяха на баща й
Опитах се да си я взема, но не успях
спомня си жената. Родителите се развеждат още докато детето е малко. Съдът присъжда бащата да се грижи за момичето. "След като я настаниха в дом, на няколко пъти исках да я открадна, а после я преместиха надалеч", казва Фани. По думите й, многократно посещава й двата дома и няколко пъти прави неуспешни опити да си я върне. Майката е една от малцината родители, които не престават през годините да търсят контакт с детето си. Това става ясно и в хода на съдебния процес, който се води още през 2005 г. в Пловдив.
До появата на журналистите Ефтимова дори не подозира за решението на Съда по правата на човека в Страсбург. Сега българските власти ще трябва да й платят 10 хиляди евро.
Нищо няма да ми я върне!
отсича обаче почернената майка.
Моли се да успее, ако й разрешат, поне да премести гроба на детето си близо до нея. Ако получи обезщетение, казва, че ще го дари. Село Кацелово е известно с традиционния Събор на хърцоите. 52-годишната жена намира успокоение във фолклора. Затова би помогнала да направят къща с музейни експонати да се съхрани богатството на местните традиции.
И днес ги гледат като прокажени
Адвокат Михаил Екимджиев,
- Адвокат Екимджиев, Европейският съд по правата на човека осъди България заради смъртта на 15 деца с увреждания от социалния дом в село Джурково през Виденовата зима. Защо преди 7 г. потърсихте с справедливост чак в Страсбург?
- Тези деца са умрели буквално от студ и глад през зимата на 1996-97 г. Когато държавата убива деца, които са оставени на нейна грижа, това не може да остане безнаказано. Така че трябваше някак си да бъде алармирана европейска институция за тази ситуация в България. Направихме го от името на нашата Асоциация за европейска интеграция и се радваме, че макар и 16 години по-късно, има решение. Надявам се, че след това решение се чакат и още подобни. Вече ситуацията с децата от домовете няма да е същата.
- Има ли според вас промяна на отношението на държавата след 24-годишния демократичния преход към децата с увреждания?
- Жалкото е, че след този вече 24-годишен преход няма генерална промяна в отношението на държавата нито към хората с увреждания, нито към децата с увреждания. А хуманността на едно общество, това дали една държава е правова, личи по отношението към слабите. Тези домове са недостъпни. Какво пречи да се направят в големите градове, в областните центрове? Подобни на този в Джурково домове има в с. Факия в Странджа, има и край Шабла. Т.е. въпреки промените, въпреки претенцията за демократично общество, въпреки претенцията, че вече сме в ЕС, тези деца продължават да бъдат скрити от погледите ни. Целта е не да бъдат лекувани, обгрижвани, а по-скоро да не ги виждаме. Защото точно тези деца, които имат ежедневна нужда от специализирана медицинска грижа и човещина, са поставени на непристъпни места, където никой нормален лекар не би отишъл. И са оставени практически на произвола на съдбата.
- Но това са деца, недопустимо е на тях да се гледа като на прокажени...
- Това е нагласата за съжаление не само сред болшинството хора, но и сред управляващите. Те не могат да си позволят лукса да гледат на тези деца като на прокажени, защото държавата е длъжна да се грижи за живота им по конвенцията и по куп закони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
