Мирела загуби приятелка и записа психология, за да се справи с преживяното
Майката на Кристина почина от мъка по дъщеря си
От 14 години на Коледа родители и близки на седем непораснали деца правят помен. Техните връстници все още сънуват кошмари и се будят нощем със сълзи на очите. Празнотата в сърцата им никога няма да се запълни.
В 18,30 ч на 21 декември 2001 г. около 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". Първите врати на нивото на улицата са отворени. А вторите, в края на тясното и заледено стълбище, остават заключени. Част от децата губят равновесие и падат по заледените стъпала на заведението. Получава се "ефектът на доминото". Първите паднали повличат след себе си останалите. 24 деца са премазани под натиска на тълпата. Седем от тях умират от задушаване. В кошмарната вечер загиват Виктория Миркова на 10 г., Димитър Андреев на 13 г., Елена Спандониева на 13 г., Кристина Кабакчиева на 13 г., Любомира Захариева на 13 г., Мадлен Николова на 14 г. и Цветелина Ралчовска на 14 г. За трагедията днес напомня паметникът, наречен "Дърво на живота", който бе издигнат на мястото на инцидента.
"За съжаление, случилото се отдавна е изтрито от съзнанието на хората. Сигурно докато ядат мусака пред телевизора, дъвчейки, като чуят за годишнината, си казват "Там някакви деца умряха". Хората не бяха сплотени, за да изискват справедливо наказание за виновните. Като обществен отзвук и преди, и сега я няма тази заедност, каквато видяхме при пожара в дискотеката в Румъния през октомври тази година. Там хората бяха единни в болката си", споделя дипломираната клинична психоложка Мирела Станкушева.
Тя е загубила приятелката и съученичка Елена Спандониева пред вратите на дискотеката. Завинаги в съзнанието на Мирела ще остане споменът от преживения ужас. Няма как да забрави случилото се, но в опит да се справи с него - учи психология. "Елена често идваше при дъщеря ми, хранеше се, спеше у нас, Мирела също ходеше у тях. Когато научихме какво се е случило, изтръпнахме. Голяма трагедия", споделя бащата на Мирела, известният журналист Бойко Станкушев. Във фаталната вечер Мирела закъсняла за дискотеката. Преди това била в друго заведение на "Витошка" и чула, че някаква метална конструкция се е стоварила върху децата в "Индиго" и ги е затиснала. "Втурнах се веднага нататък. Беше мраз и лед, но това не ми правеше впечатление. Заварих апокалиптична картина. Изнасяха отвътре тела, слагаха ги в чували, майки и бащи плачеха и търсеха децата си, съученици и приятели през сълзи питаха какво се е случило. Никога няма да забравя това. После разбрах, че Елена е починала, а друга моя приятелка е в кома", споделя Мирела. А Елена завинаги остава на 13 г. На толкова ще остане и едно момиче, което отива за първи път на дискотека, за да не се върне повече. Това е отличничката от Математическата гимназия Кристина Кабакчиева. Майка й дала малко пари и фонокарта, за да се обади по някое време. Родителите на нейна приятелка обещали да закарат децата до "Индиго" и после да ги върнат.
Криси е излизала рядко, защото не е имала свободно време от задачи и олимпиади. Мечтаела да стане журналист. Притежавала изумителен певчески талант и е печелила редица конкурси приживе. Майката на загиналото момиче - Наташа Кабакчиева, не можа да преживее смъртта на дъщеря си. След тежка битка с рака тя си отиде от този свят точно на рождения ден на Криси - 6 август, когато дъщеря й трябваше да навърши 26 години. Наташа беше говорител на почернените майки след инцидента. В памет на Криси тя набираше пари, за да помага на таланти. Урната с праха на майката бе положена в гроба на детето й.
Завинаги на 13 ще остане и Любомира Петрова от 48-о училище. Девойката е ходила три пъти заедно със свои съученички винаги в петък. Точно преди злополучната седмица Люба изкарала 5,50 на класното по български - избрала темата "На прощаване" и била в еуфорично настроение. Дискотека "Индиго" била наградата за това, че се е справила с уроците. Тя се задушила пред очите на приятелките си Милена, Мария и Боряна, които били безпомощни да я спасят. Според нейни съученички усмивката никога не слизала от лицето й. Тя била много талантлива, пеела е в училищния хор, който е изнасял концерти и в чужбина. Била запалена по руския език и компютрите. Искала е да стане адвокат. Тренирала спортна стрелба. Люба била много взискателна към себе си, експериментирала с екстравагантни прически.
Първата дискотека на четвъртокласничката от 93-о училище Виктория Миркова става и последна. За последен път бащата на 10-годишната Вики я вижда в 15 часа. Била приготвила червилото и сенките на майка си, за да се гримира. Баща й не искал да я пусне, но го убедили, като му казали, че родител на друго дете ще ги закара с колата и ще ги върне. Той предупредил момичето да се прибере не по-късно от 22 часа. Тя му отговорила: "Добре, тате, чао." Никой не е предполагал, че това е било "сбогом".
Осъдените наказани със символични глоби
Години след трагедията все още не е ясен отговорът - чия беше грешката за случилото се? Отговорът някак си се размива във времето, въпреки че делото отдавна приключи. Съдът му дава ход 5 години след трагедията. Огромният обществен интерес го превръща в горящ въглен, подмятан между институциите. След неколкократно отлагане, седем години след фаталната нощ, Върховният касационен съд слага край на наказателното преследване. Нито един от отговорните за инцидента не влиза в затвора. Осъдените за трагедията трябваше да заплатят символични парични глоби. Двама охранители бяха наказани с 800 лева глоба, а управителят на заведението бе наказан да прати 3000 лева. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3-месечна условна присъда и глоба в размер на 1500 лева.
А порасналите деца все още наричат себе си "поколението Индиго". И засипват с цветя паметника.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com