- Писателят цял живот страдал от венерически болести
- Приятели предложили на автора на "Мадам Бовари" да изхвърли първата си книга в огъня
8 май 1880-та година. 13 души са се събрали да почетат току-що починалия си близък в кръчма в Руан. Съдържателят е отчаян от фаталната бройка на присъстващите, която може да докара лош късмет на заведението. И изпраща един от роднините да докара когото и да било от улицата, за да изпратят подобаващо покойника - най-вече с четен брой присъстващи. Човекът се връща с войник, току-що излязъл в отпуск, който е въодушевен от възможността да се напие на аванта.
Починалият е Гюстав Флобер, авторът на изучаваните днес в училище "Мадам Бовари" и "Възпитание на чувствата". Човекът, който
никога не се е женил
но е имал пламенна кореспонденция с Жорж Санд и главно с Луиз Коле. И ако с тях е разменял интимни духовни терзания, за сметка на това намирал плътски удоволствия в тогавашните бордеи, откъдето е и белязан с венерическа болест за цял живот. За "Мадам Бовари" самият той казва "Мадам Бовари - това съм аз" - и ако се съди по това, че е умрял разорен колкото героинята си, значи наистина е проектирал себе си в нея. Освен това сигурно е проектирал и своята емоционална несигурност, своите търсения, своята неспособност да уцели центъра на живота си.
Флобер се ражда на 12 декември 1821 г. в Руан и започва да пише още от осемгодишна възраст. Получава образованието си в лицей "Пиер Корней" в Руан, и заминава за Париж, за да учи право. Там е среден студент и намира града по-скоро за отблъскващ, но за сметка на това се запознава с Виктор Юго. През 1846 г. получава пристъп на епилепсия, напуска Париж и прекратява следването си.
Флобер цял живот
нарича самия себе си "Мечока"
заради емоционалната си несръчност. Така са го наричали и негови близки. От 1846 до 1854 г. има връзка с поетесата Луиз Коле, а писмата му до нея са запазени и издавани многократно. Според биографа на Флобер Емил Фаге историята му с Луиз Коле бива единствената му сериозна романтична връзка.
С доживотния си приятел Максим Дю Камп пътува из Бретан през 1846 г. През 1849 - 50 г. заминава на дълго пътешествие до Близкия изток, посещавайки Гърция и Египет. В Бейрут се заразява от сифилис. Флобер бива доста открит относно сексуалния си живот с проститутките в творбите си. Подозира, че шанкърът на пениса му е от мароканка или от туркиня. Сам споделя, че участва и в сношение с мъжки проститутки в Бейрут и Египет. В едно от писмата си разказва за "млад разбойник, покрит с белези от шарка, носещ бял тюрбан".
Когато пише, а не се забавлява, Флобер бива неуморен и често се оплаква в писмата си до приятели от изморителното естество на работата си. Бил близък с племенницата си, Каролин Команвил, и някои изследователи предполагат, че е вкарал в леглото си нейната гувернантка. Поддържа близки отношения и кореспонденция с Жорж Санд. От време на време посещава парижките си познати, включително Емил Зола, Алфонс Доде, Иван Тургенев. Твърди се, че именно Тургенев му дал съвет за последното му недовършено произведение "Бувар и Пекюше", което го измъчва. Руснакът му казал "Направи от това един разказ, а не двутомен роман". Въпреки това Флобер си е наумил, че от темата за двамата писари става по-глобално произведение, и продължава да се труди над него, докато умира.
Седемдесетте години на ХIХ век са труден период за Флобер.
Пруски войници окупират къщата му
през Френско-пруската война (1870), а майка му почива през 1872 г. След смъртта й изпада във финансови затруднения вследствие на някои неправилни инвестиции от страна на съпруга на племенницата си.
В същото време здравето му се срива. Флобер страда от венерически болести през по-голямата част от живота си. Той умира в Кроасе от мозъчен кръвоизлив на 8 май 1880 г. на 58 години. Бива погребан в семейната гробница в гробището на Руан.
В началото на творчеството си Флобер пише новела, след което през септември 1849 г. завършва първата версия на романа си "Изкушението на свети Антоний". Прочита романа на глас на Луис Буиие и Максим Дю Камп в рамките на четири дена, като не им позволява да прекъсват или да дават мнение. След прочита приятелите му му казват да хвърли ръкописа в огъня, предлагайки вместо това да се съсредоточи върху всекидневния живот вместо върху фантастични теми.
През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по "Мадам Бовари". Романът, който отнема на Гюстав пет години, бива издаден на части в Revue de Paris през 1856 г. Правителството завежда дело срещу издателя и автора
по обвинения в неморалност
което бива изслушано през следващата година, но и двамата са оправдани. Когато "Мадам Бовари" се появява под формата на книга, е топло посрещнат.
През 1858 г. Флобер пътува до Картаген, за да събере материал за следващия си роман, "Саламбо". Романът е завършен през 1862 след четиригодишен труд.
Черпейки от младостта си, Флобер пише след това "Възпитание на чувствата", усилие, отнело му седем години. Това е последният му завършен роман, публикуван през 1869 г.
Пише неуспешната драма "Кандидат", за която навремето твърдят, че след не съвсем топлото посрещане от публиката актьорите напуснали сцената разплакани. Втори спектакъл така и няма. И прекарва остатъка от живота си, гаснейки над недовършения "Бувар и Пекюше, който е отпечатан посмъртно през 1881 г. Той е сатира върху повърхностността на човешкото знание и въздесъщността на посредствените. Въпреки че писателят смята именно тази творба за свой шедьовър, рецензиите са по-скоро равнодушни. На старини се оттегля в малко имение със своята племенница, която го приютява. Заради недобри финансови инвестиции, подобно на любимата си героиня мадам Бовари, Флобер губи всичко.
Писателят избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. Той вярва в принципа на намирането на "le mot juste" ("правилната дума") и целенасочено си служи с него, като изхожда от идеята, че този принцип е ключов за постигането на качество в литературното изкуство. Следвайки го, на Флобер се налага да работи до изтощение, и то нерядко в потискаща самота. Известни са случаи, в които, когато е бил неудовлетворен от постигнатото, му е отнемало по една
седмица, за да завърши една-единствена страница
В кореспонденцията си той описва това, като обяснява, че правилната проза всъщност не произтича спонтанно от него и че стилът му е постигнат по-скоро с много труд и редакции на написаното. Уолтър Пейтър нарича Флобер "мъченик на стила". И вероятно е така, но Флобер е и мъченик на собствените си страсти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
