- Как „Кока кола“ се измъкнала от Голямата депресия
- Джънгъл белс написана в бар, Курабийките тръгнали от френските бонбони
Всички го познаваме, само че никой не го е виждал. Той е вдъхновителят на добротата, коледния дух и подаръците. Стар, огромен и белобрад, фантазията на всяко дете. Това е Дядо Коледа. Неговият облик датира от 280 година след Христа. Свети Никола, както е същинското му име, е от Патара, покрай Мира в модерна Турция. Преобразил се през вековете, но запазил коледния дух. Винаги когато идва Коледа, дори и най-големите скептици се размекват. Отрупани елхи, разноцветни лампички, препускащи еленчета, мирис на канела и курабийки. И най-хубавото - обещанието за чудеса, миговете, в които всеки си позволява да вярва, че ще получи всичко, за което си мечтае. Това е магията на Коледа (идва от староанглийски Christs Mass - Меса на Христос), пълна с митове, които и днес дописваме.
- Рождената дата на Спасителя
Никъде не е написано кога точно се е родил Божият син. По времето на ранното християнство датата изобщо не се е празнувала като голямо събитие. Първото споменаване на Рождество е от 200 година, когато теолози от Александрия решават да се отбелязва на 20 май. През IV век Римската църква се опитва да унифицира празнуването и постановява нова дата. През 350 г. папа Юлиян I провъзгласил 25 Декември за официален празник, отбелязващ рождения ден на Христос. Датата е избрана неслучайно – сред езическите култове, разпространени по това време, 25 декември се чествал като ден на раждането на Слънцето, на зимното слънцестоене. По-късно свети Киприян казва: „Как чудесно Бог е наредил раждането на Христос да се случи в деня на раждането на Слънцето”. Рождествената сцена в храма – с дървета, ясли и овце, които пресъздават сцената на раждането на Спасителя от Дева Мария става популярна векове по-късно - през XIII век, благодарение на Свети Франциск. Пътешествайки по Средния Изток в опит да привлече мюсюлманите към християнската вяра, той бил инициатор на съвременната коледна символика.
- Трите портокала в чорапчето
Мит е, че подаръците са християнска традиция, в помощ на бедните. Подаръчната традиция е с по-древни корени. Богато отрупаната трапеза, картичките, подаръчните кутии с изобразени лъкове – всичко това идва при нас от старите римляни, които си разменяли дарове за Новата година. Свети Елигиус още през VII век предупреждава за приоритета на духовните подаръци над материалните. Но заплаха не отминава, материализма се засилва. Докато в Лондон очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските малчугани ги получават от Тримата влъхви. В Италия малките деца чакат стара и добра вещица, немци- специален ангел, Кристкинд. Най-щастливи са децата в Исландия - посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа. Коледните чорапчета идват от скандинавския фолклор. Свети Николас - покровителят на децата - хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер, които паднали в три от чорапите, които се сушели на камината. Оттам идва и символа на заложните къщи – трите златни топки, както и трите портокала, които задължително се слагат в коледните си чорапчета.
- Забраненият празник
Всеизвестно е, че Коледа не е чествана в продължение на повече от век, а в Америка – 22 години. Първите заселници там от Англия, пуританите, не искали да имат нищо общо нито с празнуването на Коледа. Според тях празникът не бил свързан с Христос, а повод за лекомислено напиване. Затова и в Бостън дълго спазвали ужасните разпоредби. Забраната обаче тръгва от Великобритания, когато през 1644 празнуването на Рождество е забранено със закон от парламента по времето на Чарлз I и Кромуел. Денят станал работен, подаръците са заклеймени като езическа измислица, а празненствата - престъпление. Кромуел обявил бодливата зеленика, бръшляна и имела за незаконни. Консерваторите се съпротивляват срещу забраните и след като се стига до кръвопролития, празникът е върнат. Въпреки репресиите срещу празненствата в Масачузетс, преселниците във Вирджиния и Мериленд отбелязвали Коледа с пищни празненства и много веселие. Постепенно всички забрани в Америка паднали и Коледа се превърнала в законен семеен празник.
- Цветът на прераждането
Мит е, че цветът на Коледа е червеното. Традицията е определила четири цвята - зелен, червен, бял и златист. Още древните хора тачели вечнозелените растения, които символизират вечността и прераждането, краят на зимата, затова и езическият култ към зелени клонки и дървета прераства в християнизираното коледно дръвче. Коледната елха олицетворява вечния кръговрат на живота, а върхът ѝ, сочещ нагоре, показва посоката на мисълта. Кръговратът на живота олицетворява и коледният венец на вратата или над камината. Червеното олицетворява не кръвта, а саможертвата на Христос, като червеното и зеленото обединяват раждането и смъртта на Христос. Бялото е не само цвят на снега. На Коледа той обгръща другите два доминиращи цвята като въплъщение на Бог в невинно новородено дете. Златистото представлява светлината, богатството и царствеността, затова и британците носят хартиени златни корони на коледната вечеря. В Полша пък се кичат с паяци, защото според легендата паяк е изплел одеяло за малкия Исус.
- Елхата с пера на гъска
Мит е, че първите коледните дръвчета, са английска традиция. Немски протестанти са започнали първи да събират и украсяват елхи, които растели в близките гори. Те вярвали, че в иглолистното дръвче живее духът на гората, който ги закриля. Чак по-късно вечнозеленият цвят на клоните започнал да се свързва с вярата в Месията. Немската традиция била пренесена в Англия -когато Георг Лудвиг фон Хановер става крал под името Джордж Първи, а също така – в Северна Америка. Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория - германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор. Първото изкуствено коледно дръвче в Германия е направено от боядисани пера на гъска. Според рекордите на Гинес най-високото отсечено коледно дърво е бор с височина 67 метра и е изложен през 1950 г. в Сиатъл. Най-ранната позната украса са ябълките, а първите електрически лампички за украса измисля асистентът на Томас Едисон - Едуард Джонсън, през 1882.
- Истинският белобрад старец
Всички сме чували историята за познатия ни Дядо Коледа, който се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. В поемата си нюйоркчанинът с холандско потекло изобразява закръглен, дребничък като елф старец , който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче, за да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи. Истината е, че описанието му за Saint Nicholas е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди, и холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Въпреки че Мур написал разказа си за своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник със заглавие: Нощта, преди Коледа. Така героят на Мур придобива известност Санта Клаус. Двадесет години по-късно търговец от Филаделфия облякъл първия жив Дядо Коледа, за да привлича клиенти. През следващите десетилетия чрез стихове, пощенски картички и рисунки старецът постепенно добил завършен вид. Световната инвазия на този нов мит започнала след 1931 г., когато “Кока Кола” търпяла големи загуби заради Голямата депресия и решила да използва лика на пиещия кока кола Дядо Коледа. Червеният и белият цвят на добродушния старец паснали идеално на цветовете на бранда, а продажбите скочили до небето.
- Френският бонбон и курабийката
Захарните бастунчета са сладкия символ на Коледа в Америка, но тръгват от немския Кьолн през 1670-а. Хормайсторът на катедралата искал да запуши устите на шумните деца, които му пречели по време на литургиите за Бъдни вечер. Помолил местен производител на бонбони да създаде ново лакомство с формата на латинската буква “J”, произлизаща от “Jesus Christ”, което да прилича на пастирска тояга - червената му окраска символизирала Христовата кръв, а бялата – невинността. Традицията на коледните сладки със смес от орехи, стафиди и подправки датира чак от XVI в., когато хората вярвали, че те ще им донесат късмет. Коледните курабийки тръгват от Европа и носят в себе си традиции от векове. Първите курабии се появили във Великобритания през 1847 г. на основата на френския бонбон. Произлизат от холандската дума koekje, която означава „малко кексче“. Швеция измисля шприцованите курабийки с глазура от захарни кристали, а Шотландия – маслените курабийки. В Германия се появяват първите джинджифилови курабийки и кейка (щолен),
- Червен ли е носа на Рудолф
Обичаният елен Рудолф е деветият и най-популярен в шейната на Дядо Коледа. Той се присъединява към Класическата осморка от северни елени през 1939 г., когато поетът Робърт Л. Мей пише поезия, публикувана в книга, която супермаркетите на Монтгомъри Уорд даряват по Коледа. В стихотворението другите елени се подиграваха с Рудолф заради светещия му червен нос, но когато заради силна мъгла доставката на подаръци се забавя, именно малкото еленче осветява пътя и Дядо Коледа го слага отпред на шейната. По-малко известно е, че съпругата Евелин Мей била болна от рак и дъщеря ѝ Барбара много страдала за нея. За да я утеши, баща ѝ Робърт измислил историята за елена Рудолф. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс, която днес е сред най-обичаните за празника. Наскоро падна един мит, а друг се потвърди. Оказа се, че е Рудолф от женски пол, защото през това време на годината мъжките елени вече са загубили рогата си. Американски учен пък откри биологично обяснение защо носът на Рудолф е яркочервен – този необичаен дава възможност на елените да виждат в мъглата, улавяйки ултравиолетовите лъчи.
- Джънгъл белс и разореният министър
"Jingle Bells" е най-популярната коледна песен и дори Марая Кери няма какво да каже с нейната "All I want for Christmas is you". Историята на тази песен обаче не е забавна, няма нищо общо с Коледа. Написана е от Джеймс Лорд Пиърпонт, син на министър в Нова Англия, който на 14 години бяга от страната, прави бизнес в Масачузетс, но в пожар губи всичко и се връща у дома разорен. Става министър на музиката и започва да пише песни, да дава уроци по орган и пеене, като постоянно композира. Вдъхновен от втората си жена, любителка на популярните надбягвания с шейни, през 1857 г. той написва "One Horse Open Sleigh" (Открита шейна с един кон). Но няма никакъв успех. Година по-късно я преиздава като "Jingle Bells", но пак стига само до неделния хор. Не е писана в бар, но става хит едва когато попада в устите на любителите на чашката. Превръща се в популярна песен за напиване от средата на викторианската епоха, като "певците" тропат с чашите си, за да имитират звука на камбаните. "Jingle Bells" все пак устоява на изпитанията на времето, става първата песен, изпратена в Космоса. Другата класическа коледна песен "Тиха нощ" също никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата, съчинил мелодията.
- Коледната звезда, която лекувала ацтеките
Според мексиканската легенда, младо момиче и нейният брат нямали пари да спазят традицията и да донесат в църквата на Бъдни вечер букет. Накъсали зелени листа от дръвче по пътя като подарък за бебето Исус. А в църквата зелените листа внезапно се превърнали в яркочервени венчелистчета и така цветето се сдобило с името си – коледна звезда. Легендата всеки я знае, но американското продължение – не. През 1828 г. министърът на САЩ Джоел Робъртс Пойнсет открил това цъфнало екзотично растение в Мексико през зимата. Той го отнесъл в родината си и затова то получило името на „откривателя си“ ( Poinsettia). Мексиканците и съседите им в Гватемала го наричали „цветето на святата нощ“ заради звездовидните му съцветия, символизиращи Витлеемската звезда. Популярността му продължила да се увеличава до степен, в която днес това е най-масово отглежданото растение в света. През XIV до XVI век прицветниците на коледната звезда са били използвани от ацтеките за създаване на пурпурна боя, а соковете ѝ - като лекарство за овладяване на треската. Червеното се приемало като символ на чистотата и непорочността. Коледната звезда е позната в Европа благодарение на писанията на Франсиско Ернандес, лекар на испанския крал Филип II.
- Лошият Дядо Коледа
Пoлу-демон, полу-козел, спътникът на Дядо Коледа на име Крампус се смята, че поема неприятната част от задълженията на добрия белобрад старец в празничните дни. Дядо Коледа награждава добрите деца, а Крампус се грижи непослушните да бъдат наказани. Не е ясно откъде идва този мит. Една от версиите е, че това легендарният Крампус - син на Ада в древната нордическа митология. Във фолклорните предания Крампус започва да се показва из градовете още през нощта на 5 декември, наричана „нощ на Крампус“. Децата предварително оставяли обувка пред вратата си и на следващия ден се показвали да проверят какво има в нея. Ако са били добри – намирали подарък. Ако са бил лоши, намирали пръчка /символ на наказание/. Така те знаели каква ще е съдбата им. Днес, тази традиция набира популярност и в тази страшна нощ хора се обличат като косматия демони и обикалят улиците с вериги, посещават домове и раздават въглища на непослушните деца.
- Пламъкът до Богоявление
Всеизвестно е, че през Средновековна Европа една голяма свещ е горяла непрекъснато до Дванайсетата нощ, за да напомня за идването на тримата влъхви, които дали първите дарове на Исус. Във Викторианската епоха свещите представлявали добрата воля към хората с трудна съдба и били поставяни на прозорците, за да ги осветяват между 25 декември и 6 януари, за да помогнат всеки беден и гладен човек да намери пътя до топъл дом и храна Поставянето на свещта на коледната елха обаче има своите вековни корени. Тя се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ не на прозорците си, а в дърво или растение като знак, че там ще се казват молитви. Дълго време хората по света вярвали, че пламъкът на свещта има силата да прогонва зли духове по време на най-тъмните дни на годината. В Норвегия дори били убедени, че угасването на коледните свещи е знак за лоша съдба. Други легенди разказват, че светлината от свещите на прозорците насочва детето Христос, докато се лута от къща на къща на Бъдни вечер в търсене на подслон за нощта. Затова никой странник не бивало да бъде отпращан в тази вечер. Традицията да се палят свещи върху елхата вкъщи тръгва от Германия, където смятат, че свещите символизират звездите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
