Бежанската вълна също допринася за инфекциите
Около 110 хиляди са българите с хепатит С у нас. Числото обаче е предполагаемо, тъй като няма национално епидемиологично проучване и не знаем колко точно са хората, носители на вируса на хепатит С в България. Това заяви проф. Крум Кацаров, началник на клиниката по гастроентерология във ВМА, на дискусия в рамките на Академия за здравна журналистика, инициирана от пациентските организации "Сдружение ХепАктив" и Национално сдружение за борба с хепатита "Хепасист" с подкрепата на Асоциацията за развитие на медицинската общност. По думите на Кацаров над 75 на сто от носителите на вируса не подозират за състоянието си, а през лечение преминават около 300 болни годишно или едва 0,3%. Заразата се среща най-често
сред населението в активна възраст между 30 и 60 г.
Заради хепатит С всяка година у нас умират около 840 души. Проф. Кацаров посочи, че обикновено пациентите с хепатит С се диагностицират твърде късно, когато пораженията върху черния им дроб са нелечими. Хроничната С инфекция оказва влияние и върху много функции извън черния дроб и може да доведе до например белодробна фиброза, когнитивни нарушения, кардиологични заболявания, диабет, порфирия и лимфом. Тази инфекция атакува целия организъм и само за 5 г. може напълно да разруши черния ни дроб. Проблемът е, че заболяването протича без симптоматика, а първите остри оплаквания идват едва когато пациентът вече е с фиброза, цироза или карцином. Затова наричат хепатит С "тихия убиец", посочи проф. Кацаров.
В САЩ инфектираните с хепатит С са 5 млн. души, повечето от които са се заразили през 60-те и 70 г. на 20. век. Повече от 50% са инфектирани чрез интравенозни наркотици, останалата част с кръвопреливане, секс, татуировки, медицински процедури и други фактори. Оказва се, че
хепатит С е
близо 4 пъти по разпространен от СПИН
Световната статистика сочи, че носителите на хепатит С са между 170 и 200 млн. души. Броят на инфектираните обаче непрекъснато расте, тъй като вирусът поразява средно по 4 млн. души всяка година. Хепатит С е водещата причина за цирозата в световен мащаб, посочи още проф. Кацаров. Около 40 на сто от случаите на цироза и 25% от рака на черния дроб в Европа и Северна Америка се дължат именно на Хепатит С. А хроничната му форма е причина за смъртта на 350-500 хиляди души по света всяка година.
"Лечението на хепатит С е решен от медицинска гледна точка проблем, но новите терапии у нас са насочени предимно към пациентите с напреднала чернодробна болест", коментира проф. Кацаров. По думите му най-новата неинтерферонова терапия атакува вируса, не му позволява да се развива в чернодробните клетки и така го елиминира. След терапия от 3 месеца при 95 на сто от пациентите
вирусът на хепатити С е унищожен
От иновативното медикаментозно лечение обаче не могат да се възползват всички българи. Терапията е безплатна само за пациентите с напреднал стадий на цироза или фиброза. Приоритет имат и хората с определени съпътстващи заболявания. Останалите болни трябва да заплатят за модерното лечение или да изчакат за безплатното, но с риск да се влошат.
В България хепатит С се диагностицира 2 пъти по-рядко от средното за Европа, а у нас 9 от 10 души не знаят, че са заразени с този вирус, посочи проф. Георги Моменков от Фармацевтичния факултет на МУ-София. "За щастие обаче това е единствената хронична вирусна инфекция, която се лекува", каза проф. Моменков. По думите му е настъпила революция в лечението на хепатит C.
"Днес хепатит С вече е лечим, лекарствата са чудесни, но проблемът е достъпът до новата терапия", каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и секретар на Националното сдружение за борба с хепатита "Хепасист". Според него е голяма грешка, че у нас не лекуваме наркоманите, дори бившите, от хепатит С. "Трябва не просто да ги лекуваме, а да лекуваме определен процент от тях, за да постигнем напредък в борбата с вируса.
Бежанската вълна също дава принос към инфекциите с хепатити. Трябва да ги лекуваме и то с нашите пари, защото така предпазваме нашите деца", категоричен е д-р Хасърджиев. По думите му към момента от иновативните терапии за лечение на хепатит С се възползват само крайно болните и затова инвестициите в тях няма да доведат до намаляване на инфекцията. "Напротив. Тепърва започват цирозите в България. Защото с тези темпове на лечение не правим нищо на практика.
Спасяваме хората, които си отиват, но не решаваме проблема с епидемията и огромните разходи за цирози. Преди 1992 г. нищо не знаехме за този вирус и кръвта не се изследваше за Хепатит С. Затова всички, на които е правено кръвопреливане или са минали през хирургична интервенция преди този период, са в потенциален риск", каза д-р Хасърджиев. Той посъветва здравите и моногамни българи да се изследват за хепатит С веднъж годишно, а тези, които спадат към рисковите групи - на всеки 6 месеца. "Има пациенти, при които единственият рисков фактор е манипулация в лечебно заведение в миналото. Ето защо трябва да изискваме от медицинските сестри да си слагат ръкавици, когато ни взимат кръв", съветва д-р Хасърджиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
