Дългото чакане на отпуска е състояние, което предизвиква радикални промени в съзнанието. Различни коефициенти на полезно действие започват да спадат. Умът губи способност за фокус, лицето - за усмивка. Мъките стават сизифови, а последните няколко седмици преди отпуската човек води битка с умората така, сякаш се сблъсква с титан. В някои случаи са възможни леки халюцинации от морски тип и натрапчиви шумове на несъществуващи вълни в ухото. Ето кои са онези 10 най-популярни мисли, с които всеки чака жадуваната отпуска.
1. Това е гигантска несправедливост!
В това, че ти работиш, а другите са на море, виждаш колосална несправедливост. С всеки изминал ден тя се раздува в главата ти и достига огромни размери. Започва да ти се струва, че твоето нещастие е съизмеримо само с други големи световни неправди като глада в Африка, правенето на огромни суми пари на Уолстрийт или съдбата на бежанци, изгубили домовете си.
Това твое усещане не може да бъде потушено дори от нормалното логическо съждение, че после все пак ще дойде твоя ред, а другите ще се върнат. Ти не искаш утешения, а просто утре вечер да си заминал и да дишаш морски въздух, вместо да се пържиш за лев и шейсет в автобуса към работа. Рационалните мисли обаче губят способността си да ти помагат и вместо тях преминаваш към точка втора, която гласи следното:
2. Ще си изтрия фейсбука!
Лявата ръка подпира брадичката, дясната скролва с мишката нюзфийда, на лицето се е изписало страдание. Това със снимките от морето взе да става лично! Невъзможно е останалите да ги пускат във Фейсбук така лесно, коравосърдечно, безскрупулно. Мрежата трябва да има филтър, който да предпазва хората, които не са ходили на море, от фотосите на хората, които вече са на морето! Но тъй като такъв филтър липсва, може би сам трябва да набележиш радикални мерки - да вземеш да си го изтриеш тоя Фейсбук! Край на изпружените крачета на плажа, ментовите коктейли, студената биричка върху пясъка и снимките със залези над вълните. Някой трябва да изтрие тези картини и властта е само в твоите ръце - време е да се трие наред. По-добре да се изолираш в нещастието си, отколкото да допускаш до него фотоси, които да възпаляват раната постоянно.
3. Защо времето тече толкова бавно?
Чакането на отпуските е онзи момент, в който теорията на относителността на Айнщайн - иначе недостижима по сложност за повечето човешки умове - внезапно се разкрива ясно и разбираемо пред съзнанието ти. Че времето е относително, е нещо, което дори няма нужда да се доказва: цяло лято страдаш именно по тая причина. Седмиците до отпуската ти се точат необикновено бавно - всичко се случва сякаш под вода, работните дни и месеци траят безкрайно дълго. Докато заминеш ли веднъж, законите на физиката внезапно се премятат с главата надолу и всичко приключва бързо - щракване с пръстите.
4. Абсолютно нищо не ме интересува!
Интересите ти започват постепенно да се свиват. Ти уж беше човек, който чете за политика, икономика и технологии; ходеше на театри и кино и следеше всичко ново в афиша, отмяташе поне по един роман седмично и намираше време за сезоните на "Игра на тронове". Всички тия работи обаче сега се мержелеят в далечна мъгла - те бяха определени за онези безслънчеви студени месеци. Сега коефициентът ти на полезно действие е спаднал несравнимо. Мозъкът ти започва губи острота. Нещата се размиват, а единственият образ, останал значим в съзнанието ти е календара и отмятането на дни до слънчевия момент. Този образ се издига в съзнанието ти като пиедестал и хвърля сянка и смут върху всичко останало. Ще дойде време, когато пак ще си интелигентен, образован, кадърен човек - но нека първо температурите паднат под 25 градуса.
5. Не трябваше ли да замина?
В разстроеното ти съзнание се въртят две оспорващи се една друга мисли. На моменти ти се струва, че по-добре да беше заминал на море още в края на юни, за да може после вече да си сит на почивка и да си караш спокойно лятото. Но пък - казваш си също - не би ли било тъкмо това най-лошото, тъй като какво ще правиш в остатъка на лятото, щом вече си си изгърмял почивката?! Кое от двете наказания е по-голямо: безкрайното и уморително чакане за почивката или мисълта, че почивката е използвана и всичко безвъзвратно е свършило? Дилемата е от хамлетовски тип.
6. От юни до септември не трябва да се работи!
Все по-често се чувстваш като социален инженер. Улавяш се как проектираш и мечтаеш за едно ново, по-справедливо, по-хуманно, по-развито общество! В него всичко ще е долу-горе както досега, само че от 1 юни до 1 септември никой няма да работи, или поне ти няма да работиш. Животът ще дойде по-хубав от пролетен ден и ще настъпят времена, в които лятото по дефиниция ще се счита за свободен сезон. На хората от бъдещето ще им се струва толкова нелепо, че в началото на 21. век обитателите на планетата са имали само две седмици отпуска за плажове, както на нас пък ни се струва непосилно как в началото на 20. са се прекарвали по 16 часа на ден в заводите за тютюн.
7. Някой да спре летните хитове!
В градското забвение, в което си изпаднал, има особено дразнители - летните хитове. Няма нищо по-неприятно от това да си заседнал в офиса и от някъде да чуеш "Нека бъде лято" или пък Криско, който самоуверено обявява че "Палим към Слънчака". Дори "Ах, морето" предизвиква нервно скърцане със зъби.
8. Ще обиколя целия свят! (този път наистина)
Вече пета година отлагаш обикалянето си на целия свят или поне Европа. Замислил си маршрута, хостелите, хората, при които да спиш, разходите, транспорта. Планът е бил да го направиш точно това лято, но как пък все така става - решаваш да го отложиш. Догодина например е идеалният момент! Хайде, тази ще потърпиш, тъкмо има да се прави още това-онова, пък авантюрите ще почакат. Те винаги ще дойдат след работата, наема, задачите, образованието, близките. Коварната мисъл, която напоследък те измъчва е, че когато най-сетне имаш време и пари да го свършиш това нещо, вече няма да имаш нито желание, нито любопитството да го направиш. Но пък хайде - следващото лято може да опиташ - този път наистина.
9. Защо не станах учител или библиотекар?
Има няколко професии, които навремето с лека ръка си отхвърлял. Защо не се насочи към тях? Библиотеките например винаги затварят за по един месец - ти можеше да бъдеш библиотекар и сега смело да се отправяше на лятна летаргия за цели четири седмици. Ако беше станал учител пък отдавна щеше да си разпуснал класа и да се наслаждаваш на хубавото време. Парите били малко? Започни да смяташ в свобода, а не в кинти, и нещата може би ще започнат да се получават.
10. Въобще не ме вълнува тъпото отслабване!
В едни по-ранни месеци си бил донякъде притеснен за фигурата ти. Пробвал си за не особено дълго фитнес, по едно време малко си побягал, после като всеки неинтензивен модерен човек си се отказал - кой може да издържи на физическо натоварване по-дълго от два месеца? Сега обаче разбираш, че си бил наивен. Въобще не те интересува как изглеждаш, на колко си години, колко тежиш и дали не би било добре коремът ти да е малко по-стегнат. Плажът те зове като диво животно и си готов да тръгнеш към него с ръмжене. Склонен си дори да се разходиш по крайбрежната линия с потник на мрежички или косми под мишниците. Искаш да разпериш ръце и крака като витрувианския човек на пясъка и погледът ти да мести между небесното синьо и морското синьо. Всичко друго е без значение. Остават само още...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
