"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки" е една от омайните мъдрости, които Йордан Радичков остави за поколенията. Днес се навършват точно 10 години, откакто прекрасният разказвач от Калиманица напусна този свят на 74.
"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има", учеха ни героите му от пиесата "Суматоха".
Цветистият му език, който превеждаха по целия свят, остави изповедната му истина в разказа "Ние, врабчетата": "Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."
В последните години авторът на митологичните разкази "Барутен буквар" и "Верблюд", пиесите "Януари" и "Опит за летене", романът "Неосветените дворове" се чувстваше доста потиснат от действителността. Далеч повече, отколкото когато в средата на 80-те играха няколко представления от пиесата му "Образ и подобие", и я спряха заради "обидни аналогии с Тодор Живков". Мъчеше го ширещата се бездуховност, която падаше на колене пред материалното.
Съпругата му Сузи беше най-добрият му приятел, както сам признаваше. "За мъжа жената е като кладенче - от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. Особено много дължа на съпругата си. Тя е и продължава да бъде най-добрият ми душеприказчик."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
