Вагнер и Лудвиг Втори посрещнаха Софийската опера във Фюсен
В Бавария тези дни говорят за България. Националната опера провокира феноменален интерес, европейско и извънконтинентално любопитство и меломански страсти във Фюсен - градът на Вагнер и на неговия приятел и покровител Лудвиг Втори край езерото Форгензее. В страхотния театър на брега - точно срещу замъка Нойщванщайн - в събота с "Рейнско злато", първият спектакъл от тетралогията "Пръстенът на нибелунга", започна триумфалният гастрол на българските артисти. Преди да прозвучи началният акорд, пред публиката излязоха кметът на Фюсен Пол Якоб, Вежди Рашидов и Пламен Карталов. "Срещи като тази правят историята", беше категоричен развълнуваният градоначалник. И обеща, че трупата от София ще бъде основен участник и партньор във Вагнеровия фестивал на Бавария. Рашидов, в уникалния стил на артист и министър, отново успя да спечели аудиторията с атрактивна реч. "България се прекланя пред великите композитори на Германия, Италия, Франция...
Но те не биха останали завинаги в историята, ако нямаше велики изпълнители. Тъкмо те се раждат в моята малка държава и блестят от десетилетия по световните сцени - Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова... Националната ни опера е манифактура, която произвежда таланти. Вагнер е много труден за поставяне. А маестро Карталов е смел - прекрасен режисьор и перфектен мениджър. Сигурен съм, че духът на Вагнер е някъде тук. Да го посрещнем заедно", финализира Вежди сред ръкопляскания. Секунди преди завесата на докосне сцената, настана еуфорията. Гръмнаха овации, чуха се викове "Браво", не липсваше и тропане с крака. Международното вагнерианско общество беше на границата с опиянението. Певците се поклониха по няколко пъти, съпроводени от 15-минутни аплаузи. След техния финал се случи нещо доста вълнуващо - фенове от бизнеса и политиката на двете страни атакуваха сцената - за поздравления, прегръдки, снимки и цветя. "Като в Байройт", каза топкритикът Клаус Биланд. Истинският щастливият академик Карталов приемаше комплименти - от журналисти, от колеги, от приятели, от министъра на медиите, енергетиката и технологиите на Бавария Франц Йозеф Пширер, който предаде поздрави от премиер министъра на Бавария Франц Зееховер, нашият посланик в Германия Ради Найденов, консулът ни в Мюнхен Антоанета Байчева, спонсори от двете страни.
Публиката на Вагнер беше не по-малко зрелищна от "Рейнското злато". Дрескодът беше от строго тузарски до етноартистичен. Дами с дълги бляскави рокли бяха в конкуренция с почитателки на "Нибелунга" в национални баварски тоалети. В антракта всички заедно пиха шампанско на брега. Всички те бяха купили билети по 55, 85 и 110 евро. Меломаните бяха дошли от Англия, Холандия, САЩ, Франция... Сред тях не липсваха и българи от всички краища на Германия.
Вежди Рашидов:
Горд съм и ме е страх
- Господин Рашидов, какви емоции ви спохождат по тези прекрасни земи?
- Смесени. Горд съм, че светът отново ще види и ще чуе България, че отново ще се преклони пред нейните изумителни таланти. И ме е страх, че и този триумф може да бъде сподирен от нелицеприятни коментари - така, както се случи с тракийската изложба в Лувъра, обявена за номер едно в Европа за годината. Ако сме лоши към себе си, ще ставаме все по-малки. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към това да бъдем все по-значими и с все по-голямо самочувствие. Културата ни е толкова велика и толкова непозната. Живеем в капсула и в чуждопоклонничество.
- Какво предстои за бг културата в Европа?
- С Пламен Карталов започваме подготовка за гастроли на Националната опера във Виена, Берлин, Париж и Брюксел в културната програма, която ще съпътства председателството на България в Европейския съюз. Вече обсъждане подробности и с вицепремиера Меглена Кунева.
- Как ще коментирате твърденията, че Народният театър няма национален статут?
- Народният театър винаги е имал национален статут. Не мога постоянно да обяснявам очевидното като слаба ученичка. Когато станах министър, парите за театър бяха 50 милиона. Днес са 78 милиона. И не стигат - като при болниците. Да си добър режисьор и успешен мениджър са две различни неща. Преди време бях яростен опозиционер. Днес разбирам, че не съм имал право в половината от случаите, когато съм оплювал една или друга институция. Като няма съвест, минаваме на европейски стандарти - по-дисциплиниращо е. Не става да обявяваш 500 зрители, за да вземеш субсидията, а в залата да има само 50. Много е лесно министерството да е виновно, когато няма финансови резултати. Но не аз определям репертоара, нито пък имам претенции за роля. Така че говоренето на едро не е честно. В Италия няма нито един държавен театър. А в шестмилионна България са 57. Ал Пачино взима 20 милиона на филм, който обаче печели 200 милиона още през първия уикенд. Изкуството е индустрия. Всеки директор сам носи отговорност - той казва какво е модерно да бъде поставяно. Сашо Морфов каза, че може да бъде шеф на Народния и го назначих. Не желае повече - няма проблем. Той е изключителен режисьор, творческата му кръв кипи. Аз за 2800 лева министерска заплата нося отговорност за 8 хиляди човека и за милиони държавни пари. Дойдох в министерството здрав, ще си тръгна с хапчета в джоба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
