Денят на Земята - 22 април, се чества вече 33 години от близо 174 държави, но малцина знаят, че той започва от България още на 14 декември 1930 г. Това става по инициатива на тогавашния министър на земеделието и държавните имоти Григор Василев. Инициативата се подема от колегите му от цяла Европа. Така Празникът на българската земя се превръща в Международен ден на Земята. За първи път Денят на Земята се отбелязва официално на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада, като милиони участват в демонстрация и настояват политици и бизнес да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът е обявен за международен. А оттогава всяка година на този ден хората се замислят какво знаят и кои са митовете за планетата Земя. Според българските традиционни вярвания, в началото Земята била равна и плоска. Така я създал Господ. Народните приказки и легенди разказват, че после се случили събития, заради които творецът променил формата й.
- 1. Това ли е синята планета
Всеизвестно, че земята се нарича "синята планета" поради изобилното наличие на вода. За разлика от други планети в Слънчевата система, течната вода е в изобилие и това е позволило на милиони видове да се развиват и процъфтяват.
Знае се, че около 71% от повърхността на Земята е покрита с вода, а колосалните 96,5% от водните запаси на планетата се намират в океаните.
Това обаче не е най-синята планета. Японски астрономи установиха, че първенството държи една от най-известните суперземи - GJ 1214b, открита още през 2009 година. Тя е 7 пъти по-голяма по маса от Земята и 2,6 пъти я надвишава в диаметър. Планетата се върти около червено джудже в съзвездието Змиеносец и се намира на 40 светлинни години от Земята. Това е и първата открита планета-океан.
Още при откриването й учените установили, че има плътна атмосфера, но не успели да определят дали тя се състои от водород, или от водни пари. Преди 10 години обаче дойде новината - синият цвят на атмосферата е категорично заради водните пари.
- 2. Колко вода има в атмосферата
Колко е над главите ни в момента и ако всичко падне наведнъж, какво въздействие би имало? Това, което сме учили е, че небето има милиарди литри вода Ч предимно под формата на пара и ако всичко падне наведнъж на повърхността, това би причинило големи проблеми за хората, животните и растенията.
Точно какви става ясно от американски доклад: обемът на цялата вода на Земята се оценява на около 332.5 милиона кубически мили. За да си представим какво означава това, трябва да кажем, че 1 кубична миля вода съдържа около 1,1 трилиона галона. Това е количество, което напълва 1,6 милиона плувни басейна с олимпийски размери.
И тъй като заради хидрологичния цикъл водата на Земята никога не остава на едно място твърде дълго, в атмосферата тя се задържа около 10 дни. Като се има предвид, че повърхността на Земята е около 510 милиона квадратни километра, сметките показват, че ако цялата тази маса падне наведнъж, това би повишило глобалното ниво на океана с 3,8 сантиметра.
- 3. На колко години е земята
Най-честият отговор сме го слушали навсякъде - на около милиарда години. Всъщност това е въпрос, който е занимавал хората от векове. Още през 1642 г. Джон Лайтфут, английски духовник, изчислил това, което смятал за точната дата на създаването на Вселената: 17 септември 3928 г. пр.н.е. Той стигнал до това заключение, като броил назад през епичните родословия, записани в Библията.
После обаче науката го опроверга . Поредица от учени през последните 2 века изследвали слънчевата система и земните недра през целия си живот стигат до общия извод, че Земята е много по-стара. Оказва се, че нашата планета обикаля около Слънцето вече 4,543 милиарда години, често закръгляно до 4,5 милиарда.
Това обаче не е съвсем точно, защото тази възраст допуска грешка от около 50 милиона години във всяка посока. Това са нас може да е огромен отрязък, но всъщност е доста нищожно в космическите мащаби на времето.
- 4. Кои са повече - растенията или животните
Растенията, ще е масовият отговор. Но не бързайте. Това също е една от неразгаданите тайни от науката.
През 2011 г. екип от учени си поставиха амбициозната задача да преброят отделните видове. Оказва се, че на планетата има 8,7 милиона, от които 6,5 милиона са сухоземни и 2,2 милиона водни. От това невероятно число, 7,77 милиона са животински видове, 298.000 611 растителни и безброй гъбични видове.
Учените достигат до още едно важно откритие - около 86% от сухоземните и 91% от морските видове все още не са открити. Затова и не е изненада, че постоянно сме свидетели на откриването на нов животински или растителен вид.
- 5. Колко лед има в ледници
Имахме доста неправилно схващане за това колко лед всъщност има в ледниците, отбелязва авторът на изследването Ромен Милан, глациолог от Университета на Гренобъл Алпи.
Изследването оценява колко бързо се движат ледниците, което позволява на учените да измерват по-точно обема им, тъй като движението на ледниците показва къде ледът е дебел или тънък.
Благодарение на сателитите с висока разделителна способност, разработени през последните години, стана възможен първият анализ на това как се движат 98% от ледниците в света - от малки ледници в Андите до масивни ледници в Свалбард и Патагония.
Проучването не включва Гренландия и Антарктида, които в дългосрочен план ще бъдат основните двигатели на повишаването на морското равнище, поясни Милан.
Той посочи, че ако цялата Антарктида се стопи, тя има потенциала да доведе до покачване на морското равнище с над 50 метра, което е много повече спрямо 25-те сантиметра от ледниците.
Изследването анализира повече от 800 000 двойки изображения на ледници, направени между 2017 и 2018 г., и е установило, че много от тях са по-плитки от предварителните изчисления.
Сега учените изчисляват, че има 20% по-малко ледников лед с потенциал да се стопи в океана и да повиши морското равнище.
В момента ледниците са отговорни за 1 милиметър годишно покачване на морското равнище, което е 30% от годишното увеличение.
- 6. Къде сушата изчезва най-бързо
Докато евопейците са се уплашили от прогнозите за потъването на част от Венеция вследствие на глобалното затопляне, а азиатците се тълпят в индийското свято място на любовта - Тадж Махал от притеснение, че скоро няма да го има, най-заплашени си остават две групи който са безспорна любима дестинация на милиони туристи по света.
Едните от тях са Малдивите - островната държава, която е с най-малката надморска височина. Знае се, че най-високата й точка е на 2,3 метра надморска височина. Ако нивото на световния океан продължи да расте, това ще бъде първата страна, която ще бъде погълната от глобалното затопляне.
Не по - малко са заплашени и Сейшелите. Африканската островна група от 115 острова също ще бъде сред най-бързо изчезващите.
Холандия, която е позната с правото за отнемане на земя и изграждането на язовири също е заплашена да загуби част от територията си в следващия век.
- 7. Кой е най-населеният град
Шанхай е градът, чупи рекорд по заселване в света. В китайския мегаполис живеят над 22 милиона души. Веднага след него, с близо 3 милиона по-малко, се нарежда столицата на Индия Делхи. Третото място е за Истанбу, къдего живеят близо 14,8 милиона. Малко след него Токио, наричан още Столицата на Изтока. Градската му зона обаче има най-голямото население в света - близо 37 милиона души.
- 8. На колко години е най-стария град
Всички знаем, че нaй-cтapият гpaд в cвeтa e нa пoвeчe oт 10 000 xиляди. Има обаче спор кой е първият. Някои изтчници твърдят, че това е Дамаск, създаден преди 11 000 гoдини, cвидeтeл нa възxoдa и пaдeниeтo нa мнoгo вeли?и цивилизaции, в?лючитeлнo дpeвнитe гъpци. Другият сирийски град - Алепо, също се смята за не по-малко дневен. Той е бил вaжeн тъpгoвc?и цeнтъp в дpeвния cвят, нaй-вeчe зapaди cтpaтeгичec?oтo cи мecтoпoлoжeниe мeждy Mecoпoтaмия и Cpeдизeмнo мope.
Според други обаче първите граждани на света са били в Йерихон, Палестина 80 00 г. пр.н.е.
Сирия или Палестина все още спорят за приза, но е факт, че в топ 5 на градовете е Пловдив. Макар да има съмнение за истинската възраст, със сигурност можем да кажем, че Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Нещо повече - той е най-стария град с непрекъснатост на заселването в Европа.
- 9. Къде е била златната цивилизация
Първите писмени текстове, в които се разказва за изгубения златен остров Атлантида, разрушен за една нощ, е от известния гръцки философ Платон.
Атлантида бил могъщ град-държава, имащ неизмерими богатства и власт. Дори външните му крепостни стени били целите облицовани със злато и скъпоценни камъни. Разположен бил сред приказна природа и плодородна почва. Атлантите имали могъща цивилизация, просъществувала в продължение на повече от 9000 години. Военната мощ и успехите на армията в златния град били впечатляващи. Но цялата тази процъфтяваща древна цивилизация били изтрити от лицето на Земята за една нощ под удара на невиждано голямо природно бедствие.
Мнозина смятат написаното от Платон за пълна художествена измислица, но други продължават да я търсят. Дали изгубената Атлантида лежи под дълбоките ледове на Антарктида, под гръцкия остров Тера, в Кавказ, Нигерия, Бахамските острови или Сахара, никой още не знае. Защо пък да не е била да не е вярна теорията за Черноморската Атлантида?
- 10. Къде е вечното дърво
Няма единомислие кое е най-старото дърво на планетата. Едни твърдят, че това е норвежки смърч, който е на цели 9500 години и продължава да расте в Швеция. То се нарича Стария Тико (на сибирското хъски на някой си професор Лейф Кълман, който го открива).Други обаче твърдят, че няма по-старо дърво от Йомон Суги, родено още по времета то японската раистория на остров Якошима.
Във всички световни класации обаче в ТОП 10 са и две дървета от България. Погрешно е да се смята, че Байкушевата мура е най-възрастна у нас. Тя е на 1300 години, но държи първенството само сред иглолистните дървета. А иначе, шампион по възраст е Гранитовски дъб, който е почти на 1668 години. Това дърво расте в село Гранит, Старозагорско, а видът му е обикновен дъб.
Сред най-старите дървета в света е и стогодишният кестен, който живеве в планината Етна в Сицилия, която е активен вулкан. Нещо повече - намира се на 8 км от кратера на вулкана.
11. Как е създадена Земята
Някои от тези любопитни истории са записани на границата между ХтХ и ХХ век от големия наш етнограф Димитър Маринов.
Най-характерните митове са тези за създаването на света т.е. превръщането на хаоса /нищото/ в космос /изградена система от обекти и символи/. Актовете на първотворение могат да бъдат резултат от спонтанно превръщане на същества или предмети в други или да имат съзнателен, целенасочен и творчески характер. Митовете за творението са митове за пораждането на всички обекти, от които се състой света. Актът на създаване може да се реализира по двата по-горе споменати начина, но те /начините/ много често се преплитат един в друг. Може да се каже, че промеждутъчните форми между словесно-магическото и нормално физическото дори преобладават количествено над двата основни варианта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
