- Не Ленин, а Троцки е истинският лидер на комунистите
- Влакът с Ленин и политическите емигранти минава през Германия, което не може да стане без одобрението на властите
Преди 104 години събития в Русия променят хода на цялата световна история. Избухналата през 1917 г. т. нар. Велика Октомврийска Социалистическа Революция /ВОСР/ ражда явления и личности, които не са срещани дотогава в историята на човечеството. Ако не беше се състояла, човешката цивилизация би следвала своя път и може би нямаше петнайсетина години по-късно в Германия националсоциалистите с Адолф Хитлер да дойдат на власт, спечелили изборите, сочейки заплахата Съветски съюз. Нямаше да има Втора световна война, атомна бомба, разделянето на света на два лагера, появата на Мао Це Дун и смъртта на над 50 милиона китайци, и т.н. Хронологията може да продължи, стигайки даже до появата на талибаните в Афганистан.Ето някои от най-популярните митове за Октомврийската революция.
Мит №1: Революцията сваля царя и премахва монархията
Император Николай II абдикира вследствие Февруарската революция. Тя избухва на 23 февруари и е резултат от неуспехите на Русия срещу Германия в хода на Първата световна война. Допълнителен фактор е инфлацията, икономическата криза следствие проточилата се война, неумението на царя и министрите му да удържат натрупалото се напрежение в страната. След Февруарската революция, извършена не само от ляво, но и от дясно настроени политически формации, на власт идва Временното правителство начело с Александър Керенски. В началото управлението му е прието с въодушевление от населението. Но в желанието си да изпълни военните договорености пред съюзниците на Русия, през юни нарежда офанзива, която германските войски отблъскват за няколко дни и обръщат руската войска в бягство. Това води до допълнително напрежение в страната и избухват бунтове, които са потушени от армията. От друга страна, Керенски се конфронтира и с генералитета, по-конкретно с бившия си военен министър генерал Лавър Корнилов, който се опитва да го свали от власт.
Мит №2: Революцията е метеж
В първите години след 1917 г. октомврийските събития са наричани преврат и въстание даже от висшите комунистически функционери като Ленин и Троцки. Чак през 1927 г. - 10 години по-късно, за да ознаменува успеха си, премахвайки основния си партиен опонент Лев Троцки, Сталин нарича октомврийския метеж революция.
Мит №3: Еврейски заговор
Този мит се поражда години след революцията, когато на висши ръководни постове в комунистическата партия и в държавното управление са назначени много евреи или дейци с еврейски произход. Но за този факт има логично обяснение - по време на монархията репресиите нсрещу евреите в Русия не са рядкост. Много често евреи не са били допускани до висши длъжности умишлено заради произхода им, по места в провинцията се извършвали погроми над еврейски общности. Затова не бива никого да учудва фактът, че сред най-дейните кадри на болшевиките са били немалко евреи, които впоследствие заемат високи постове.
Мит №4: Превратът е извършен с германски пари
За съществуването или отричането на този факт историците не разполагат със стопроцентови доказателства. Неоспоримо е само, че влакът, натоварен с 32-ма политически емигранти, сред които и Ленин, потегля от Цюрих, Швейцария, на 9 април 1917 г. и преминавайки през воюваща Германия стига до Швеция. Това без знанието и одобрението на германските власти няма как да се е случило. В Берлин с голямо внимание следят завръщането на прочутия емигрант Владимир Илич в Русия. "Пристигането на Ленин премина успешно. Работи изцяло според желанията", пише германското Главно командване в телеграма до външното министерство. Сметката на германците е повече от ясна - чрез вътрешни размирици да отслабят военния натиск на руснаците. След юнските бунтове същата година са арестувани някои дейци на болшевишката партия и им е отправено обвинение в държавна измяна, като една от уликите е, че политическата им дейност е била финансирана от германското правителство. Събрани са 21 тома доказателства, които след революцията изчезват... Останали са само германски документи, но те от правна точка са само косвено доказателство за финансирането. Но ще цитирам някои запазени документи, като писмото на германския статс-секретар Кюлман от 29 септември до Главната квартира: "Работата ни даде резултати. Без нашата непрекъсната поддръжка болшевишкото движение никога не би достигнало този размер и влияние, които имат в момента." Според публикации от 2007 г. в списание "Дер Шпигел" новооткрити източници в архивите на германското външно министерство доказват, че в периода 1914-17 г. болшевиките са получили като пари и оръжие за сваляне на режима около 26 милиона райхмарки.
Мит №5: “Залповете на Аврора”
За създаването на митове огромна роля изиграват направените впоследствие игрални филми и в частност лентата "Октомври" на режисьора Сергей Айзенщайн. Там крайцерът "Аврора" стреля с оръдията си по Зимния дворец. Всъщност изстрелът е само един и е с халосен снаряд. Целта му е била да подаде сигнал за начало на преврата в 23,00 часа на 25 октомври.
Мит №6: Всенародно въстание и ожесточена съпротива
След августовските събития когато генерал Корнилов се опитва да вземе властта, в Петроград съществува властови вакуум. От една страна е правителството, а от друга е Петроградският съвет на работническите и войнишки депутати, оглавяван от Лев Троцки. По улиците на столицата се разминават войници, верни на режима и матроси, подкрепящи съвета, който зове за смяна на властта. Началото на метежа е сменяно няколко пъти - на 17, 21, 22 октомври. Ленин, укриващ се във Финландия, настоявал бунтът да се осъществи час по-скоро, но Троцки му опонирал, че най-добре е това да се съчетае с насрочения за 25 октомври Втори всерусийски конгрес на работническите и войнишки депутати и така превратът да получи по-голяма поддръжка и признание.В уречения ден метежниците завземат всички важни учреждения в руската столица.
Остава да се завземе Зимния дворец, в който заседава правителството. След като императорското семейство се нанася да живее и работи през 1915 г. в Александровския дворец в Царско село, Зимният дворец е даден за военна болница. Това е било направено от Николай II като благодарност за избавлението на сина му Алексей от хемофилията, която го измъчва години наред. Дворецът става образцова болница с над 200 легла и бил не за офицерите, а само за войници. В тази образцова болница се водели чуждестранните делегации, за да им се покаже високото ниво на руската медицина. След Февруарската революция, през март в част от двореца се настанява Временното правителство. Последните два дни преди метежа министрите не са напускали зданието, търсейки решения за проблемите на Русия. Отбраната на сградата на правителството се състояла от юнкери, които се развличали, пробождайки със щиковете си портретите на царя и женски батальон, голяма част от който в нощта на 25-ти октомври бил по домовете си. Реално съпротива не е имало.
Сцените от филма "Октомври" на Айзенщайн с атакуващите матроси, които прескачат огромните двери, са измислица. Неголям отряд начело с Антонов-Овсеенко влиза даже не през централния вход и чак след час лутане по коридорите открива по гласовете стаята, където са министрите. Арестуваните без съпротива министри са натоварени в два камиона и изпратени в Петропавловската крепост. Призори в двореца нахлуват войници и матроси, които с дни грабят каквото намерят и опустошават царската колекция с отбрани спиртни напитки. Ето как Джон Рийд, американски журналист, свидетел на събитията, описва началото на болшевишката революция в известната си книга "Десет дни, които разтърсиха света": "Болшевишката революция, която разтърси света, настъпи странно, почти неусетно. Тя беше най-мирната революция в света. Малки групи войници и моряци маршируваха наслуки из столицата. Отбелязани бяха само няколко спорадични, случайни изстрели. Мъже и жени се събираха по мразовитите улици, спореха, жестикулираха и четяха последните апели и прокламации. Разпространяваха се обичайните противоречиви слухове. По Невския проспект препускаха файтони. Домакините се щураха около магазините. Консервативните петроградски вестници, които този ден излязоха както обикновено, не отбелязаха дори, че е започнала революция. При почти пълна липса на съпротива болшевиките окупираха телефонната станция, телеграфната служба, държавната банка и министерствата. Зимният дворец, резиденцията на Временното правителство на Керенски, бе обграден."
Мит №7: Керенски бяга, преоблечен като жена
Керенски напуска Зимния дворец сутринта на 25 октомври в открит автомобил и се отправя към Гатчино, където има съсредоточени военни подкрепления, с цел да ги поведе към столицата, за да дадат отпор на анархията в града. В интервю, направено през 1966 г., Керенски заявява: "Даже в гимназиалните спектакли не съм се преобличал с рокля като момиче".
Мит №8: Властта е взета на 25 октомври
Реално правителството е арестувано и свалено от власт в 2,00 часа на 26 октомври. Още преди да е даден сигналът за метежа в 10 часа на 25 октомври, Военно-революционният комитет публикува възвание "Към гражданите на Русия", в което се казва: "Държавната власт премина в ръцете на Съвета на работническите и войнишки депутати. Делото, за което се бореше народът - предложение за демократичен мир, отмяна на помешчишката собственост на земята, работнически контрол над производството, създаване на Съветско правителство - това вече е направено". Всъщност висшият орган на съветската власт - Всерусийският Централен Изпълнителен Комитет и Съветът на народните комисари, са избрани на 26 октомври.
Мит №9: Въстанието е дело само на комунистите
Участие в метежа освен болшевиките взимат меншевики и есери. През 1917 г. болшевиките са само 0,17% от населението на Руската империя. Но защо властта попада при поддръжниците на Ленин?! На открития на 25 октомври Втори Всерусийски конгрес на Съветите на работническите и войнишки депутати десните социалисти, заедно с депутати от други фракции, напускат форума в зак на несъгласие с мегежа, който се провежда. Макар и малцинство, тези представители поднасят на тепсия цялата власт в ръцете на Ленин.
Мит №10: Ленин е вдъхновител на въстаналите войници и работници
Всъщност истинският виновник за успеха на метежа в столицата Петроград е Лев Троцки. Дълги години социалистическата историография игнорираше или заклеймяваше личността на бъдещият първи народен комисар на външните работи на Съветския съюз. Като главен опонент и конкурент на Сталин, през 1929 г. е изгонен от СССР и идеологически очернян от официалните власти. Комунистическите идеолози в старанието си да угодят на "бащата на народите" стигаха до крайности - или беше заклеймяван като крайно ляв, или радикално десен. В интерес на истината, Лейб Бронщейн (това е рожденното му име) е не само автор на израза "червен терор", но и негов идеолог и вдъхновител. Той е един от строителите на новата Червена армия, въвежда института на политкомисарите, а през 1919 г. е автор на новосъздадения Коминтерн. Но преди всичко той е професионален революционер, взел участие в революцията от 1905 г., няколко път съден и изселван доживот в Сибир, дълги години живял в емиграция. През 1917 г. се завръща в Петроград и оглавява градския Съвет на работническите и войнишки депутати. По това време Ленин е избягал във Финландия и "де факто" ролята на лидер на болшевиките се изпълнява от Троцки. В навечерието на метежа на 12 октомври 1917 г. Троцки сформира Петроградския военно-революционен комитет, който е основният орган в подготовката на въстанието. Едновременно с това като един от най-добрите комунистически оратори, Троцки агитира войниците от Петроградския гарнизон да преминат на страната на болшевиките, провежда всекидневни митинги пред хиляди работници и матроси, за да ги мотивира да се включат в предстоящият метеж. Меншевикът Н. Суханов в книгата си "Записки за революцията" години по-късно си спомня: "Съветската власт ще унищожи окопните страдания. Тя ще даде земя на селяните и ще излекува душевните рани на народа. Съветското правителство ще даде всичко, което има в страната, на бедните и войниците в окопите. Ти, буржоа, имаш две шуби - дай едната на войника. Имаш топли ботуши? Стой си вкъщи! Ботушите ти са нужни на работника." Залата беше в екстаз и като че ли без всякакво подканяне веднага ще запее някоя революционна песен... Предлага се резолюция: да се бием до последна капка кръв за работническо-селското дело... Кой е за? Хилядна тълпа като един човек вдигна ръце." След въстанието Троцки лично организира отбраната на града по време на настъплението на войските на генерал Краснов. Дори бъдещият му най-голям противник и впоследствие убиец Йосиф Сталин, на следващата година казва: "Цялата работа по практическата организация на въстанието се извършваше под непосредственото ръководство на председателя на Петроградския съвет другаря Троцки. Може с увереност да се твърди, че за бързия преход на гарнизона на страната на съветите и за умелото ръководство на Военно-революционния комитет, партията е длъжна преди всичко и най-вече на другаря Троцки."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
