- Има ли българска следа в най-опасния конфликт от Студената война?
Как заработил червения телефон между Джон Кенеди и Никита Хрушчов
Това е най-опасния момент по време на Студената война, когато отношенията между САЩ и Съветския съюз са обтегнати докрай заради решението на СССР да разположи ядрени ракети в Куба. Те пък са отговор на поставените американски ракети в Турция, които могат да достигнат до съветски градове. Светът преживява 13 фатални дни през октомври 1962 г., в които всеки момент може да избухне ядрена катастрофа. Кризата е наречена от руснаците Карибска, от американците - Кубинска ракетна, а от Фидел Кастро - Октомврийска. Тя започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Митовете за страховитите фатални дни продължават и до днес.
1. Шест минути полет
Началото на кризата се смята 14 октомври, когато американски разузнавателен самолет прелита над западната част на Куба и в рамките на шест минути прави близо хиляда снимки. ЦРУ вижда на тях ясно съветски ракети със среден обсег на действие от типа SS-4. Майор Ричард Хейзър, пилотът на разузнавателния самолет Lockheed U-2, снимал с камери с висока резолюция, по-късно споделя, че се чувствал като човека, който е щял да започне ядрена война. На следващия ден снимките предизвикали политически трусове във Вашингтон, а Кенеди поискал от съветниците си варианти за действие, които варирали от въздушни удари до военно нахлуване в Куба. Всъщност началото на конфликта започва още при Берлинската криза, когато Кенеди заплашил да стигне до крайности, а Вашингтон започнал да разполага секретно 15 ракети "Юпитер" със среден радиус на действие край Измир, Турция.Съветският съюз разработил ответен план- за разполагане на техни ракети в Куба през май 1962 г. и в края на юли над 60 техни кораба вече били на път за Хавана, някои от които с военни товари.Шефът на ЦРУ предупреждавал американския президент, но Кенеди преценил, че Москва няма да опита такова нещо. В края на август самолет U-2 заснел серия установки за ракети земя-въздух, но на 4 септември президентът опровергал тази информация пред Конгреса. Кубинците също изплатили около 1000 съобщения до Маями, но те били сметнати за фалшиви от американското разузнаване.
2. Забранената дума
Когато на 22 октомври президентът Кенеди се обръща към американския народ с драматична реч по телевизията и описва опасността, идваща от карибския остров, той обявява, че Куба ще бъде поставена под "морска карантина", докато съветските ракети не бъдат премахнати. Всъщност Кенеди иска да каже "блокада", но това по онова време била забранена дума - смятана е за твърде агресивна и е разпалвала много страхове. Затова той обявил, че САЩ ще спрат да допускат кораби, за които смятат, че може да носят военна продукция и това важало за линия от 926 км от границата с Куба. Там американските кораби претърсвали за противникови ядрени подводници, а самолети кръжели, за да ги засичат. В телевизионната си реч Кенеди заявява и че всяко изстрелване на ракета от Куба ще се счита за атака на СССР, на която ще ? бъде отговорено по съответния начин. Той предупредил, че военните са подготвени за всяка възможност. Вариантите били подготвени от специална група старши съветници на тайна среща в Белия дом. По-късно тя стана известна като Изпълнителен комитет на Съвета за национална сигурност. В нея са били разработвани различни отговори на заплахата от Москва. Незабавното бомбардиране е било отхвърлено, избрана е блокадата и е планирана инвазия, за която са започнали да мобилизират войници във Флорида.
3. Операция "Анадир"
Никита Хрушчов решил да изпрати ракети в Куба още през май, въпреки че САЩ превъзхождали СССР във военно отношение и имали около 9 пъти повече ядрени бойни глави, между континентални балистични ракети и ядрени подводници. По онова време САЩ имали огромно превъзходство с ядрените оръжия - разполагали с повече от 300 шахтно базирани между континентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети "Поларис". Руснаците имали само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на Белия дом. Разработването на съветските между континентални балистични ракети Р-16 значително се забавило след октомври 1960 г., когато по време на катастрофа в Байконур загинал целия технически екип.Когато президентът Кенеди попитал военните могат ли да гарантират, че въпреки превъзходството, нито една съветска ядрена ракета няма да улучи американски град, те отговорили - няма такава сигурност. И Кенеди избрал пътя на преговорите. А съветският ръководите, въпреки американското превъзходство, решил да даде началото на тайната операция "Анадир", с която сложи началото на конфликта. В тесен кръг били посветени военни и висши партийци. На по-ниските нива пък било съобщено, че започва стратегическо учение в Сибир. Така Хрушчов изпратил в Куба ракети с ядрени бойни глави и техническо оборудване. Дислоцирани били мотострелкова дивизия, три ракетни полка, общо 12 ракети със среден радиус на действие (2000 км) Р-12 и 24 ракети Р-14 с увеличен до 4000 км радиус на действие. На ракетите били разположени 60 бойни глави.
4. Българската следа
Съдбата е направила така, че при всеки по-голям конфликт българите да остават следа. Твърди се, че през май 1962 година Никита Хрушчов е бил на посещение в София. По време на разговорите и срещи на българо-съветската дружба български и руски шефове на разузнаването съобщили на Хрушчов, че американците тайно са разположили ракети с ядрен заряд в Турция и могат за 15 минути да ударят южния фланг на Варшавския договор и най-важните стратегически обекти на съветската страна.Хрушчов реагирал много бурно и заявил, че Вашингтон му е нанесъл лична обида. Разполагането на руски ракети в Куба бил неговият отговор. "Ще ни ударите, но и от вас няма да остане много" - заплашвал Хрушчов.Когато се прибрал от София, свикал секретно съвещание, на което присъствали външният министър Громико, членът на Политбюро Микоян и министърът на отбраната маршал Малиновски. Там взели решение да бъдат разположени ядрени съветски ракети на територията на Острова на свободата Куба. Още на следващия ден решението се обсъждало в по-широк състав. Анастас Микоян се обявил против и заявил, че с Америка и Запада трябва да се търси диалог и разбиране, за да се избегне военен конфликт. Хрушчов обаче отхвърлил мнението му и решението било взето.
Така започнала подготовката за тайно прехвърляне на ядрените ракети в Куба, а Хрушчов и Фидел Кастро уточнявали подробностите по "червения" телефон.
5. Единствената жертва
27 октомври е определен като най-рисковия ден от Карибската криза, в който светът можеше да е опустошен. Това е денят, в който кубинският лидер Фидел Кастро заповядал на противовъздушната отбрана да свали ниско прелитащите американски самолети. По същото време руснак наредил да се изстреля ракета земя - въздух SA-2 по самолет U-2 и той се разбива. Пилотът майор Андерсън загина и това е единствената американска жертва. Но не и единствената жертва в кризата. След 59 години източници от руското военно министерство обявиха, че загиналите руснаци са 64-има души.А героят на кризата се оказва един руснак, благодарение на който не се изстрелва ядрена ракета.
6. Човекът, който спаси света
На най-рисковия ден от войната - 27 октомври, американски разрушител разкрил присъствието на съветска подводница B-59 с торпедо с ядрена бойна глава в близост до блокадата. По същото време съветски търговски кораби също приближавали карантинната зона. Американският кораб хвърлил сигнални дълбочинни бомби върху подводницата, за да я принудят да изплува и да бъде идентифицирана. Капитанът й - Валентин Савицки тогава не разполагал с радиовръзка с началниците си заради дълбочината на плавателния съд. Американските действия го накарали да подозира, че войната вече е започнала и той искал да отвърне на атаките с ядрено торпедо, което е щяло да предизвика открита ядрена война между двете водещи военни сили. Години по-късно морякът от подводницата - Вадим Орлов разказва, че на този ден командирът му наредил да подготви пускането на торпедо с ядрен заряд. Но по правилник трябвало разрешението и на тримата капитани. Двама се съгласили, но третият - лейтенант Василий Архипов, отказал да одобри изстрелването. Той бил и командир на флотилията руски подводници край Куба. Архипов почина през 1998 г., но и досега е наричан "човекът, който спаси света". И то в последния момент на кризата, защото часове по-късно започнали дипломатическите совалки, които разрешават конфликта.
7. "Благодаря на Господ за Боби"
В последната нощ на кризата, президентът на САЩ казал: "Благодаря на Господ за Боби!", с което признал заслугата на брат си, който през цялото време бил твърдо против военна атака.Американският министър на правосъдието Робърт Кенеди осъществила тайна среща със съветския посланик във Вашингтон като предложил сделка - изтегляне на руските ракети от Куба срещу извеждане на американските от Турция.В своята книга "Тринайсет дни",години по-късно Робърт Кенеди дава подробности за намеренията на американците. "Отначало всички бяха единодушни, че трябва да нападнем рано на следващата сутрин с бомбардировачи и изтребители като унищожим установките за ракетите земя-въздух", пише Кенеди. И казва защо този план е бил осуетен. "Президентът възпря всички като каза: Не ме притеснява първата стъпка, но и двете страни ще преминат към четвърта и пета стъпка, а шеста няма да има, тъй като няма да има кой да я направи. Да не забравяме, че поемаме по изключително рискован път". Думите на единия брат и совалките на другия разрешават кризата по дипломатически път.
8. Офертата на Москва
Факт е, че Хрушчов изпраща писмо на Кенеди на 23/24 октомври, в което твърди за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Знае се, че СССР първа предлага спогодба на американското правителство. Но тези предложения са две. На 26 октомври Москва предлага изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. А после, ден по късно, идва и офертата за втора спогодба. Тя е излъчена по радио Москва на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. Отговорът на Кенеди е публично да приеме първата спогодба и да изпрати Робърт Кенеди в съветското посолство тайно да приеме втората. Тя предвижда ракетите да бъдат премахнати от Турция след 6 месеца. След като си стискат ръцете, съветските кораби започват да се изтеглят от 28 октомври, а Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба.Светът въздъхнал с облекчение.
9. Червеният телефон
Тонове мастило са изписани за решителната за излизането от кризата кореспонденция между САЩ и СССР, която се е водила директно между Джон Кенеди и съветския лидер Никита Хрушчов. Тя е известна като "червения телефон". Истината обаче е, че това е мит. Всъщност никога не е имало дори телефон в Овалния кабинет.Когато напрежението взело връхна точка, важно съобщение от 3000 думи на съветския лидер Никита Хрушчов било получено в Пентагона и разкодирано за цели 12 часа, което е опасно дълъг период при реална заплаха от ядрен удар. Докато Вашингтон подготвял отговора си, от Москва пристигало ново, още по-остро съобщение. Тогава сред съветниците в Белия дом се родила идеята, че кризата би могла да бъде контролирана много по-успешно, ако има по-бърза комуникация между ръководствата на двете държави. Кубинската криза приключва, а американският и съветският лидер се споразумяват, че в интерес и на двете държави е да имат по-скоростен и сигурен начин за връзка. Реалното й пускане отнема около два месеца и тя е открита на 30 август 1963 г.Знае се, че първото изпратено съобщение е пробно и гласи: Какви чудеса върши Бог. Вашингтон изпраща до Москва пробен отговор: Бързата кафява лисица прескочи мързеливото куче 1234567890, използвайки всяка буква от английската азбука и всички арабски цифри като тест за точността на системата.
10. " Не чакайте превода"
На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН американският посланик Адлай Стивънсън се опитал да принуди съветския посланик Валериан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия с историческата си реплика: "Не чакайте превода!". След отказа на Зорин да даде обяснение, Стивънсън показал снимките от американския разузнавателен самолет, които са епохален технически пробив по телевизията, но освен това имали и мълниеносен ефект върху света. С тях САЩ получават солидна подкрепа от европейски съюзници, по-специално от президента на Франция Шарл дьо Гол. Великобритания обаче е сред страните, които се противопоставят на кризата. Английският министър-председател Харолд Макмилан заявява, че очаква дипломатическо решение, а протести заливат острова.Най-големият защитник на Москва по време на форума се оказва кубинският лидер Фидел Кастро, който заявява, че няма нищо нелегално в ракетните инсталации и изтъква, че подобни ракети, насочени към СССР, са разположени в Европа.Той обаче не скрил притесненията си, че съветската реакция към блокадата, направена от американците, може да се превърне в ескалиращ ответен удар. Това довело до още по-голяма паника в Европа, където хората изпразвали магазини и аптеки. А медиите гърмели, че реакцията на Москва е непредсказуема като припомняли как две години по-рано в ООН Хрушчов се разгневил на Запада, събул обувката си и започнал да бие по трибуната...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
