- Великият органист никога няма да бъде забравен от феновете и историята
Той е един от легендите на хардрока. С "Дийп пърпъл" обикаля света и записва албуми, които са класика и до днес.Лорд е съосновател на групата и неин пианист.
Основател на "Дийп Пърпъл"
Легендарната група "Дийп Пърпъл" е основана през далечната 1968 г. от Джон Лорд и барабаниста Иън Пейс. Джон е постоянен член на групата от нейното начало до пенсионирането си през 2002 г. Пианистът допринася за създаването на редица хитове като "Smoke On The Water" и "Child of Our Time".
Британецът ще остане в историята с неповторимия си стил и незабравимите си парчета. Една от тях е оркестровата творба "Concerto For Group And Orchestra", която бе изпълнена за първи път в "Роял Албърт Хол" през 1969 година.
Незабравимият звук на Hammond органа
Именно Джон Лорд прави популярно легендарното днес звучене на Hammond B3 органа - символ на звученето на "Дийп Пърпъл" и класическите хардрок шедьоври на групата.Работата му включва проекти с "Уайтснейк", Пейс, "Аштън енд Лорд", "Артуудс" и "Флауър Пот Мен". Той е гостувал два пъти и в България. На 30 октомври 2010 г. хора от всички възрасти препълниха зала 1 на НДК в София на концерта на прочутия музикант.
Хората само си мислеха, че знаят всичко за Пърпъл"
Ето казваше приживе Лорд за взаимоотношенията в "Дийп Пърпъл".
"Страхувам се, че много неща не се знаят. Защото въпреки книгите за нас доста случки останаха неразказани. Ние сме група с дълга история. Част от колегите ми продължават да изнасят концерти. Историите са живи.
Близостта с Ричи Блекмор
С Ричи Блекмор се почувствахме близки в мига, в който се видяхме. Но така и не станахме най-добри приятели през годините. С времето бях много по-близък с Роджър Глоувър и Иън Пейс.С тях преживях много силни моменти на радост и на огорчения, на любов и предателства. Докато с Ричи Блекмор бяхме приятели, но имаше известна дистанция между нас. Близостта ни се проявяваше в музиката.
Момичетата ни се лепяха по-бързо, отколкото преди да бъдем известни. А щом момичетата те забелязват, значи си напреднал в работатаЕ Шега. Ние никога не сме имали проблеми с момичетата, но истината е, че по това време се концентрирахме повече върху музиката. Беше важно да създаваме музика, която да вълнува публиката.
Ужаскните отношения между Гилън и Блекмор
Винаги е имало напрежение между Ричи и Иън Гилън. Те не се харесвахаЕ Веднъж трябваше да свирим в малък клуб в Англия, в който гримьорната беше точно зад сцената. Иън Гилън вече си беше свалил дрехите да се преоблече за концерта, когато Ричи го изблъска навън и заключи вратата на гримьорната.Йън се оказа гол пред публиката. Вместо да се смути, той дълбоко се поклони и събра небивали овации. Това май сложи началото на взаимната им непоносимост.
За парите и наркотиците
В групата нямаше наркотици докъм края на 70-те, когато се появи Томи Боулин. Мисля, че беше през 1975 г. Той имаше проблем с наркотиците. Глен Хюз също имаше зависимост и говореше открито за нея. Но общо взето всички в групата предпочитахме по някое питие от време на време. Що се отнася до сексаЕ Е, ние бяхме нормални мъже. Сексът е част от живота на всеки човек. Така че сексът си беше част от нещата в групата, но наркотиците бяха изключение, честноЕ
Истината е, че беше прекрасно да си рок музикант в началото на 70-те години, защото в музиката нямаше правила. Експериментирахме в движение. Беше много вълнуващо. Бяхме млади, разполагахме с пари и животът беше прекрасен.
Purple in rock - любимият му албум
Разбира се, че Deep Purple In Rock. Той беше заявяване на намеренията ни, албум на група, която е открила себе си. Ето защо за мен това е най-важният ни албум. Обичам начина на свирене в този албум. Той носи свежест, вълнение и задоволство от това, че си открил нещо за самия себе си. Обичам този албум! Ако трябва да запазя само един албум, то това ще е този.
Голямата раздяла
Напуснах през 2002 г. На първо място, защото с напредването на годините осъзнах, че нямам много време извън "Дийп пърпъл" да науча повече за себе си като композитор и музикант.На мен не ми стигаше времето, за да правя нещата, с които ми се искаше да се занимавам. Трябваше да намеря баланса между любовта на групата, на тези прекрасни приятели, на музиката, която правехме в "Дийп пърпъл", и това да продължа. Сам.
Музиката на сърцето ми
Да пиша музиката, която е в сърцето ми Знаех, че има много музика, която да напиша, но ако останех в групата, тя може би нямаше никога да се роди. Останах приятел с колегите. Истината е, че в "Пърпъл" имаше много приятелство, но и много скандали зад кулисите. Това е нормално. Много години бях почти отчаян от музикалната сцена. Главно през 90-те години. Смятах, че си е изгубила пътя, но от това, което виждам през последните няколко години, стандартът на младите хора, творящи музика, расте. Мисля, че живата музика се връща. Беше време, когато всичко беше записи, продукции..Но присъствието на сцената, очи в очи с публиката, правейки музика, която идва от твоето сърце към тяхното, се връща в пълния смисъл на думата. Много се радвам да видя това.
От Фрида до Лучано Павароти
На това му се казва приключение - от Ринго Стар до Лучано Павароти! Трябва да кажа, че да свиря с Павароти беше удивително. Също така и с Фрида от АББА.когато сам създавам музиката, която харесвам, съм по-спокоен. Нося цялата отговорност. Работя с хора, които харесвам. Нямам амбиция да се харесаме на всяка цена. Ще призная - учудвам се, че публиката е щастлива от срещите си с мен. Това ме радва. Невероятно е чувството, че след толкова много години си необходим.
Това казваше Джон Лорд малко, преди да си отиде. Но неговото музикално вълшебно и гениалност остава завинаги в нас - милионите фенове на рока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
