"Какви звезди? Трябва да се правят социални филми. Хората живеят зле. На улицата е опасно", каза Катрин Деньов пред френския канал TV 5. Световната звезда на френското кино се появи в Кан за откриването на 68-ия международен фестивал, стартирал с "Горе главата" с нейно участие. Така примадоната на седмото изкуство в петата република, която хич не си пада по общуването с журналисти, формулира част от подтекста на атмосферата край Лазурния бряг – икономически проблеми и страх от тероризъм. След като миналата седмица беше обран бутик на "Шопар" на самия булевард "Кроазет" – за втори път, под носа на полицията и на специалната комисия по сигурността, съвсем логично е крайната реалистка Деньов да припомня за всичко онова, което се случва извън 60-метровия червен килим, сменян преди всяка прожекция. Защото пейзажът около конгресния център, където се случва "Златната палма", съвсем не е толкова лъскав като по легендарното време на Чарли Чаплин, Марлене Дитрих и Морис Шевалие.
"Кроазет" е позаприличал на морската градина в Бургас от щастливата епоха на зрелия социализъм – детски въртележки, сладоледи и палачинки на всяка крачка – макар и до 18 часа, заключени обществени тоалетни. Само не се виждаха – поне допреди няколко дни – афроамериканците с ментетата върху белите чаршафи. Нито пък събратята им от Сирия с дръжките за селфита, които шефът на фестивала забрани. "Представяте ли как актьорите се спират с всеки, за да се снимат за спомен – нищо няма да започва и да завършва на време. Всички участници са около 2000", мотивира се Тиери Фремо. Но затова пък на плажа, точно пред "Двореца на кралицата" миналия уикенд чевръсти багеристи местеха пясък, оформяйки допълнтелни дюни. Дами и господа пък най-невъзмутимо хапваха блюда по 28 евро едното в ресторанта на крачка от шумно бачкащите съоръжения. Цените в скъпарските заведения на Кан обаче не са категорична функция на светската суматоха, те просто са високи – заради марката, заради имиджа на Ривиерата, заради стълпотворението от съпруги и дъщери на екссъветски олигарси и арабски шейхове. Дори вече няма надписи "Говорим на руски" – толкова е ясно, че търговията никога не може да бъде изгубена в превода. Еднодневната екскурзия, примерно, от Ница до Кан на граждани от бившия Съветски съюз, струва 100 евро. В нея на първо място фигурира маратонът за "шикарни" стоки. Аритметиката доказва, че населението на някогашното рибарско селище се увеличава двойно и отгоре по време на екранното състезание – ако през зимата неговите жители са около 75 000, то през май те изведнъж скачат до към 200 000. По четирите платна между оазисите на лукса и "Кроазет" кръстосват традиционните ламборгини, ферари, мерцедеси, поршета – последни модели. Първокласните бутици за бижута, дрехи и аксесоари край променадата са около 80. Някои от шопинг маниачките са накипрени като за ревю, а други – като Джулия Робъртс в "Хубава жена" – по къси панталони и джапанки източват банковите карти на партньорите си. Някъде около 20 часа по тротоарите пред магазините по култовата за пазаруващите улица "Антиб", успоредна на "Кроазет", се движиш между бая големи черни полиетиленови пликове с амбалаж, очакващи работниците от "чистотата". Подобна суматоха цари и на открития пазар за плодове, зеленчуци и риби "Форвил" точно зад прекрасната сграда на кметството. Върху вратите, витрините и колоните грее усмивката на Ингрид Бергман, чието лице всъщност може да се види навсякъде из града. Великата актриса отново получи главна роля – 100 години след рождението си. "За нашето семейство това е висока чест. За майка ми киното винаги е било над всичко останало", сподели нейната дъщеря Изабела Роселини, която е шеф на журито в "Особен поглед". Неслучайно Ингрид има три оскара за перфектните си роли в „Казабланка" (1942), „Жана д'Арк" (1948), „Есенна соната" (1978). Автор на плаката на кинодивата е Ерве Кижьоне, който използва популярен фотопортрет, заснет от знаменития художник-фотограф Дейвид Сиймур. На Ерве беше и миналогодишния образ на Марчело Мастрояни – тогава той изглеждаше толкова жив, че вечната му партньорка и приятелка София Лорен започна да си говори с него.
Търсачите на силни естетски усещания знаят, че средновековният квартал в Кан също си преживяване от висока туристическа проба. До него се стига по "Сент Антоан", където е пълно с дюкани и ресторантчета. На хълма е църквата "Света Богородица на надеждата", в която до преди няколко години се разпореждаше сърдит клисар, който хлопваше вратата под носа ти, ако си имал неблагоразумието да се появиш три минути преди затварянето. На няколко крачки по-нагоре е крепостта, от където довечера започва Нощта на галериите и музеите – чисто френски специалитет. А те в Кан са някъде към 80 – между тях са тези на Анри Матис, Марк Шагал, Фернан Леже.
Старт и финал Made in France
Фестивалът, който започна с драматичната, а не развлекателна лента на Еманюел Берко "Горе главата", ще завърши с "Лед и небе" на Люк Жаке. 19 филма се борят за "Златна палма" – също толкова се въртят и в панорамата "Особен поглед". Задачата на даващите оценки с шефове Джоел и Итън Коен няма да е лесна. Всъщност за първи път от създаването на форума през 1946 г. журито е оглавявано от двама. Това е едно от серията решения, с които новият президент Пиер Лескюр иска да заяви промяната, след като пое поста от вечния Жил Жакоб, оттеглил се по свое желание в заслужена пенсия. Софи Марсо, Джейк Джиленхал, Сиена Милър, режисьорите Гилермо дел Торо и Ксавие Долан също дават вота си. "Всичко е много субективно. Гледаме продукциите, избрани от определени личности. Ако решението зависеше от други хора, вероятно щяхме да гледаме различни творби", коментира Тиери Фремо. Сред най-одумваните дами на форума е Натали Портман – заради режисьорския й дебют "История за любов и мрак" по личната история на Амос Оз. Красивата жена, родена в Израел, в момента е най-образованата в съсловието в Холивуд и Европа – има дипломи от три университета. На всичкото отгоре стана ясно, че ще играе Джаки Кенеди в разказ за първите четири години след убийството на Джон Кенеди, режисиран от чилиеца Пабло Ларайн. Коментарите около амбициите на Портман се вписват в контекста на "женската" тема в Кан – тя е в документалния "Ейми" на Асиф Кападиа за историята на певицата, която почина на 27, в "Керъл" по романа "Цената на солта" на Патриша Хейсмит за секса и любовта между дама от висшето американско общество и продавачка, в "Майка ми" на Нани Морети. В седемминутиния монолог за откриването водещият Ламбер Уилсън припомни, че не всички еви се ползват със свобода – както в киното, така и в живота. "Има страни, в които жената е държана в сянка, с вързана уста, изнасилена, продадена като секс робиня", рече Уилсън, който се ползва с авторитета на атрактивен актьор, придал различен привкус на филмите, режисирани от Бертран Таверние, Андре Тешине, Ален Рене, Беноа Жако. Ламбер дирижираше шоуто и миналата година. Тази бюджетът на "Палмата" е около 20 милиона евро.
Сред фаворитите за награди са Гюс ван Сант с „Море от дървета" с Матю Маконахи, Паоло Сорентино с "Ранни години", Шон Пен като режисьор на „Последното лице" с Чарлийз Терон и Хавиер Бардем. Очаква се Анджелина Джоли с третия й проект „Край морето". Михаел Ханеке излиза с "Флашмоб", а Уди Алън с "Ирационалният човек" с Хоакин Финикс и новата си муза Ема Стоун. "Лудият Макс" на Джордж Милър с Том Харди и Чарлийз Терон също е в програмата. 82-годишният режисьор Коста-Гаврас ще бъде почетен гост на прожекциите в селекцията. Вече се знае, че почетната "Златна палма" отива при френската режисьорка Аниес Варда – за първи път дама получава приза за цялостно творчество. Варда е сред водещите фигури на Новата вълна от 60-те години на 20 век в компанията на Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо.
Повече снимки от фестивала в Кан може да видите в нашата ГАЛЕРИЯ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
