„Дядо ми Васил, на когото съм кръстен, идва по тукашните земи от Одрин – тогава е бил на 8 години. Баба ми Анастасия пък е гъркиня. Майка ми си е от Сливен – тя и до днес живее там, а заради пандемията не я бяхме виждали цяла година. Родителите на Ани – също.“, разказа в БНТ Васил Василев-Зуека, който откри първата си самостоятелна изложба в пловдивската галерия U.P.A.R.K, винаги свързвана с най-близкия му приятел, известния художник Кольо Карамфилов.
„Ако не беше пандемията, нямаше да започна с рисуването. Продадох първата си картина във Фейсбук на десетата минута. После нарисувах 40 платна за месец, като използвах дори строителни материали – и осъзнах, че мога да плащам кредитите си с тази работа. Винаги мисля в кино, театрални и телевизионни образи“, разкри още Зуека. И призна, че още в трети клас е знаел, че ще става актьор. В 7 клас влиза в детската студия на Ники Априлов в Сливен, който го взима от немай-къде, тъй като му трябват момчета за представленията.
Във ВИТИЗ го приемат кукловодство, като човекът, застъпил се за него е Вера Стефанова – асистентката на страховития и легендарен Атанас Илков. Професорът първо не иска и да чуе за момчето от Сливен, но после стават толкова близки, че името на Зуека е сред последните, които Илков произнася, преди да си тръгне от този свят. Другият му ментор е професор Юлия Огнянова, която също му се кара постоянно, докато го възпитава винаги да има по няколко варианта за сцената. Към хората, които са го научили на занаята и са трасирали кариерата му, Зуека присъединява и Нина Димитрова – дългогодишната му партньорка в театър „Кредо“ и майката на дъщеря му Девина. Те се запознават, когато той е във втори курс във ВИТИЗ и с негови колеги викат Нина да им помогне за някакви етюди, тъй като по това време тя също е асистентка на професор Илков.
„Аз съм щастлив човек. Господ ме носи в ръката си. Винаги съм бил верен на принципа си: Обичай, за да те обичат“, споделя Зуека.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
