Гергана Фъркова, специално за "Стандарт" от Берлин
Критиците и публиката на "Берлинале" постигнаха истинска хармония. Жури и зрители се оказаха единни като никога досега на елитния кинофестивал в немската столица - не само в предпочитанията си към режисьорите и актьорите, но и в оценката си за филмите. Още повече че поставящите оценки са експерти по хорър, психодрами и ленти за модерни канибали. Марта Ди Лаурентис, например, е продуцент на телевизионния сериал за младостта на Ханибал Лектър. Така че никой не залагаше твърде много на обективното им мнение.
"Златната мечка" отиде при третия филм, създаден нелегално от лишения да работи като режисьор иранец Джафар Панахи. Това е не само жест за професионална солидарност в международната гилдия. Панахи разкрива с хумор и сдържан гняв противоречията на иранското общество, представени от пътниците в такси, карано от самия него. Екранният разказ е скромен, безхитростен и категоричен - истински манифест в подкрепа на свободата на словото и ясен знак от световната филмова общност, че насилието е по-слабо от изкуството. На сцената излезе 12-годишната племенница на режисьора, която заедно с жена му бяха единствените представители на екипа в Берлин. В "Такси" момичето играе ученичка, която се съветва с чичо си как да направи свой късометражен филм, като спазва всички ограничения на религиозния режим . Тийнейджърката не успя да промълви нито дума от напиращите ридания, но ръката й с вдигнатата високо "Злтана мечка" ще се превърне в един от символите за борбата на съвременното изкуство срещу цензурата. А сълзите й бяха споделени от много присъстващи на церемонията по награждаването.
Може би част от късмета на журито беше и в това, че именно филмите, които в най-голяма степен изразяваха категорична политическа позиция, бяха и най-убедителни художествено. Чилийският "Клубът", който получи гран при на журито, показва от неочакван ъгъл кризата в католическата църква, предизвикана от сексуалните извращения на редица свещеници. Документалният "Седефено копче" на друг чилиец - Патрисио Гусман, си тръгна с награда за най-добър сценарий - поетично есе срещу насилието, белязало историята на Чили през столетията. "Сребърните мечки" за най-добър актьор и най-добра актриса отидоха при легендите на британското и европейското кино Том Къртни и Шарлот Ръмплинг - за участието им в "45 години". Те са съпрузи, които преживяват първият дълбок срив в отношенията си след 45-годишен брак. И двамата бяха изключително щастливи - Къртни, защото макар и с 20-годишно закъснение получава същата награда като своя най-добър приятел Албърт Фини, а Ръмплинг - защото има отличие от Берлин, където на олимпиадата през 1936 г. баща й е спечелил златен медал.
65-ото "Берлинале" въведе новост, която може да се превърне в традиция - "Сребърната мечка" за най-добър режисьор да се подели между мъж и жена. Така отличието отиде за румънеца Раду Жуде за "Аферим", копродукция с България, и полякинята Малгожата Шумовска за нейната езотерична черна комедия "Тяло". Дамата щастливо обясни, че "комбинацията между жена и режисьор е прекрасна". Сред върховите емоционални моменти беше и връчването на "Сребърна мечка" на името на Алфред Бауер, основателя на "Берлинале" - за филма, който бележи нови творчески перспективи за жанра. Тя е за 30-годишния режисьор от Гватемала Хаиро Бустаменте, неговите две непрофесионални актриси Мария Телон и Мария Мерседес Корой и техния вълнуващ "Вулканът Иксканул", който разкрива мизерното битие на съвременните наследници на великата култура на древните маи. Тримата признаха, че са получили изкусително предложение от техен колега от натуршците в лентата, по професия зъботехник - ако спечелят приз в Берлин, той да им направи златни зъби. Напълно осъществима идея, защото това е единствената награда на "Берлинале", която има парично покритие - 50а000 евро.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
