Най-голямата френска частна телевизия TF1 излъчи документален филм на Пол Белмондо за знаменития му баща - Жан-Пол Белмондо. "Не минава ден без да ме питат за него", споделя синът. Двамата посещават заедно местата, където са снимани най-знаменитите ленти на изключителния киноас, син на скулптор и художничка. Сред тях са шедьоврите "До последен дъх" на Жан-Люк Годар, "Сирената от Мисисипи" на Франсоа Трюфо, "Чочарка" на Виторио де Сика... Бележи с харизмата си филмите на Клод Соте, Анри Верньой, Алберто Латуада, Жан-Пиер Мелвил и Клод Льолуш. Мъжката му харизма, страстта му към спорта и каскадите и широкия му актьорски диапазон му позволяват да се изявява в екшъни като "Професионалистът" и камерни психологически драми като "Модерато кантабиле". Белмондо е една от живите икони на световното кино.
- Жан-Пол, нямате юбилей - защо приехте да участвате във филма?
- Пол ме помоли. На друг бих отказал. По-лесно ми е да се доверя на него, пък и знам, че няма да ме предаде.
- Хареса ли ви?
- Да, много. Но този път говоря за последно. Бях щастлив да се върна в Рио де Женейро, където не бях стъпвал от 50 години. Там срещнах отново момчето ваксаджийче от "Човекът от Рио" - днес този юнак е прехвърлил 60-те и има девет деца! Гледах го и си казах: времето наистина мина прекалено бързо. Бяхме и в студиата на "Чинечита" край Рим. Те вече не работят. Печално бе да се разходя и из студиата "Викторин" край Ница, които също затвориха.
- Видяхте се отново и с Урсула Андрес, с която сте живели седем години.
- Ако можехте да ни видите отстрани, щяхте да помислите, че още сме заедно! Тя споделя пред камерите, че не може да разкаже всичко за нас двамата. Хората ще си рекат, че помежду ни е имало кой знае какви историиЕ Действително - животът с нея беше много наситен.
- Давате ли си сметка, че създадохте определен стил в киното? Най-вече в "Страх над града", където визията ви беше много авангардна за времето.
- Да, бях вдъхновен от Америка, където бях прекарал известно време преди това. Привнесох оттам образа на полицай с по-небрежен стил, който днес се среща навсякъде.
- А Холивуд никога ли не ви изкуши?
- Не. Продуцентът Сам Спийгъл чрез посредничеството на Урсула ми предложи златен договор, за да снимам в Америка. Искаше да ми наеме учител по английски. Но отказах. Предпочетох да съм първи във Франция, вместо втори някъде другаде.
- Разминахте се с Бриджит Бардо в киното...
- Да. Снимахме проби. Тя трябваше да играе ролята на Катрин Деньов в "Сирената от Мисисипи" на Франсоа Трюфо, но беше заета.
- Съблазнител като вас сигурно щеше да се поддаде на чара...
- Тя ми се стори очарователна. Но нещата спряха дотук, защото така и не снимахме заедно. Затова пък станахме приятели. Възхищава ме нейната отдаденост на каузата за защита на животните. Впрочем, моето куче е взето от един от нейните приюти.
- Много от вашите приятели вече ги няма. Страхувате ли се от старостта?
- Беше мъчително да гледам как Брюно Кремер гасне от рак. Но не се страхувам от старостта. Предпочитам да си остана оптимист.
- Често наричат Жан Дюжарден "наследник на Белмондо". Вашето мнение?
- Намирам го за много добър актьор, който въобще не копира стила ми. Има си свой стил и харизма.
- Ален Делон също изглежда много развълнуван, когато говори за вас.
- Вестниците ни замесваха в някакво измислено съперничество. Пишеха, че сме скарани, че сме се сдобрили, после пак сме се скарали и прочее. Всъщност с Ален винаги сме били приятели. Ако има нужда от мен, бих му помогнал, а обратното също е така. Той е от малцината, за които мога да го кажа.
- Осъзнавате ли се като част от златната епоха на киното?
- Днес седмото изуство е в криза, но ще я преодолее. Когато прохождах, киното пак беше в криза. После се възроди с Трюфо, Шаброл и Годар. Проблемът е, че когато някой актьор пробие, го искат навсякъде. Изстискват го като лимон. И когато някой филм не сполучи, актьорът изчезва. Киното вече не е писта за кариерата му.
- Гледате ли телевизия?
- Гледам спортните предавания, разбира се. Плюс някои други, като Top Gear с моя приятел Филип Льолуш - чудесен е, пък и винаги съм обожавал колите.
- Как ще коментирате атентатите във Франция?
- Много се тревожа за моите деца, за внуците ми, за всички младежи във Франция. Ужасно е да те застрелят на улицата. Това вече не е обществото, което аз помня! През 40-те и 50-те хората се наслаждаваха на живота. Бяха преживели войната и животът беше празник.
- Бихте ли снимали отново?
- Какво? Да изиграя някой инвалид от войната? Ръката ми вече е парализирана. Трябва да играя седнал, а нямам желание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
