Защо Лео ди Каприо не спечели "Оскар" се превърна в най-задавания въпрос непосредствено след края на церемонията в "Долби тиътър" в Ел Ей. В социалните мрежи пък заваляха куп монтажи от най-известните ленти на Лео, които едновременно подиграват и съжаляват любимеца на Холивуд, но не и на Академията. Например монтаж, в който победителят за главна мъжка роля Матю Макконъхи държи статуетката в ръцете си по време на диалога им от "Вълкът на Уолстрийт" и го размахва пред очите на сащисания Ди Каприо. Един от най-оригиналните отговори на въпрос номер едно за феновете бе публикуван във "Венити феър". Публикуваме го с малки съкращения.
Най-оспорваната надпревара при оскарите тази година бе за най-добър актьор. Малко преди награждаването беше почти сигурно, че изборът е сведен до Чиуетел Еджиофор за ролята в "12 години в робство" и Матю Макконъхи за "Клубът на купувачите от Далас". И Матю спечели. Имаше и още едно сигурно нещо - че Леонардо ди Каприо няма как да спечели статуетката - не само сега, а и по принцип. Освен ако не се превърне в друг тип актьор: много по-малко готин. Защото готините типове не печелят "Оскар". Въпреки че всичко онова, което днес наричаме готино, дойде от джаза и се разпространи с поп музиката, въпреки че филмите запознаха масите с "готиното" и им дадоха достъп до него. Къде другаде можеш да стоиш и да гледаш с часове готини хора? Филмите по природа се превърнаха в масов феномен именно заради тази способност - да покажат нещо готино. Но защо се оказва така, че съвсем малко от онези актьори, които се превъплъщават в готини роли, печелят наградата на Академията?
Замислете се за онези готини филмови икони, които никога не са вземали статуетката - Кари Грант, Ричард Бъртън, Джеймс Дийн, Самюел Джексън, Гари Олдман и Том Круз.
Пол Нюман и Хъмфри Богарт едва в края на кариерата си
спечелиха оскарите - чак когато готиното в тях се износи. Другите двама победители от клуба на готините - Джак Никълсън и Марлон Брандо - също получиха оскар, едва когато навлязоха в петдесетте.
Това да бъдеш готин актьор не означава, че ролите ти не са страхотни. И ние като публика знаем това. Но има една неприятна истина - подобен тип много рядко може да хване вниманието на Академията. За да разберем защо, ще дадем дефиниция на това, което наричаме "готино". За целта ще поговорим за един от най-готините актьори - Брад Пит, който никога не е печелил "Оскар" и е номиниран само два пъти за две десетилетия суперроли в киното.
Как Пит въплъщава "готиното"? Режисьорът Андрю Доминик казва: "Когато гледаш Брад, винаги чувстваш, че под повърхността се случва нещо, но не си сигурен какво. Мисля, че това е причината Пит да е звезда - той притежава качеството на мистерията. Никога не те кани да споделиш неговата позиция".
Никога не те кани да споделиш неговата позиция - ето това е добра дефиниция за онова, което наричаме готино. Готиният актьор предизвиква адмирации, завист, възхищение много повече отколкото съчувствие, защото докрай остава загадка. Образите на готините актьори те оставят в състояние, в което повече се чудиш какво ли би било, ако си като тях, отколкото да си представяш, че можеш да си същият.
А какво е обратното на готините роли? От другата страна на тази линия е Том Ханкс.
Неговият талант е различен - винаги те кани да споделиш позицията му
Силата на Ханкс се дължи на способността му да комуникира с публиката и адски бързо да създава чувството за съпричастност. Именно заради това е толкова успял на Оскарите. Номиниран е пет пъти за главна роля и е спечелил два - само още четири души в историята на Холивуд са достигали до този успех.
Линията Пит-Ханкс може да бъде използвана за това да познаем кой ще спечели наградата на Академията - не само тази година, а и за всяка следваща. Онзи актьор, който повече се приближава до стила и ролите на Брад Пит, е по-малко вероятен победител. Понеже Академията фаворизира персонажи, които носят недъзи и психически болести, хомосексуализъм или грозота. Академията награждава онези актьори, които тръгват от тази позиция, но успяват да се протегнат към публиката и да й въздействат чрез съчувствието.
Правилото Пит-Ханкс може да се приложи и към тазгодишния избор между Еджиофор и Макконъхи - вторият беше по-близо до метода на Ханкс. Правилото Пит-Ханкс може да обясни дори защо самият Том Ханкс не беше номиниран за ролята си в "Капитан Филипс" - за първи път той беше по-близо до Брад Пит, отколкото до самия себе си - играеше готин тип!
И сега да се върнем на Леонардо ди Каприо. Той казва ужасно много неща във "Вълкът от Уолстрийт". Просто маниерът му е онзи, който не търси задължително съчувствие. Когато той прави първото си обаждане, целият офис мълчи и започва да го гледа. Ние, като зрители, правим същото - следим с любопитство момента, харесваме го, но Лео ни остава чужд. Ние не сме Джордан Белфорт и знаем това.
Ако си припомним последните роли на Ди Каприо, ще видим, че там важи същото правило. Образите му в "Джанго без окови", "Великият Гетсби", "Хвани ме, ако можеш", "Авиаторът" са все страхотни роли, но не и такива, с които лесно можем да се идентифицираме. Това почти сигурно означава всичко друго, но не и награда на Академията.
Лесно можем да си обясним победата на Макконъхи. Ролята му е на мачо-хомофоб, който обаче прави напълно Ханксова траектория - в началото ни е антипатичен, но после предизвиква силно съчувствие и се свързва напълно с публиката. Забележете още нещо: кога Макконъхи беше отличен от Академията? Всичките му роли първоначално бяха от готиния тип. Но той постепенно претърпя безпрецедентна трансформация. Започна от позицията на Брад Пит и с последния си филм се приземи в тази на Том Ханкс. Ставаше все по-малко готин с всяка следваща лента. Арката на неговия герой в "Клубът на купувачите на Далас" напомня и на това, което се случи и със самия Макконъхи. Той вече не е готино момче и затова спечели "Оскар" за най-добър актьор. А колкото по-дълго Лео остава готин, толкова по-малък е шансът му да грабне статуетка.
Джеймс Мърфи, превод със съкращения от "Венити Феър"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
