Докато нацията празнува Деня на независимостта, Алекс Сърчаджиева тъгува. На 22 септември актрисата отбелязва годишнина от смъртта на майка й Пепа Николова, която си отиде през 2006-а.
"На днешния ден си отиде! Обичам те много, Пепа и ужасно ми липсваш", написа вдовицата на Иван Ласкин в Инстаграм и сподели трогателна снимка с родителката си.
Актрисата е родена на 23 декември 1946 г. в град Харманли. Завършила е средно образование. През 1969 г. в Хасково е удостоена със звание актриса.
Филмовият й дебют е в "Понеделник сутрин". Най-голяма популярност й носи ролята на Джалма от "На всеки километър". Професионалната й кариера преминава в Младежкия и в Сатиричния театър.
Снимала се е в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които "Понеделник сутрин", "На всеки километър", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Опак човек", "Катина", "Снаха", "Хирурзи, "Войната на таралежите", "Ева на третия етаж", "Вампири, таласъми...", "Дунав мост".
Има роли в "Покрив", "Бягаща по вълните", "Самодивско хоро", "Голямата победа", "Светъл пример", "Оцеола", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и други. Участвала е в пиесите: "Вражалец", "Свекърва", "Кабаре", "Сако от велур", "Женско царство", "Балкански синдром" и други.
Пепа Николова водеше авторско телевизионно предаване, в което изразяваше гражданската си позиция по злободневни въпроси, провокирали обществения интерес.
"Когато едва 18-годишна изгря в "На всеки километър" с ролята на Джалма - хубавата мургавелка, влюбена в бате Серго, всички повярваха, че е циганка. "И до ден днешен това ми е кантарът", смее се Пепа и обяснява, че като репетира някоя роля, облича костюма и излиза навън, за да види дали ще я различат. Когато гастролирала в Ловеч с постановката на Иван Кондов "Табакера 18 карата", жена от публиката все питала "Ама таз артистка ли е или истинска?" Майка й Райна хич не понасяла циганите, а лудетината Пепа станала техен национален герой. "Вечно висяха пред нас: Ела ма, да ни пейш на сватба, ела да играйш на наша сцена!", спомня си актрисата. И за разлика от вече покойната си майка страхотно ги обича, защото знае, че и ние не сме по-стока, а ако постъпиш с тях като с равен, ти стават приятели за цял живот. Всъщност Пепа е тракийка и много се гордее с този факт. Родът й е от селото на капитан Петко Войвода - Доган Хисар, което още на времето се обявило за република.
Казват, че когато остаряваш, се връщаш в детството си, разказва Пепа Николова. Понякога в съня си нощем виждам прашните си крака. Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчетата, пълни с бонбони и орехи. Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна - качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни. Нашият град е тесен и дълъг. Баща ми, пришълец, едва събрал заеми, за да построи чак на края му къща за семейството си. А те взеха, че я бутнаха и на нейно място построиха един безсмислен стадион. Не можах да свикна с новата къща. Главата ми е вечно извърната към това място, на което и досега стърчи самотния стълб, който всъщност е моето детство.
"Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам", каза Пепа Николова в едно от последните си интервюта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
