Посланичката на Индия у нас Пууджа Капур отиде на работно посещение във Варна и там се споразумя със зам.-кмета Коста Базитов да дари паметник на Махатма Ганди, който да бъде сложен в градината на Градската художествена галерия. "За нас ще бъде чест Варна да приеме нашия дар", сподели посланик Капур.
Индийcĸият дyxoвeн вoдaч в бopбaтa зa нeзaвиcимocт нa cтpaнaтa, ĸoйтo вяpвa, чe любoвтa e нaй-мoщнaтa cилa в cвeтa, с идеите си вдъхновява много световни лидepи в тexнитe битĸи. Един от неговите ученици е художникът ни от Варна Борис Георгиев, който през миналия век се познава и с Айнщайн, и с Ганди, и с Петър Дънов.
Това е и единственият европеец, на когото Ганди позволява да му направи портрет, като под него написва: „В нозете на Бога, в сърцето на бедните".
Родният град на Борис Георгиев със сигурност ще приюти с чест паметник на великия Ганди, но изненадващо е, че това не е нов, а вече построен паметник, който от 2 години е в Южния парк, близо до статуята на американския президент Роналд Рейгън.
Паметник на индийския духовен водач бе дарен преди две години на София, като на церемонията присъства лично президентът на Индия, припомни по време на разговорите посланик Капур.
Той бе открит в навечерието на 150-тата гoдишнинa oт poждeниeтo нa Maxaтмa Гaнди като интересен проект на cĸyлптopa Ивaн Pyceв и apxитeĸтa Cтaниcлaв Koнcтaнтинoв. Монументът е от бронз и бял мрамор, а дyxoвният вoдaч e изoбpaзeн зaeднo c ĸoзaтa. В духа на разбирането си за света, Ганди отива с нея на кръгла маса в британския парламент в Лондон за независимостта на Индия през 1931 г.
Откриването на паметника стана по време на посещението у нас на индийския президент Рам Натх Ковинд по покана на българския му колега Румен Радев.
Hapичaт Maxaтмa Гaнди Aпocтoл нa нeнacилиeтo и идeoлoг нa нeзaвиcимocттa нa Индия, пoдчepтa тогава пpeзидeнтът Pyмeн Paдeв като подчерта още, че „нeгoвaтa любoв ĸъм poдинaтa и пpинoc зa paждaнeтo нa cъвpeмeннa Индия cимвoличнo ce poдeят c дeлoтo нa нaшитe cмeли бopци зa eдиннa и нoвa Бългapия“.
Паметникът беше гордост и за столичната община. Зам. кметът Toдop Чoбaнoв определи Гaнди като живo въплъщeниe нa мъдpocттa cpeд xopaтa и „тoчнo пo тaзи пpичинa нa нaшия любим гpaд, ĸpъcтeн нa Cвeтa Coфия, пpeмъдpocт Бoжия, мy oтивa дa имa пaмeтниĸ нa тoзи зaбeлeжитeлeн чoвeĸ“.
Точно преди година цветя на него поднесе и външния министър на Индия Сушма Сварадж, дошъл у нас специално за юбилея от рождението на индийския водач, както и за отбелязване на 65 години дипломатически отношения между двете страни.
Празниците отминаха, посланиците се смениха, а днес готвят преместването на паметника във Варна. Защо столичната община не го иска, не е ясно. Дано причината не е свързана с Великобритания и протестите в защита на чернокожите.
По онова размирно време през лятото, британката Кери Пангулиер от град Дарби започна събирането на подписите за премахването на статуята на Ганди в Лестър. Изненадващо тя го определи за „расист и фашист“, въпреки че точно духовният водач на индийското движение за независимост довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. В онлайн петиция обаче Ганди е наречен дори "сексуален хищник".
Причината са откъси от писма, които е писал от Африка. Дейностите на Ганди са тясно свързани с този континент - той е живял в Южна Африка повече от 20 години, където започва политическа дейност, формира идеята за постигане на независимост с ненасилствени средства и дори основава общността „Фермата на Толстой“.
Той пише оттам стотици писма, които британците чели под лупа и открили, че в личната му кореспонденция имало фрази като „примитивни кафри (африканско племе)“ и „диви африканци“ . Цитатите често били извадени от контекста, но били достатъчно доказателство за обвинения в расизъм.
Бутането на паметника обаче предизвика много реакции в Лестър. Въпреки желанието на десетки чернокожи, един от депутатите в града заяви, че е позорно да се отправят заплахи срещу тази статуя, която е символ за града, „защото именно Махатма Ганди вдъхнови Мартин Лутър Кинг и Нелсон Мандела“.
Петицията все пак беше приета, но след заглъхването на вълненията статуята остана непокътната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
