Хармонията между живота и занаята те прави свободен, казва маестрото на живописта, графиката и глината
Ретроспективната експозиция на Захари Каменов в галерия "Средец" на Министерството на културата е събитие от първа класа в арт афиша на столицата. Творенията на изключителния художник са наслада за очите и душата, като, естествено, стигат и до ума - въпреки че авторът не държи нито на анализи, нито на заключения. Защото тълкува изкуството най-вече като върховно удоволствие от живота.
Подхвърля, че изложбата е свързана с някакви дати от личното му битие, но те в крайна сметка не са от особено значение. 60-те графики са правени от 80-те до 2010-а - те са от най-знаковите в стила, философията и посланията на автора. Каменов показва работи от два цикъла. В единия са 22-те гравюри от съвместната им библиофилска книга с Борис Христов "Дума, глина и графити". Захари майстори и 22 пластики по тристишията на поета. Във втория са рисунките по музика на Рюичи Сакамото - страхотния композитор, който създава партитурите за кинохитовете на най-награждавания европейски режисьор Бернардо Бертолучи "Малкият Буда" и "Последният император".
"Тези 16 графики са отражение на моите емоции, провокирани от срещите ми с културата на Япония. Сакамото носи във висока степен чувствителността и духовността в Страната на изгряващото слънце", споделя Каменов. Публиката може да види в "Средец" още маски от театър "Но" и неща, излагани в различни периоди из Стария континент и Азия .
"Нищо сложно. Имах съученик, който казваше: "Простичко като Веласкес". А във факта, че показвам толкова работи, свързани с Япония, няма нищо странно. Близо 12 години бях забравил останалия свят, защото работих с тамошни галеристи. Първият от тях ме откри през 80-те на графичното биенале във Варна. Продуцираше някои от най-добрите колеги в Източна Европа - Броновски, Иржи Андерле, Стасис... И мен - от Южните Балкани. Не ставаше дума за харесване, а за привличане на публика и добри финансови резултати. Да знаете, че каквото и да ви говорят за изкуство, всъщност ви говорят за пазар и продажби. А при тях пазарът е реален. Паснах му добре, може би защото разбирам от хартия. Япония, както е известно, е цивилизация на хартията.
Веднъж ме поканиха за два месеца, за да проучвам ръчното й производство - в малки фамилни фабрики, които работят от столетия и продължават до днес. Това е традиция далеч от градовете - не е нарушавана от 1200 години насам. Та трябваше да селектирам различни видове - за графики, за акварел, за архитектурата, за дрехи, аксесоари... С Вежди пък през други два месеца работихме в керамично ателие - оттогава ми тръгна и историята с глината. Бяха ни направили пещ по тяхната система, сега имам същата на село Рибарица до Етрополе, за мен то е по-прочутото от етрополското. После правихме изложби с теракота, с графики и пастели, работихме в префектура Яманаши, близо до Токио. Дори извадихме късмета да попаднем в ателие с автор, истинска икона за Япония - Икеда Масуо, график, керамик, живописец, сценарист на филми...
Жена му някога беше дете-чудо на цигулката, идваше на гастроли и в България", разказва Каменов. И твърди, че балканският му характер и японските му приключения са били в пълна хармония. "Показах им как вечер могат да си позволят повече от 100 грама ракия. Аз пък придобих точност в отношенията, която за България се оказа не особено подходяща. Абе, направо си ми пречи".
Каменов работи повече от 15 години и с галеристи в Холандия. Прави много изложби - керамика, графика, пастели... А последователен фен му е една от най-мощните колекционерки в Страната на лалетата. И до днес гастролира във Франция, където обаче арт дилърите му от "Норд-Ист" са японци. "На север или на изток - най-добре е вкъщи. Но човек трябва да види света. Особено артистът. Особено художникът. Задължително е от време на време да се отдалечи минимум на 1000 километра от дома си. За да види нещата от живота по нов начин. За да ги оцени по различному, когато се завърне." Каменов не е склонен за глобални заключения, но все пак припомня, че основният проблем на родното изкуство е липсата на регламентиран пазар.
И че това ще продължи, докато някой поиска да тълкува арт продуктите като стока за консумация. "Но за да се случи, е необходима образованост. А тъкмо тук не съм оптимист", споделя Захари Каменов, който е завършил живопис в Академията при професор Панайот Панайотов. С графиката започва по-късно - според него съвсем навреме. Защото животът никак не е прост, а занаятът на художника е скъп. "Когато артистът постигне баланс между двете, става най-свободният и щастлив човек на земята. Като мен."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
