Обичаната френска писателка Мюриел Барбери започна своето литературно пътешествие към сърцето на Япония от една кооперация в Париж и странното приятелство между две жени и японец в изящната „Елегантността на таралежа“, за да го продължи сред градините на Киото в романа съзерцание „И розата сама да е”. И именно неговата красива предистория се превръща в следващата творба от авторката. „Час, изпълнен с плам“ /„Сиела“/ е деликатна и поетична творба, посветена на мъж, който търси хармонията през целия си живот, но му е забранено да се доближава до дъщерята, която я олицетворява. Роман за болката и загубата, за тихото щастие от живота и изкуплението по японски – смирено, деликатно и изпълнено с достойнство.
В последния си час Хару Уено съзерцаваше цвете и мислеше: „Едно цвете съсредоточава всичко“. Неговият живот всъщност беше следвал три нишки – цвете, изкуство и Роз, до която му е забранено да се доближава, въпреки че тя олицетворява тайната, истината и вероятно душата на цялото му съществуване. Историята на Хару Уено е посветена на търсенето на хармонията. Преуспял търговец, той се посвещава на приятелството, на любовта, на изкуството, на храмовете и вечното спокойствие на дзен градините, в които „листата падат, падат, сякаш те се ронят от градини в небесата“, по думите на Рилке. С присъщата си деликатност и бодлива елегатност, Мюриел Барбери създава история, посветена на очакването на този един-единствен час, изпълнен с плам, който може да осмисли цял живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
