Темата за революцията преминава през студиите и романите на професорката психоаналитик
Известната писателка чете лекция в аулата на Алма матер
Юлия Кръстева поема кавалерски хвърлената ръкавица от Цветан Тодоров - известния писател, философ, семиотик довечера ще разнищва във Френския институт бъдещето на демокрацията в Европа, а отколешната му колежка и приятелка в петък ще анализира и прокламира новите форми на бунта. Това ще се случи от 11 часа в Аулата на Софийския университет "Свети Климент Охридски".
"Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в затвори, карнавални процеси и кървави бани. Ще успее ли бунтът, наричан в Мрежата riot, да събуди пресметливото човечество в цифровата ера от хиперсвързания му сън? Или бунтуването е само хитрост на спектакъла, необходима му, за да продължи?", казва Кръстева. При всяко завръщане в родината дамата участва в публични сбирки - за разлика от Цветан Тодоров, който предпочита почти пълната анонимност, а сега се нави да се "покаже" най-вероятно заради българската премиера на "Спасяването на човечеството в работно време", документалния филм на дъщеря му Леа Тодоров.
Юлия Кръстева, която е доктор хонорис кауза на Алма матер и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, още като студентка по френска филология в София се включва в генерацията от проспериращи интелектуалци, които се пробват да преодолеят системата на репресивната идеология и да изведат българската мисъл на световната сцена. Неслучайно без колебание избира изгнанието. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Авторката на 30 книги е почетен професор и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество, Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги. През 2004 г. Кръстева става първата носителка на наградата "Холберг", създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобела. Юлия притежава призове на името на Хана Аренд и на Вацлав Хавел. Между най-известните й творби са "Революцията в поетичния език", "Истории на любовта", "Черно слънце. Депресия и меланхолия", "Сетивното време. Пруст и литературният опит", трилогията "Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет", "Омраза и прошка", "както и на романите "Самураите", "Убийство във Византия"...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
