"Никога през живота си не изневерих на театъра", казва Илка Зафирова, която oтпразнува своята 75-годишнина в "Зад канала" със спектакъла "Когато дъждът спря да вали". Голямата актриса на 27 март получи "Икар" за цялостно творчество, но - въпреки че е типичен Овен - е непристъпна за суетата. Огнената дама обаче е известна на всички с железния си характер - не прави компромиси, изстрелва мнението си "право, куме, та в очите", гнуси се от реверанси, прави поклон само пред перфекционизма.
Илка се движи с градския транспорт и не крие от когото и да било, че с дъщеря си Неда са взели решение да осиновят София - тяхното абсолютно слънце, което вече е на 4 години. Всъщност момиченцето е единственото, което може да разтопи сърцето на Илка. Нравът й на "мъжко момиче" е волю-неволю култивиран от най-ранна младенческа възраст.
Учи френска филология, но все гледа към актьорлъка. Първият път не я приемат в Академията, защото я подозират, че ще посее буржоазно влияние сред горките студенти. Вторият път остава извън списъците, защото някакви ОФ-служители я набеждават, че е правила опит да бяга на Запад. А през това време красивото момиче играе на сцената в Смолян - по някогашния член 9, който не изисква тапия, а само талант. След като влиза във ВИТИЗ, Илка попада във въртележката на ранното родно кино. С Лили Иванова се оказват съпернички за ролята на Вълчицата в едноименния бъдещ хит на Рангел Вълчанов. Илка печели мястото пред камерата, а Лили - микрофона зад кадър. Тя изпълнява песните в лентата, след чиято премиера Илка и Рангел остават приятели до последния му дъх. След ВИТИЗ играе във Велико Търново, Пловдив, Пазарджик... В онази епоха Зафирова е скандална - носи цветни чорапогащи, манто с опасното вражеско наименование "дъфелкот", силен грим, екстравагантни прически... Всичко това обаче не й пречи да работи като луда. И така попада в театър "София". А там, в най-златната му епоха, "Човекоядката" на Иван Радоев и Младен Киселов влиза в афиша 400 пъти. Илка е единствената, която играе и днес в новата версия - в Малък градски театър "Зад канала". През 90-те група актьори създават трупата, защото не искат да бъдат управляеми от чиновници, цензори и безхаберници. Оттогава Илка е почти всяка вечер пред публиката.
Дамата, която все така ползва градския транспорт, където често я атакуват с комплименти, е от най-големите кинаджийки в гилдията. Стефан Командарев я благославя като своя кръстница в седмото изкуство, когато тя се навива да играе в дебютния му филм "Пансион за кучета" - с Николай Бинев правят там неповторим дует. Илка обожава приятелите си, доста от които са вече в рая на артистите. За тях е готова на всичко, въпреки че изглежда дистанцирана и хладна. С парите от първия си хонорар в киното купува шапка на Цветана Манева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
